През седмицата депутатите от 46-тото Народно събрание положиха клетва. Основателни са допусканията, че от делата им през следващите дни ще зависят не само политическите новини на лятото, но и посоката, в която ще поеме държавата. Една от темите, около които е възможно намирането на мнозинство, е темата за правосъдната реформа и особено за „горещия картоф“ – освобождаването на главния прокурор. Според Емилия Милчева на България ѝ е нужно решение, което да е извън болезнения частен случай. Прочетете повече в статията ѝ „Големият разговор не е за Гешев“.

Емилия анализира също кои са пресечните точки за съставяне на нов кабинет и вероятните препятствия за това в материала си „Илинденско-Преображенско правителство“.

Скандалът между „Пирогов“ и служебния здравен министър Стойчо Кацаров провокира Светла Енчева да напише тазседмичната си статия, озаглавена „Как (не) се боледува и умира по клинична пътека“. Светла разглежда колко неадекватни са т.нар. клинични пътеки като базов инструмент за организация на общественото здравеопазване в България.

През миналата седмица Общинският съвет на Пловдив одобри намеренията на местната администрация да изтегли 40-милионен заем за инфраструктурни проекти. Георги Велев обръща внимание на факта, че това се прави по пътя на най-малкото съпротивление, късогледо и без съгласувана визия за развитието на града. Прочетете повече в „Бъдещето на Пловдив – между бетонни кутийки и град за хората“.

И понеже наближава разгарът на лятото, а подозираме, че повечето от читателите на „Тоест“ обичат да почиват с книга в ръка, време е да проверим новите препоръки на Марин Бодаков за новоиздадени книги, които са привлекли неговото внимание. Този път това са романите „Херцог“ от Сол Белоу и „Тимбукту“ от Пол Остър, както и стихосбирката „Земя 2.0“ от Ана Мария Гърбич.

Знаем добре и какво им липсва на голяма част от нашите читатели и почитатели на Нева Мичева. Нов текст, в който тя си разговаря епистоларно с някого от вас. Е, ето го и него. Новото есе на Нева този път е посветено на наблюдението, или по-скоро на съзерцанието, както тя предпочита да го нарече. Онова съзерцание, което понякога може дори да няма цел или от него да не произтича някаква вселенска истина, но… те докосва. По човешки.

Приятно четене!