През седмицата Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) възстанови правото на глас на Русия пет години след отнемането му като една от санкциите заради анексията на Крим. Българските представители (с изключение на един, който подкрепи решението) се въздържаха да заемат позиция или предпочетоха да отсъстват. Решението на ПАСЕ предизвика много полярни реакции, като е важно да се отбележи категоричната декларация „против“ на Естония, Грузия, Литва, Латвия, Полша и Украйна. Само ден по-късно Путин показа рогата си в интервю пред Financial Times. А Доналд Туск го парира в един абзац:

Всеки, който смята, че либералната демокрация е отживелица, също така заявява, че свободите, върховенството на закона и правата на човека са отживелица. За нас в Европа това са и ще продължат да бъдат основни и жизнеспособни ценности. Това, което в действителност смятам за отживелица, са авторитаризмът, култът към личността и върховенството на олигарсите.

И докато сме на тема Русия, през седмицата Йоанна Елми разговаря с Уил Евънс, директор на американското издателство Deep Vellum. През есента то ще публикува на английски език книгата „Рассказы“ на украинския режисьор Олег Сенцов, който след анексията на Крим е осъден на 20 години затвор по обвинения в тероризъм. Миналата година Европейският парламент го удостои с Наградата за свобода на мисълта „Сахаров“. Прочетете интервюто, озаглавено „Олег Сенцов и изкуството като революционен акт“.

В същото време от 20 юни всяка вечер гражданите на Грузия изпълват централния булевард „Руставели“ в столицата Тбилиси, настоявайки за оставките на министъра на вътрешните работи, председателя на парламента и министър-председателя, както и за ограничаване на влиянието на Русия върху политиката на страната. Катализатор на протестите стана посещението на руската делегация на Междупарламентарната асамблея по православие начело със Сергей Гаврилов, който произнесе реч на руски език от мястото на председателя на грузинския парламент. Повече прочетете в текста на Иглика Иванова „На булевард „Руставели“ отново ври и кипи“.

Но има и друга новина от ПАСЕ, която пряко засяга България. Заедно със Северна Македония и Черна гора сме единствените три държави от 47-те членки на Съвета, които остават под наблюдение за поне още една година. Може би е добре да припомним, че тази процедура бе създадена именно заради нас през 90-те години. А причините звучат все така до болка познати – безконтролността на главния прокурор, корупцията, проблемите с медийната свобода и човешките права.

И като споменаваме корупцията, не може да не се сетим за КПКОНПИ, която (докато уж се бори с този цирей на обществения ни живот) през седмицата реши да изпере имиджа на пооцапаните от „Апартаментгейт“. В тази връзка прочетете вътрешнополитическия седмичен коментар на Емилия Милчева „Доставчици, перачки… Слугини, сър“.

Не пропускайте и нейния анализ на сделката за бизнеса на ЧЕЗ в България „Тихо, тихо, продава се“.

ПАСЕ не пропуска да отбележи „с дълбоко съжаление“ отказа на България да ратифицира т.нар. „Истанбулска конвенция“, както и проблемите с нарушаването на правата на арестантите и речта на омраза към малцинствата, включително в политически контекст. Според Светла Енчева не можем да се преборим с проблем, който сме превърнали в норма. И нещо по-лошо – вече вървим към институционализиране на дехуманизацията. Прочетете статията ѝ „От дискриминация към дехуманизация – в малки стъпки“.

„Какво означава рекордно ниската безработица“ е темата тази седмица на аналитичния материал на икономиста Явор Алексиев. Особено в контекста на наличния резерв от неактивни лица и трайно високата безработица в общините, където подемът на икономиката не се проявява. Това, за жалост, са симптоми за по-тежки проблеми в бъдеще.

И накрая нека припомним слабо известния факт, че днес е Денят на река Дунав – една от най-големите речни системи в Европа. По този повод Люба Гъркова потърси Басейнова дирекция „Дунавски район“ и екоактивисти от Русе за гледните им точки по отношение на опазването на реката. Прочетете статията ѝ „Когато хубавият син Дунав не е точно син“.

Приятно четене!