Мислехме да започнем този редакционен материал с Валери Петров и да го завършим с Вонегът, но решихме, че ще е по-добре да направим обратното. И бездруго живеем в абсурдна действителност, в която дните ни започват с Мутафчийски и завършват с Борисов. Уловени сме като буболечки в кехлибар, смята Емилия Милчева в саркастичния си седмичен коментар.

Революционни новини за някакъв изход от пандемията все още няма, но темата все така е заглушила всичко останало. Верни на стремежа си да акцентираме върху важните неща, които често неволно или съвсем преднамерено се пропускат, тази седмица ви обръщаме внимание на затруднения достъп до правосъдие на задържаните чужденци в България, значението на публичните съдебни заседания и опасността съдебната власт да бъде обезсилена без тях. По тези теми Светла Енчева разговаря с Валерия Иларева, адвокат в сферата на бежанското и миграционното право. „Всеки от нас не е чужденец само на едно много малко място в света“, споделя адв. Иларева.

Марин Бодаков продължава темата за коронавируса в ромските квартали. След интервюто с проф. д-р Ивайло Търнев преди Великден, сега той разговаря с Дора Петкова – експерт по развитие на гражданското общество и политиките за социално включване. Според нея ситуацията с ромите е такава, че всичко е на ръба. Гладът или страхът от вируса ще вземе надмощие? Това е въпрос без лесен отговор, който обаче не бива да подминаваме.

Усилията на различни експерти и учени по целия свят за намиране на изход от здравната криза и лечение на заболелите са видими и всеобхватни. И България не прави изключение. Имунологът доц. д-р Влади Манев предлага нов подход за интензивна терапия на тежко болните от COVID-19. С него през седмицата разговаря Венелина Попова.

Новият текст, избран и преведен от Стефан Русинов за рубриката ни „Китай отвътре“, е есе на писателката Йен Гълин „Прикривай! Прикривай! Прикривай!“. В него тя съпреживява трагедията на хората в Ухан, но поставя на дневен ред и темата за насилствената амнезия, използвана за прикриване – на трагедии, на истината, на търсенето на отговорност. „Берлин, където живея в момента, е град, който отказва да забрави“, пише тя, а за сънародниците си заключава: „Ние сме народ, неспособен да помни.“

За рубриката ни „На второ четене“ тази седмица Севда Семер избра „Белият тигър“ – дебютния роман на носителя на британската литературна награда „Букър“ за 2008 г. Аравинд Адига. Книгата описва как в корупцията на Мрака – метафорично название на най-бедната селска част на Индия – са потънали надеждите на много хора. За цената на възможните изходи към светлината разказва героят на Адига.

И нека завършим този брой с нещо по-различно. На 22 април се навършиха 100 години от рождението на Валери Петров. По този повод помолихме поетите Виктор Самуилов, Рада Александрова и Стефан Иванов, театралната режисьорка проф. Маргарита Младенова, както и неговия внук Огнян Самоковлийски да напишат няколко думи за великия поет, преводач и драматург. Идеята е на Марин Бодаков, а илюстрациите, които придружават текста, са на художника Кирил Златков за предстоящото ново издание на „Бяла приказка“.

Значи, така ни се струва
понякога черен светът.
Хора, недейте тъгува –
добрите писма са на път.

Не тъгувайте! И бъдете здрави!