Изтощение. Безсилие. Вина, че сме добре. Страх, че сме добре, но само засега. Това са част от емоциите, които споделяме през последните две седмици. И въпреки активната хибридна война, която се води в България; въпреки органичните пропутински настроения, които циркулират в родината, както в много бивши комунистически страни – доброто побеждава в реалността. Facebook групата в помощ на украинските бежанци в България вече наброява десетки хиляди членове, а кратък ежедневен прочит на дискусиите вътре ми дава надежда, че човешкото у човека надделява. И ако обществото е толкова добро, колкото са хората в него, то държавата е толкова ефективна, колкото са политиките ѝ – в това отношение адекватна стратегия по отношение на бежанците все още няма. Но ще стигнем и дотам.

Където трябва да се признае – признаваме. Въпреки очевидния руски уклон у мнозина от българските политици (любимо засега е изказването на бившия премиер Борисов, който не казва нищо, но за сметка на това с много думи звучи добре за всички страни, ако човек не се замисля много), правителството на Кирил Петков дава ясно да се разбере, че България застава на правилната страна на историята. И това е много, много важно – защото е рядкост, защото имаме навика да се снишаваме и защото в крайна сметка достойните и смели политически решения имат потенциала да вдъхновяват достойни и смели граждани.

Недостойно продължават да се държат много от българските медии. Примерите, за съжаление, изобилстват. По този повод разговарях миналата седмица с медийни експерти, преподаватели и журналисти. Заедно размишлявахме дали е възможна регулация на медиите, но без цензура, и стигнахме до извода, че ако не искаме властта да предлага спорни мерки, които рискуваме да се превърнат в инструмент за репресия, правилата трябва да дойдат от самата гилдия. Гилдията обаче все още е твърде заета – в търсене на гледната точка на убиеца, в измислянето на най-скандалното заглавие, което да докара трафик и коментари в социалните мрежи, в размисли как точно да нарича инвазията в Украйна.

Именно по повод състоянието на журналистиката видни личности изпратиха в неделя отворено писмо до премиера, правителството, министри и СЕМ:

Разбираме, че рупорите на руската пропаганда няма да бъдат отстранени бързо от ефир. Но може да им се намери алтернатива – гледната точка на свободомислещите хора, представена от свободомислещи журналисти. […] БНР и БНТ от години не изпълняват тези свои задължения – както заради политически поръчки, така и поради липсата на подготвени свободомислещи журналисти. Затова предлагаме в ефира на БНТ и БНР да намерят място авторски формати, които сега са изтикани в периферията на медийното пространство, но се водят от качествени и обективни журналисти. Формати, в които се отстоява обективната истина за войната в Украйна, а не се прави антидемократична пропаганда.

Обратно към немощта на държавата, що се отнася до овладяването на бежанската вълна. Най-логично е с това да се заеме Държавната агенция за бежанците. Към момента обаче основно граждани и неправителствени организации поемат грижата за транспортирането и временното настаняване на бежанците от Украйна. Информацията, която ДАБ предоставя, е неясна и противоречива, а това поражда въпроси дали пък не се прикрива плачевното състояние на бежанските центрове из страната. По този повод Венелина Попова се обърна към Държавната агенция за бежанците с въпроси дали има стратегия за управлението на кризата и на каква подкрепа могат да разчитат бягащите от войната в Украйна. Отговорите не я изненадаха. Няма да изненадат и вас.

Емилия Милчева също се рови в текущите проблеми на държавата – този път в нейния фокус е ефективността на нашите спецслужби. „След всички пробиви в системата на националната сигурност, които не са били предотвратени от спецслужбите, съществуването им е трудно защитимо пред българските данъкоплатци. Тези пробойни костваха милиарди на България – защо тогава да даваме стотина милиона годишно (над 140 млн. лева за 2022 г.) за разходите на службите? А и те не понесоха никаква отговорност – нито за грешната прогноза за Украйна, нито за всички останали пропуски“, коментира Емилия.

България изостава и по друг важен параграф: киберсигурността. По темата разговарях с Делян Делчев, ИТ експерт с познания и опит в сферата. Понеже тя е встрани от журналистическия ми фокус, зададох въпросите по същия начин, както вероятно бихте ги задали и вие: с какво се различават кибератаките от дезинформацията, има ли по-популярни методи за кибератака, имат ли държавите киберармии и т.н. И най-важното – каква е стратегията на България. Според Делчев и тук имаме отражение на по-голяма тенденция: проблемите се кърпят на парче и тичаме след тях, вместо да се подготвяме, за да се опитаме да ги предотвратим.

