Елегия за пасти и избиратели

Предизборната кампания e времето, в което българските политици се запознават с избирателите – с тези, които ще гласуват, и с тези, които няма да гласуват. Обещават им пасти, а гражданите не им вярват, защото са зрели хора и са наясно, че пастите ще си ги изядат политиците. Също и първото, и второто преди пастите, след като сложат табелата „Забранено за външни лица“.

Политиците наричат това предизборни платформи, гражданите – реалност, иначе си е политически цинизъм. Медиите дежурно критикуват, че партиите (пак) не представят идеи и политики, макар и те, и аудиториите им да са наясно, че повечето избиратели не четат предизборни програми, дори да ги има, а политическите сили не ги изпълняват, когато спечелят властта.

Парадоксът на обещанията

Защо политиците нарушават обещанията си, които са техният залог да бъдат избирани от гражданите? Лъжат съзнателно, неискрени са, знаейки, че могат да се справят само с някои проблеми, или наистина си вярват? Разбира се, обещанията се изпълняват по-често, когато една политическа формация не трябва да споделя властта с други, както е в коалиционните правителства. Макар че и първият самостоятелен кабинет на ГЕРБ не изпълни най-значимото обещание, с което Бойко Борисов дойде на власт – да накаже за корупцията на тройната коалиция. Впоследствие този Батман на политическия ни Готъм се утвърди чрез други митологеми – като Строителя например.

Коалиционното управление вече е норма за българската политика, което означава политики на компромиса. В българския модел коалицията се разбира не като споделена, а разпарчетосана власт на принципа „всяка коза за свой крак“ – тоест „концесиониране“ на министерства. Въпреки това някои червени линии в бившата четворна коалиция се оказаха непреодолими. Например онази на БСП да не се изпраща оръжие за Украйна. Други, като получервената линия за „депутинизация“ на страната ни, заявена от „Демократична България“, си остана на ниво декларация. „Продължаваме промяната“ пък преди изборите през ноември м.г. предлагаше закриване на Българския енергиен холдинг, но впоследствие от тази идея не остана и помен, след като БСП се възпротивиха на масата на преговорите. Така че няма гаранция за изпълнение на нито едно предизборно обещание, дадено от политическите сили с шанс за представителство в 48-мия парламент.

Освен коалиционните компромиси, фактори за изпълнение на обещанията са и икономическата ситуация, бизнес лобитата зад съответните политически сили, ефективното лидерство и също така предишен управленски опит. Последното се оказа съществен проблем за управлявалата половин година коалиция, тъй като, с изключение на БСП, нито една от останалите три политически сили нямаше такъв опит, а в добавка – и кадрови капацитет. В контекста на войната в Украйна обаче някои компромиси са просто неприемливи – като например кремълският уклон на „Позитано“ 20, който ПП и ДБ се правеха, че не забелязват преди 24 февруари.

Битка, ама не съвсем

Предизборната кампания в България щеше да придобие смисъл и добавена стойност, ако имаше поредица дебати между политическите сили по проблеми, които най-силно вълнуват избирателите. Но не в познатия формат по БНР и БНТ, където журналистите са секунданти, а кандидат-депутатите – високоговорители. В настоящия си вид кампанията е скучна като слово на чиновник от обреден дом, движейки се по пунктира на опорките: „говорете това“, „не говорете онова“, „повтаряйте и потретяйте следното“, изливайки се в официални или скрити платени форми. Преглед на сайтовете на политическите сили и профилите им в YouTube и социалните мрежи показва нейната вялост и еднообразие.

Отваряте например сайта на ГЕРБ и Бойко Борисов е на преден – и всякакъв – план. Борисов тук, Борисов там, Борисов каза, Борисов на трибуна, на пресконференция, сред мъже, жени и деца, награбил баби и гражданки, че и Лили Иванова в Стара Загора. Шестнайсети поредни избори „Граждани за европейско развитие на България“ все още е равно на Борисов. Лидерът иска да вдъхне оптимизъм, защото „държавата е счупена“, да въведе ред, изобщо – да я поправи. И както му отива на такъв ред, от ГЕРБ извадиха и антикризисна програма – единствени. Година и половина откакто партията на Борисов загуби властта, бездействието на прокуратурата по множество сигнали в комбинация с войната в Украйна притъпи спомените за „наследството“ от ГЕРБ – корупцията и безправовата държава.

Иначе в обкръжението на граждани Борисов е естествен, благ, насмешлив, даже костюмиран и внушава онова, което в криза всички ожидат – ста-бил-ност. Но въпреки тия феромони ГЕРБ не регистрира ръст на подкрепящите я. Само Борисов вече не е достатъчен.

