Историята не прави отстъпки. Ако решението за бъдещето на човечеството бъде взето във ваше отсъствие, тъй като сте прекалено заети с това децата ви да са нахранени и облечени – и вие, и те ще бъдете засегнати от последиците.

Ювал Ноа Харари

Спорно е какви амбиции има българското общество по отношение на решенията за бъдещето на човечеството, но продължаваме да се надяваме, че има достатъчно рационални причини да се интересува от бъдещето на собствената си държава. Макар и тази седмица да даде противоречиви знаци в различни посоки. Вероятно е за предпочитане да отбележим позитивните.

Дългогодишна журналистка с доказана репутация беше свалена от ефира на националното радио. Според самата Силвия Великова за това е оказан натиск върху ръководството на БНР. Но благодарение на категоричната обществена реакция, особено тази на колегите ѝ, решението за отстраняването ѝ като водеща бе оттеглено. Какво показва обаче тази спечелена битка за войната за свободна журналистика у нас? Прочетете в редакционната ни статия по темата.


Причината за опита за заглушаването ѝ е критичността ѝ към прокуратурата, каза Величкова пред „Свободна Европа“.

А прокуратурата напоследък не слиза от ефир. Дали защото наближават избори за местни органи на самоуправление, или защото предстои да бъде инсталиран нов главен прокурор без дори опит за конкуренция, но една от темите на седмицата беше и шпионски скандал. Прочетете коментара на Емилия Милчева, озаглавен „Няма щуки в тая мрежа“.


Иначе активността на прокуратурата би била похвална, стига да е професионално и правно издържана. Уви, българският данъкоплатец плаща ежегодно по няколко милиона лева под форма на обезщетения на пострадали заради некомпетентността и незаконните обвинения от прокуратурата. Повече по темата от Йоана Елми в нейния анализ „Престъпление и оправдание, или колко ни струват прокурорските грешки“.


За щастие, медиите у нас напоследък повъзвръщат инстинктите си за реакция към недопустимото. Не само когато е притиснат техен колега, но и когато е важно да се разграничат от действия, несъвместими с журналистиката.

Публикуването на интимни снимки без позволение е насилие над личността, пише Венелина Попова в своя коментар.

Според проф. Нели Огнянова това е и „опит за принуждаване към определено поведение, към отказ от участие в изборен процес“, което е изключително опасно, защото „порното за отмъщение е инструмент на културата на страха“. Пред „Дневник“ тя коментира, че посегателствата върху човешкото достойнство в други държави се наказват и с лишаване от свобода.


За един друг скандал отвъд океана има риск да остане напълно незабелязан у нас. А повдига въпроси, над които не би било зле да поразсъждаваме всички. Например докъде се простира вината на човек, в чиято репутация и принос за човечеството няма причини да се съмняваме, но който примижава и приема пари за финансиране на начинанията си от доказан престъпник? Виновни ли са безразличните около него? Невинни ли са снишилите се, докато премине бурята?

Тези и още въпроси задава Иглика Иванова в статията си „Джои Ито и помръкналият блясък на чистия ум“.


Но да се върнем обратно в Европа, където ситуацията около Брекзит става все по-неясна. Ако сте пропуснали последните трагикомични детайли около политическата драма отвъд Ламанша, с новия премиер-министър Борис Джонсън в главната клоунска роля, то Александър Детев се е погрижил да обобщи най-важните моменти от историята. Прочетете обзора му „Нежеланата ваканция“.

И още един негов текст за завършек на седмичния ни брой, който ще ни отведе на разходка до Сицилия. Пътеписът му „Сицилиански шприц“ се фокусира върху богатата история на италианския остров и на приятните за туриста хедонистични развлечения и места. Темата за мафията и престъпността нарочно е оставена за някой друг път.

Приятно четене!