Коронавирусът и икономиката. Разговор с Евгений Кънев

Венелина Попова разговаря с доктора по икономика Евгений Кънев за негативните влияния, които пандемията от коронавирус ще окаже върху икономиките на страните в Европейския съюз и върху еврото.

Световната здравна организация вече обяви пандемия, предизвикана от коронавируса. Каква е вашата краткосрочна прогноза за случващото се?

Моята прогноза, за съжаление, не е добра. Очаква ни продължение на пандемията, защото имаме изключително заразен вирус с много дълъг инкубационен период, който затруднява неговото ранно откриване. А това подготвя почвата за експлозия, както се случи в Китай, Иран, Италия. Затова само страните, които успеят да приемат по-рано адекватни мерки, най-вече по посока на ограничаване на пътуванията и на социалните контакти, ще имат най-добрите възможности да пресекат пандемията в ранната ѝ фаза.

Бихте ли градирали заплахите за икономиката от разпространението на заразата?

От една страна, вече имаше причини за световна икономическа рецесия, тъй като все още се намираме в най-дългия някога икономически цикъл на възход, който през юли миналата година подобри рекорда от времето на Бил Клинтън. Имаше много анализи и прогнози, че тази година светът най-вероятно постепенно ще навлезе в рецесия предвид както дължината на цикъла, така и заради търговската война между САЩ и Китай, напрежението в Близкия изток, Брекзит и т.н. От друга страна, се намери и повод – коронавирусът, който ускори процеса на рецесия. Затова според мен световната икономика няма скоро да се върне към растеж просто защото в момента всички са поставени под огромно напрежение – и не само икономическите, но и политическите системи, доколкото всички те трябва да отговорят на потребностите на хората.

Реално погледнато, в очакване на самото заболяване има паника и парализа в икономическия живот. Това ще доведе до рецесията, която – поне статистически – още не е факт. Но аз очаквам данните, които ще излязат за първото тримесечие – ако не в цял свят, то поне в най-развитите икономически страни, особено в Италия, да отчетат силно негативни резултати. Оттук нататък не може да се гадае как ще протекат процесите, зависи колко дълго ще продължи пандемията и дали ще се ограничи нейното разпространение, или тя ще обхване целия свят. Ако тя продължи и през лятото, както твърдят експерти, това ще доведе до много тежка икономическа и политическа ситуация навсякъде.

2020 година от гледна точка на неограничените технологически възможности за информационен обмен не е нито 1969-та, когато пандемията от хонконгския грип причини смъртта на 1 млн. души по света, още по-малко 1918–1920 г., когато от т.нар. испански грип загиват около 40 млн. души. Мислите ли, че е възможно да се прикриват истинските размери и човешките жертви от разпространението на епидемията с цел да не се предизвиква паника на пазарите? Допускате ли и обратната хипотеза – да се преувеличава опасността, за да се преразпределят пазари?

Не вярвам в конспиративни теории и според мен разговорът не може да бъде експертен при тези допускания. Факт е, че положението в няколко страни е изключително тежко, факт е и че пандемията ще продължи да се разпространява, защото почти навсякъде са се забавили мерките за превенция. Прави впечатление, че нито един от заразените в България не е бил в чужбина. Така че според мен по-скоро се подценяват реалните размери на проблема.

Искам да обърна внимание защо е глобално въздействието на този вирус. Аз съм сигурен, че коронавирусът не е толкова смъртоносен, но той не може да се съпоставя на базата на жертвите, които са вземали други видове грип в миналото, защото тогава сме имали съвършено различен тип икономика. Тя е била в рамките на нациите и когато е имало епидемия в една държава, край нея са били засегнати най-много още пет-шест други страни. Сега заради глобализацията целият свят е ефективно заразен и дори това да не води до милиони жертви, самата парализа, която причинява опасността от пандемията, ще доведе най-вероятно до огромни загуби. И със сигурност – до рецесия.

Във Facebook пишете, че една от първите мерки на правителството на Италия бе да спре временно плащанията на бизнеса и гражданите по техните дългове към банките. И припомняте, че след подобен призив на Климент Вучев, министър от кабинета на Жан Виденов през 1996 г., в България последва срив на банковата система, фалит на 16 банки и хиперинфлация. При положение че Италия няма собствена валута и – за разлика от САЩ и Япония – не може да обезценява дълга си чрез печатницата на централната банка, какви последици може да има това върху еврото?

Загуба на доверие. И тъй като Италия е в еврозоната, подготвяните в момента мораториуми ще окажат тежко въздействие не само върху банките, но и върху компаниите, които реално предоставят стоки и услуги. Пакетът от мерки включва мораториум и върху плащанията за ток, вода и различни режийни разходи, което ще доведе до усложняване на положението на тези доставчици, защото те от своя страна няма да могат да изплащат задълженията си.

Дори да има съответно ограничени гаранции, които да им позволят да вземат заеми от банките, въпросните банки веднъж трябва да предоставят кредити на всички тези бизнеси, а от друга страна – да не си получат плащанията по съответните лихви и главници по заеми, които им дължат всички тези дребни бизнеси и физически лица. Тоест италианските банки, които и без това са в най-лошо положение в еврозоната и имат проблемна капиталова адекватност, ще влошат още повече положението си. И дори да получат помощ от Европейската централна банка, което най-вероятно ще стане, както и от структурните фондове на ЕС и на еврозоната, ситуацията няма да се подобри, защото самите банки ще бъдат в тежко финансово състояние спрямо капитала, който имат в момента.