А обиколката на автобуса на Промяната, срещан радушно от хората по места в кампанията миналата есен, този път не проработи. Затова липсват видеа, в които Кирил Петков, Асен Василев и други от ПП слизат по стъпалата и ги понася потокът от екзалтирани граждани. Визуалните материали от обиколките са доста селектирани, повечето видеа показват говорещи глави, а коментарите под тях са впечатляващо еднотипни – „Успех“ и „С вас сме“. Срещите с хора са сведени до възторжени изблици или ръкуване и кратък диалог – като този от Монтана.

От изброените три успеха – увеличението на пенсиите, безплатните детски градини и спрения канал на ГКПП „Капитан Андреево“ – видно този път ПП са се прицелили в пенсионерите. И не обелват дума срещу президента дори когато той ги напада с откровено неверни твърдения – че огромният скок в цената на газа се дължи на два танкера за втечнен газ, договорени през юли. От изявления на енергийни експерти и мениджъри на „Булгаргаз“ стана ясно, че втечненият газ, закупен от американската компания „Шениер“, е по-евтин от руския газ. Освен това танкерите дойдоха през юни, а „Булгаргаз“ предложи с 13% по-ниска цена на природния газ от 1 юни.

И все пак от ПП замълчаха. Ще им се да си върнат ония гласове, които получиха през ноември м.г. – и не говорят за геополитика, Русия и газови зависимости.

Самураи, физзарядка, платна, гъби… и „кални бани“

ГЕРБ и ПП, на които известните до момента социологически проучвания отреждат съответно първо и второ място, влизат в леки схватки – като спаринг партньори. Кирил Петков подхвърля нещо за пенсиониране на Бойко Борисов, който пък му отвръща, че е най-скоростно пенсионираният премиер – и толкоз. Като цяло до момента между политическите сили липсват сериозни атаки, както беше с „изчегъртването“ на ГЕРБ миналата година. Сега работата опря май само до изчегъртване на Борисов. Всички в момента ходят на пръсти и не преиграват повече от минимума, нужен за предизборна кампания. Дори в парламента бяха по-настървени.

Този стереотип бива разчупен от „криейтив“, който особено забавлява публиката. Като самураите с мечове от предизборния клип на „Има такъв народ“ или „физзарядката“ на ПП при откриването на кампанията в Пловдив, на която партийците изобразяват българския трикольор с цветни листове в ръце.

Кампанията на „Демократична България“ – коалицията между „Да, България“, ДСБ и Зеленото движение, също се отличи с проблясък. Лидерът на ДСБ ген. Атанас Атанасов, изпратен да води във Варна (ДСБ за първи път няма водач в нито една от трите софийски листи), пусна видео от платноходка с призив да „вдигаме платната“. Чудесно, но вдигането на платната означава само едно – да отплаваме. Видеото вече е свалено, оставени са само снимки от откриването на кампанията.

„Атака“ пробват с анимирано видео, озаглавено „Ти отказа ли ментетата“, в което главният герой се разхожда в гора, натъква се на две гъби (не халюциногенни, а като от детска книжка за Гъбарко) и се колебае коя от двете да избере. Избира отровния двойник… Развръзката – в образа на Волен Сидеров.

В кампанията бе употребена и човешката трагедия – калният потоп, унищожил домове, покъщнина, дърва за огрев и зимнина на хората от няколко карловски села. Селфи с текст „На кални бани сме. Честит празник!“ пуснаха двама кандидати на „Демократична България“ – Теодор Михайлов и Елисавета Белобрадова, широко усмихнати. По-късно неуместната снимка бе изтрита, останаха фотоси как помагат за разчистването на терена. Последваха ги и от „Продължаваме промяната“ – Кирил Петков, който се бори с лопата, при това по тениска, брандирана с логото на ПП, и Никола Минчев, който се преоблича в защитен костюм, за да направи същото. Щеше да е по-полезно вместо този изблик на хуманизъм да бяха купили дърва за колкото семейства могат – мнозина загубиха огрева си за зимата в потопа. Е, нямаше как да има снимки в социалните мрежи, но и от тези имиджовият ефект едва ли ще е значим.

Иначе кампанията си бълбука – като за начало. До 2 октомври може и да се ожълти. А „Български възход“ на Стефан Янев я стартира в Бургас, от откритата сцена „Охлюва“. Чудесно място да вдигнат платната.

Заглавна снимка: Фасада на сграда в центъра на Божурище © Севда Семер