Промяната се отлага. Това е възможно най-краткото обобщение след отминалите местни избори. И утрешният втори кръг не изглежда да може да промени това. Любопитство предизвиква единствено вероятността някои от софийските районни кметства да бъдат спечелени от извънпарламентарната, тоест действителната опозиция. Иначе вълненията около изборите бяха предимно в сферата на емоциите и твърде малко на терена на политиката.

А за да стане промяна, са нужни две основни неща, които само на първо четене изглеждат сякаш от различни страни на монетата. Едното е критична маса от хора, които да осъзнават необходимостта от промяна, а другото – политически проект, който да им я предложи така, че тя да изглежда обозрима, осъществима и по-малко непозната. Местните избори показаха дефицит и на двете. Поразклатиха спокойствието в управляващата коалиция, но не и толкова, че да се очаква нещо повече от затягане на редиците и частично прегрупиране на силите. Иначе казано, поне краткосрочно, изглежда, сме обречени на още стабилност.

За някои интересни детайли от действителността, в която се проведоха изборите, както и за трудните, но очевидни мнозинства в Столичния общински съвет и в някои от по-големите градски общини пише Емилия Милчева в тазседмичния си вътрешнополитически обзор „Местни избори 2019: Пуканките пукат“.

Голямата новина в столицата безспорно са „Спаси София“ и тяхната заявка за участие в местната политика в лицето на Борис Бонев. И макар стартирали като гражданска инициатива, според Огнян Касабов именно сега е моментът да се приключи с „активисткия патос и да се отиде към последователно политическо действие“. Прочетете повече в анализа му „Спаси синя София“.

Недообмислено изказване от предизборната кампания се превърна от гаф в новина, след като прокуратурата повдигна едно от редките у нас обвинения за насаждане на омраза на етническа основа. Макар досега да не са липсвали и други поводи, някои от които доста тревожни. Светла Енчева взема повод от случилото се, за да припомни общата картина на реакциите спрямо словото на омраза у нас досега в статията си „Как прокуратурата „откри“ антисемитизма“.

Отново от вълненията около и след изборите се случи нещо показателно за обществото – премиерът Борисов се обиди на една телевизия заради критични репортажи, излъчени в деня на изборите. Това не е особена новина – всеизвестно е, че Бойко Борисов никак не обича критиката. Проблемът обаче е по-голям от личните комплекси на един премиер. И отново връща темата за свободата на медиите у нас. Прочетете коментара на Венелина Попова „Власт и медии“.

„Оръжие или щит е микрофонът за журналистите“ е темата и на разговора на Александър Детев с журналистите Любчо Нешков – създател на Информационна агенция БГНЕС, и Николета Атанасова от БНР. Той е част от поредицата интервюта, посветени на 30-годишнината от началото на прехода от тоталитаризъм към демокрация в България.

Продължаваме с темата „Какво се прави в ромските общности“, търсейки отговор на въпроса възможна ли е устойчива промяна. В тази връзка Зорница Христова разговаря с Магдалина Ръжева от „Детска архитектурна работилница“, която решава да приложи начинанието си и в ромския квартал „Столипиново“ в Пловдив под формата на „мобилно училище“.

Ситуацията в Близкия изток отново е нажежена. И объркана. В сложните и бездруго отношения на обичайните замесени Иран, Ирак, Ливан и Сирия сега сътресения оказват и прибежките, и отстъпленията на САЩ, Русия и Турция, в чиито интереси са забъркани петролът, геополитиката, кюрдите и ИДИЛ. Мария Бабикян анализира последните събития и прегрупирания на силите в обзора си „Иран днес има две горящи държави, третата е ничия“.

През седмицата в Полша управляващите консерватори забраниха на самотните жени да забременяват чрез инвитро, следвайки внушенията на Католическата църква, че това е грях.

През 1979 г. китайските комунисти забраняват раждането на повече от едно дете в семейство. Прилагането на тази политика в силно патриархалното китайско общество води до огромен брой аборти, нелегални раждания и убийства на бебета. Според прогнозите през идната година в Китай мъжете ще бъдат с 30 млн. повече от жените във възрастовия диапазон 24–40 години, което създава проблеми като социално напрежение и трафик на жени и влияе върху пазара на труда.

В новия материал от поредицата ни „Китай отвътре“, чийто съставител и преводач е Стефан Русинов, ви предлагаме мемоарно есе на писателката Лу Мин, която разказва от първо лице за последствията, които нейното собствено семейство понася заради политиката за едно дете.

Приятно четене!