„Казах много ясно: има една разграничителна линия, от едната страна са интересите на българските граждани, от другата – на престъпниците и олигарсите. Всеки да реши на коя страна да застане. Аз и прокуратурата сме решили…“ Това, разбира се, са думи на главния прокурор Иван Гешев. На тяхното възторжено простодушие в своя обзор на седмицата Емилия Милчева отвръща с все по-голяма тъга: „Решили сме и ние. Въпросът е искаме ли тази прокуратура да е от нашата страна.“ И ни припомня защо с конкретни мотиви.

Главният прокурор Иван Гешев обяви, че ще разследва престъпната приватизация. Защо това се случва точно сега? Венелина Попова предлага своя интерпретация на историята на раздържавяването у нас и неговата връзка с КГБ. Защо Иван Костов беше демонизиран от наследниците на комунистическия елит? И каква грешка допусна премиерът начело на правителството на ОДС?

Венелина отговаря на още много щекотливи въпроси, а и надали можем да опровергаем твърдението ѝ, че „бившите сътрудници на ДС са вече навсякъде – в парламента, в бизнеса, в местните власти, дори в Конституционния съд, а офицерите от службите са известни бизнесмени“. И през тяхното поведение да не хвърлим поглед към интересите на Русия тук и сега – интереси срещу евро-антлантическия избор на България.

Управленската коалиция е ластик. Това не е метафора на Емилия Милчева, а на военния министър Красимир Каракачанов, с която той се опитва да определи отношенията между ГЕРБ и „Патриотите“.

Емилия обаче се наема да разглоби тази метафора и да ни покаже скритите ѝ съставки. Никой не се учудва, че между тях се появява и ДПС. Плаващи коалиции, динамични мнозинства – все обтекаеми формулировки, целящи да поприкрият елементарната липса на почтеност към избирателите и купища бизнес интереси. До края на третото правителство на Борисов има година и половина – и очевидно управленското мазало ще расте.

Радослав Стоянов ни пише по повод публикуваната от нас позиция на г-жа Даниела Горчева относно „Луковмарш“, за да опровергае някои нейни твърдения. Стоянов поставя важен и за нас проблем: „Българската общественост има нужда да се консолидира и някой да обясни не толкова кой е бил Луков, защото той твърде много премъдри идеологически мисли тъй или иначе не ни е оставил, а преди всичко кои са днешните му фенове. И как те набират младежи за редиците си с подобни събития.“

Преди 100 години джазът акостира във Великобритания. Но дали той може бъде сведен единствено до изтънчено изкуство? Иглика показва как до ден днешен джазът бива прекосяван от тежки расови напрежения и успява да даде израз на труднопреодолими неравенства.

Какво е бъдещето на музикантските общности в джаза, когато расизмът надали е изтласкан в периферията на демократичното общество? Музиката на новото британско поколение джаз творци може да изтрива жанровите разграничения, но способна ли е тя да ликвидира разграниченията между хората на Острова – и неприязънта към пришълците. И кои са утрешните ѝ воини?

Лиу Сяо-бо е китайски писател, публицист и правозащитник, който става символ на различна, ненасилническа култура на протеста. През 2010 г. той получава Нобеловата награда за мир, докато е в затвора, където 7 години по-късно умира.

В рубриката „Китай отвътре“ Стефан Русинов ни запознава с останалото непроизнесено слово на дисидента по време на съдебното заседание срещу него през 2009 г. „Очаквам страната ми да стане място на свободно изразяване, където словото на всеки гражданин ще се посреща еднакво; където различни ценности, идеи, вярвания и идеологии ще влизат в честно съревнование и мирно съжителство; където равенството между мненията на мнозинството и малцинството ще бъде гарантирано, а тези, които се разминават с властта, ще бъдат особено уважавани и защитавани“, казва вдъхновяващият Лиу Сяо-бо, след като е благодарил… на своя надзирател.

Какво искаме всъщност? Да намаляваме страданието? Да разширяваме вселената в рамките на собствените си възможности? Как връщаме вярата си в смисъла на съществуването (защото е неизбежно от време на време да я губим)?

Нева Мичева отговаря на всички тези въпроси с емоционална топлота и интелектуална смелост, за чието съчетаване малцина са готови: „Случва се обаче и да постигнеш нещата, които си възнамерявал, както и някои, за които не си и мечтал; виждаш плодовете на труда ти да зареждат със свежест и сила непознати и да ги побутват натам, където им е по-добре; влизаш в родство по избор с впечатляващи, смели личности; някой от твоите хора периодично ти дръпва утешителна реч и те уверява, че си на прав път.“ Прочетете отговора ѝ на читателско писмо в рубриката „Говори с Нева“.

Приятно четене!