Евроизборите – равнис по шпагина

С отрязаната ръка с шпагин при демонтажа на МОЧА на практика започна кампанията за европейските избори през май 2024-та. Про-ЕС и европейската интеграция vs. анти-ЕС; традиционни ценности vs. либерални ценности; Русия vs. Украйна – тези разделителни линии вече са ясно различими.

Операцията по премахването на паметника наля бензин в политическите страсти и оформи два лагера – на защитниците на демонтажа му, в който отново заедно са евроатлантиците и конституционалисти реформатори ГЕРБ–СДС, ПП–ДБ и ДПС, и на противниците, представени от БСП и „Възраждане“. „Има такъв народ“ уж не защитават МОЧА, но пък провалят заседания на парламента заедно със социалистите и депутатите на Костадин Костадинов. Но в този лагер има и други, като наредилите се да го бранят Мая Манолова от „Изправи се.БГ“ и още политици от обединението „Левицата“, включващо АБВ, „Движение 21“, а също и лица, свързвани с новия политически проект Движение „Трети март“. 

Кристализация вдясно, пренаселване вляво

Преди вота за Европейски парламент (ЕП) политическият терен в България се променя. Докато в център-дясното започва идеологическа верификация, вляво се пренаселва и накрая някой ще е излишен. Принадлежност към европейските политически семейства означава влияние върху процесите и решенията в Общността. От парламентарно представените партии европейски излаз ще търсят политическите сили от управляващата коалиция „Демократична България“ (ДБ) и „Продължаваме промяната“ (ПП), прокремълската „Възраждане“ и „Има такъв народ“ (ИТН). 

С обявения нов курс за център-дясно и единен бранд ДБ ще се стремят към Европейската народна партия, където отдавна са ГЕРБ и „Демократи за силна България“, една от трите партии в ДБ. Така че от гледна точка на Брюксел няма нищо по-нормално от настоящата коалиция, която в България наричаме „сглобка“. Сглобена е посемейному. Какво ще се случи със „Зелено движение“ при десния завой, заявка за който даде водещата политическа сила в ДБ „Да, България“? Или ще се отцепят, или част от тях ще останат в ДБ, а другите ще търсят път към левия спектър, където е родословието на всички зелени движения. 

ПП са избрали либералите, където са и ДПС. „Възраждане“, третата политическа сила в българския парламент, ще търси съмишленици в сегашната група на крайнодесните „Идентичност и демокрация“, петата по големина в ЕП. Амбициите на крайнодесните обаче са да станат трета политическа сила след евроизборите догодина. В декларация, огласена в Народното събрание преди седмица, от „Възраждане“ обявиха, че „това са партньори, с които споделят общи цели, и ще работят съвместно за опазване на традиционните ценности на нашите народи“.

Нашата мисия и историческата ни отговорност, също като тази на нашите съмишленици, са общоевропейски, надхвърлящи националните граници. Така както ние отстояваме българския национален интерес, така и нашите партньори отстояват националните си интереси – италиански, френски, германски, холандски и др.

„Възраждане“ е създала контакти и с евроскептиците от „Алтернатива за Германия“, вече присъединила се към „Идентичност и демокрация“, където са и италианската „Лига“, и френският „Национален сбор“ на Марин Льо Пен. Сред заявените цели на крайнодесните са да реформират политиките на ЕС за имиграцията и да облекчат изискванията за борба с климатичните промени, за да подпомогнат индустрията. Но партиите не са така единни по отношение на руската агресия в Украйна – водената от бившия вицепремиер и вътрешен министър Матео Салвини „Лига“ подкрепя Киев и помощите за Украйна, а представителите на Германия и Австрия заемат проруски позиции.

Болката отляво

За БСП, останала на предпоследното, пето място на последните парламентарни избори, предстоящият европейски вот ще е голямо изпитание – заради конкуренцията, която ще се появи, и обтегнатите отношения с европейските социалисти. Наскоро Euractiv съобщи, че БСП е заплашена от изключване от ПЕС, след като „Позитано“ 20 даде заявка за широка коалиция с проруски националистически партии. Родов белег на българския национализъм в най-новата история е, че всички националисти са и русофили – обратното не е задължително. 

Българските евродепутати социалисти неизменно са на проруски позиции и не подкрепят резолюции, насочени срещу Москва. От 12-те евродепутати от Прогресивния алианс на социалистите и демократите, гласували преди година против резолюцията, с която Русия се обявява за спонсор на тероризма, петима са българските социалисти. Петимата бяха и против резолюцията за нова стратегия на ЕС в отношенията с Русия. Не подкрепиха и документа, с който ЕП настоява да бъде освободен бившият лидер на движението „Отворена Русия“ Андрей Пивоваров, свален през май от самолет за Варшава на летището в Санкт Петербург.

А БСП обяви, че ще работи за ляво-центристко-патриотичен фронт, и вече се срещна с 16 формации – сред тях Партията на зелените, „Български социалдемократи“, „Свобода“, „Български възход“, ВМРО, няколко земеделски съюза, но не и „Атака“ и „Възраждане“.

Оттеглилите се или изключени от БСП социалисти обаче обмислят алтернатива на партията на Корнелия Нинова. Напусналата преди дни БСП Весела Лечева, депутатка от левицата в няколко парламента, даде да се разбере, че такава предстои, тъй като не вижда светлина в тунела за БСП, но не губи надежда, че ще дойдат по-добри дни за социалистите в страната. Изявлението ѝ бе тутакси асоциирано с политическия проект, свързван с президента Румен Радев – Движение „Трети март“. Не е тайна, че Лечева е от президентския кръг, тя беше министър на младежта и спорта в назначените от него служебни кабинети.

Засега новата икона на лявото в България – Ваня Григорова, останала втора на изборите за кметския пост в София с по-малко от 5000 гласа след кандидата на ПП–ДБ Васил Терзиев, ще трупа още рейтинг като общински съветник в СОС. Нейният потенциал ще бъде изпробван на парламентарни избори. Един от навигаторите ѝ в политиката – председателят на столичната организация на БСП Иван Таков, я държи встрани от по-чести и активни коментари за МОЧА. 

Въпреки изказванията за газовата политика и с колко са ощетени българските данъкоплатци след спиране на руския газ, Григорова е по-умерена от социалистите, разярени срещу демонтажа на паметника. Добре избрана тактика – тя е позиционирана като защитник на оскърбените и унижените, борец за социални права и свободи, нейният профил на синдикалист е по-широк от този на партиен апаратчик. Нека „другарите“ дават политическите оценки.

Колко ляво обаче е съхранено в БСП, която остави на заден план традиционни за левите партии икономически теми и вместо тях извади борбата за национални празници, евроскептицизма, Истанбулската конвенция, традиционните ценности, вкопчила се в шпагина на съветския войник? Но шпагинът вече е на земята, а същият сюжет е захапан и от „Възраждане“, така че на български терен е трудно да различиш леви от крайнодесни. Едните ще станат излишни.