При инвазията в Украйна виждаме отблизо как дигиталният фронт е от основна важност. Това е и мнението на украинския заместник-министър на дигиталната трансформация Александър Борняков, който разказва за ключовите решения в сферата пред Wall Street Journal. По негови думи, украинската стратегия включва дигитализацията на държавните услуги, подсилване на инфраструктурата, активна борба с дезинформацията и мисинформацията онлайн и дори създаване на ИТ армия, която да контраатакува.

„Авторитетът на международните посредници не трябва да бъде поставян под съмнение, защото особено сега, след 24 февруари, светът се нуждае изключително много от него. Нито войната в Украйна, нито продължаващият вече 70 години конфликт в Близкия изток ще намерят своето решение с военни средства“, пише Мирослав Зафиров в своя анализ на отражението на войната в Украйна върху световната дипломация. Той дава за пример състоянието на израелско-палестинските мирни преговори в момента и смята, че пренебрегването на дипломацията за сметка на аргументите на силата ще има пагубни последици.

В цялата лудост на света не бива да забравяме грижата за себе си, особено когато все още имаме късмета да можем да си я позволим. За щастие, не знаем какво е основите, на които се гради животът – подслон, храна, безопасност – да бъдат взривени, унищожени… Понякога грижата може да бъде просто малко време с книга в ръка.

Из няколко по-нови заглавия се разхожда Зорница Христова в рубриката „По буквите“. Тазседмичните ѝ предложения са „Клара и слънцето“ от Казуо Ишигуро, „Уважение“ от Инти Чавес Перес и „Чувствителният разказвач“ от Олга Токарчук. Въпросите, които тези книги ни отправят, всъщност са много уместни в контекста на новата кървава война в Европа: Има ли нещо у нас, което не би могло да бъде deepfaked? Как познанието за себе си те прави по-добър в отношението към другите, към света като цяло? Съществува ли изобщо голяма, неутрална и обективна вселена? Ясно е, че нямаме време за всички книги, но на ваше място бих отделила няколко минути за размислите на Зорница относно тези три.

Бях решила, че след две години пандемия, през 2022 г. ще си взема кратка почивка от работата с дезинформацията, която е доста натоварваща психически. За добро или лошо, конфликтът в Украйна сложи край на тези планове. С радост открих, че от „Булевард България“ са проследили и превели интересна Twitter нишка на комуникационен експерт, който разказва не само как работят тролските фабрики, но и… каква е българската следа. Надали ще има изненадани: основен проводник е Диляна Гайтанджиева, която работи в „Труд“ и публикува текстовете си на английски в регистриран от нея и на нейно име сайт с български домейн.

„Гайтанджиева беше сред остриетата на Николай Бареков в ТВ7, където основно беше ангажирана с „разследвания“ срещу „кръга Капитал“, пишат от изданието. На източния фронт нищо ново. В страницата „Срещу дезинформацията“ пък може да видите нагледни примери как едни и същи коментари се публикуват от най-различни акаунти в страховито информационно цунами. Колегата Георги А. Ангелов също публикува примери в профила си в Twitter.

Ако някои български политици изобщо не дават признаци, че се срамуват от пропутинските си връзки, то италианският популист Матео Салвини бе поставен в конфузна ситуация по време на посещението си в полски град, намиращ се на границата с Украйна. По време на пресконференция кметът на града развя тениска с лика на Владимир Путин – същата, каквато самият Салвини е носил преди години, докато позира за снимка на Червения площад. Дезинформацията разчита на късата памет, така че е важно да се припомнят някои удобно забравени факти.

Тези дни из социалните мрежи срещнах две изказвания, които ме впечатлиха: един хубав, остър очерк и една вдъхновяваща история, с посланията на които искам да завърша днешния бюлетин. Дезинформацията изкриви новината за държавните компенсации за хотелиерите, приели бежанци. Много българи се възмутиха, а след това много други българи се възмутиха от първите възмутени, и т.н. Ясно е, че невежеството не се бори с възмущение, а с активни образователни и медийни реформи. По тази тема сме писали много. Разколът и свадите нямат нужда от допълнителна платформа, те са достатъчно кресливи, както коментира и журналистката Капка Тодорова.

Да наблегнем вместо това на ежедневните геройства – хората, които вършат своята работа, за да върви обществото ни напред. Защото, макар че сме изправени пред ситуация, твърде близка до 40-те години на миналия век, България към момента избира да върви в съвсем друга посока, въпреки спънките. А това, скъпи читатели, никак не е малко.

И така, днес мисията на „Тоест“ ми се струва по-важна от всякога. Затова продължавайте да ни подкрепяте. Защото да вършим работата си в крайна сметка е най-доброто, което можем да направим в момента. И е безкрайно нужно. Заедно не сме безсилни.