В нарочения за отпуски и летни жеги месец август, въпреки нагласата ни да почиваме и да ви занимаваме по-малко с политика, градусите на обществения живот и у нас, и по света не ни го позволиха. Климатичната криза, сътресенията в глобалната политика и тревогите за наближаваща нова световна рецесия могат да се превърнат в перфектна буря без ясен изход. И с риск да разсеем всички летни настроения, отговорността тя да бъде преодоляна е на всеки трезвомислещ, рационален и отговорен към себе си и наследниците си съвременен човек. Може би никога преди в историята на човечеството не е било толкова важно кой ще надделее в сблъсъка между прогресивните и назадничавите умове на планетата.

Затова преди да се завърнем към обичайния седмичен ритъм на „Тоест“, ето обзор на темите и материалите, които може би сте пропуснали да прочетете през август.

Отсъствието на авторитетни лидери, които задават и водят дневния ред на обществото, вместо да следват настроенията на масите, е болезнен проблем на съвремието ни. Йоанна Елми ни връща към думите на Вацлав Хавел от средата на 70-те и сякаш очевидните отговори на проблема в текста си „Добрият лидер храни човешкото в човека, демагозите хранят звяра“.

Тя разговаря и с Красимир Лозанов, български дипломат, ръководител на Службата за търговско-икономически въпроси към Генералното консулство на България в Санкт Петербург в периода 2001–2006 г. и 2011–2015 г., по повод гражданските протести в Москва заради предизборните ограничения срещу опозицията там. Прочетете интервюто „Московските събития от последния уикенд показват, че страхът и безразличието започват да се сменят с решимост“.

Обстоен преразказ на контекста, в който пък се зародиха и продължават едни други протести за демокрация и зачитане на граждански права – тези в Хонконг – направи специално за читателите на „Тоест“ Стефан Русинов в своята статия „Хронология на хонконгските протести“. Огледахме анализите на колегите и съвсем нескромно споделяме, че не открихме по-внимателен и по-подробен текст на български по темата.

Август започна с нова серия терористични атентати в САЩ, извършени от озлобени американци с лесен достъп до оръжие. Загиналите и ранените бяха десетки. Иглика Иванова проследява темата в контекста на официалното нормализиране на речта на омразата след избирането на 45-тия президент на САЩ в текста си „Въоръжената Америка на Тръмп“.

У нас локалните кризи се застъпват отдавна и преливат една в друга. Най-повтарящите се симптоми на заболяването са все по-видимата повсеместна некадърност на управляващия „елит“, изчерпването на „скамейката от резервни играчи“ на ГЕРБ и тоталното изхабяване на тази партия във властта. В същия момент обаче нито опитомената, нито извънпарламентарната опозиция засега не изглежда уверена в действията си за промяна.

Емилия Милчева написа статията си „За честта на прокурора Георгиев“ за бившия вече ръководител на Антикорупционната комисия още преди той да бъде предложен за „спасяване“ в тишината и уюта на консулството ни във Валенсия, полагащи се очевидно на такъв виден защитник на статуквото, независимо от имиджовата вреда, нанесена от алчността му.

Йовко Ламбрев разговаря с Васил Колев, един от ИТ експертите, застанали зад петиция в подкрепа на отворения код в държавните софтуерни системи след скандала с изтичането на личните данни от НАП. Какво трябва да направи държавата, за да започне да се грижи за киберсигурността на институциите (а оттам – и за тази на гражданите си) като всеобхватен процес – прочетете в интервюто.

В края на юли Институтът за развитие на публичната среда организира конференция, където медийни експерти, журналисти и граждански активисти коментираха състоянието на медийната свобода в България. Александър Детев беше там и обобщи най-важните детайли от дискусията в статията си „Разговор за медиите в България – без аплодисменти“.

„По следите на неразказаната история“ е друг материал на Йоанна Елми, провокиран от нелепите дискусии за паметниците и символите, превърнати в метафори на днешната ни действителност. „Проблемът, който имаме със символите си, е празнословието, в което ги обвиваме“, пише Йоанна, докато ни разхожда из бившата ГДР (Германска демократична република). И добавя: „Истината трябва да бъде осмислена. В противен случай спиралата на времето продължава да се вие надолу, и надолу, и надолу. В бездната.“

Разходка из „дома“ на семейство Чаушеску пък ни предлага текстът на Еми Барух „От „Примаверии“ 50 до „Артекс“ и обратно“. И този „паметник“ е символ и метафора на едно отминало време… „Еклектика на безсрамието“ го нарича Еми. Различни ли са днес безсрамията и с какво, е тема на асоциациите, които провокира нейният коментар. Както и може би най-важния въпрос – за отговорността на поколенията едно към друго.

Рубриката ни „Говори с Нева“ е много подходяща за всяко време на годината, а защо не и докато ловите слънчевите ласки на плажа в последните дни преди есента. Новият текст на Нева Мичева може и да ви изненада. Въпросът е един, отговорът пък се получава друг. А дали е така? Прочетете статията ѝ „Домашният Танатос“, в която всъщност иде реч за думите. Или…

„Танцът отвъд пола, нормите и разделенията“ е статия на Цветана Георгиева, провокирана от историята и контекста около създаването на един модерен танцов спектакъл, който българската публика ще може да гледа през есента в Пловдив. За противоположностите и различията, които преминават границите и ни свързват.

Вероятно сте чували за легендарния ежегоден фестивал „Горящият човек“ в пустинята в Невада. Изненадващо, материалът за него е част от нашата рубрика „Китай отвътре“, защото погледът към него е на писателя фантаст Чън Циу-фан. Но в есето си „Горящи китайци“ той всъщност разказва малко за фестивала и много за Китай и новите представители на китайския научно-технологичен подем.

И накрая не пропускайте великолепния текст на Надежда Радулова за едно родно българско начинание за деца край Царево. В „Да се отлепиш от земята“ ще прочетете как двама души връщат приключенския дух на детските игри на открито, възпитавайки в грижа за природата и грижа за ближния, независимо от неговия етнос и произход.

Приятно четене!