Дори и ЕС да застане зад Италия, е трудно да се предвиди как ще се развият събитията. Защото, освен всичко останало, и самата Италия има да плаща около 100 млрд. евро годишно публичен дълг и тези пари трябва да се изкарат отнякъде. В началото те ще бъдат заеми, защото в условия на рецесия брутният вътрешен продукт пада, а постъпленията в бюджета намаляват или спират. Това води до бюджетен дефицит, а той се пълни със заеми. Така те ще продължат да растат и не е изключено тези 100 милиарда да нараснат до много по-голяма сума за обслужване. Ако в един момент дългът спре да бъде обслужван, може да се стигне до ситуация, подобна на гръцката.

Макар да не очаквам такъв сценарий в близко бъдеще, всичко зависи от това колко ще продължи пандемията. Ако е два месеца, има шанс нещата да се удържат, но ако този период продължи повече от три-четири месеца, не мога да предвидя как ще се реши казусът, освен със свръхзадлъжнялост и мораториум върху плащанията.

Може ли очакваната рецесия да доведе до рязък спад на стандарта на живот в богатите страни и до нови социални сътресения?

Ще има големи брожения в страни като Италия, защото при тези огромни задължения няма как да се поддържа сегашният стандарт на живот. В един момент, за да изплува икономиката и да има растеж с такива темпове, че държавата да може да изплаща дълговете си, съм убеден, че ще трябва да се посегне на спестяванията, заплатите и пенсиите, както стана в Гърция. А помните, че там дори на референдум отхвърлиха помощта на ЕС и мерките, които кредиторите бяха предложили като програма. Но въпреки всичко тя трябваше да бъде изпълнена, защото друг начин икономиката да изплува просто няма. Ако Италия реши да напусне еврозоната, каквито съвети се чуват, една огромна част от заема на държавата трябва да се изплати веднага, тоест реално пак трябва да се мине в режим на оцеляване на нацията. Дори да се изплаща само главницата, която годишно е сигурно от порядъка на стотици милиарди, тези пари все трябва да дойдат отнякъде.

Проблемът е, че това, което ще се случи в Италия, няма как да не повлече много други икономики. Защото – като начало – доверието в еврозоната и в еврото ще падне много ниско, ще последва и обезценяване на общата европейска валута спрямо други основни валути, ако еврото изобщо оцелее… Защото има вариант, при който богатите държави на север могат да решат да напуснат еврозоната, за да не допуснат пренасяне на „заразата“ и при тях. При този изключително лош сценарий може да се стигне и до разпускане на еврозоната, но аз го намирам за краен и възможен само при много големи катаклизми. За мен по-скоро Италия ще бъде като воденичен камък на цялата еврозона, което ще удари инвестициите и доверието в еврото и ще доведе до относително обедняване на европейците спрямо американците и швейцарците, което, от своя страна, ще се отрази и на търговските баланси между тези страни.

Като прибавим и последиците от новата бежанска вълна, сценарият става още по-черен.

Проблемите са кошмарно големи и затова трябва всички да се обединим. Без солидарност политическите и социалните последици от тази криза ще бъдат много тежки.

Данните на НСИ за вноса и платежния баланс на страната за 2019 г. и за растежа на БВП предизвикаха скандал в парламента, който стигна и до Евростат. Какъв ще е неговият ефект върху България и как преценявате този скандал в контекста на лошите Ви икономически прогнози?

Реално ефектът е имиджов, което натежава допълнително върху и без това силно разклатеното доверие в страната ни доколко достоверна е информацията, която предоставят официалните ни власти. Защото няма как да има грешка от 3 млрд. лева. Но дори и без пандемията от коронавируса доверието в страната ни е изключително ниско. Реално и за правосъдната система, и за Шенген, и за еврозоната се борим за едно и също нещо – за доверие. Но ако грешката е вярна и растежът ни е 1, а не 3%, както твърдят управляващите, сега той ще бъде ударен допълнително с намаляването на икономическата активност. И бездруго нивото на инвестиции в държавата е изключително ниско и разчитаме основно на износа на стоки и услуги, който крепи икономиката.

Германия, която има проблем с притеснения износ към Китай, е ударена лошо, а тя е наш основен търговски партньор, Италия – също, така че ние няма как да задържим нивото на износа. Това най-вероятно ще доведе до съкращаване на работници, което важи не само за износа, но и за вътрешния пазар, тъй като парализата, която обхваща София и страната, води до намаляване на оборотите и аз очаквам съкращения още през април. Зависи докога бизнесът ще може да издържи да плаща заплати на хора, които не са пълноценно заети.

Има ли България експертен и управленски ресурс да се справи с кризата? Или една пандемия може да направи това, което опозицията не успя десет години?

Със сигурност потенциалът е изключително нисък: вижда се как тичаме след събитията и през последните десет години винаги е било така. Аз се надявам да имаме късмет и коронавирусът да не удари толкова тежко икономиката ни. От това зависи каква ще бъде социалната и политическа реакция на българите, както и ще настъпят ли – и какви по-точно – промени в управлението на държавата.

Заглавна снимка: Стопкадър от интервю с Евгений Кънев в предаването „Денят с Веселин Дремджиев“