Гербова марка*

СДС и ГЕРБ ще са заедно на европейските избори на 26 май. За първи път, откакто се явява на избори, ГЕРБ допуска друга партия в своята светая светих – листите, давайки на СДС две места, едното от които „сигурно избираемо“.

Но защо се вдигна тази тупурдия около решението на обеднелите собственици на фамилния герб, в каквито са се превърнали трите букви с лъвчето, да се съюзят с ГЕРБ за евроизборите? През последните пет години поведението на СДС и нейното ръководство води точно към такова решение – най-старият член на Европейската народна партия (ЕНП) в България да се съюзи с най-мощния.

Намери се алиби за съвместното явяване – поредният предизборен призив на председателя на ЕНП Жозеф Дол към ГЕРБ, Демократи за силна България (ДСБ), СДС и Движение „България на гражданите“, които последни станаха член на ЕНП, да създадат „общ фронт“ и да се явят обединени на евровота, за да не се разпиляват гласове, което би облагодетелствало популистите и антиевропейските сили.

И мотив се намери – бой по БСП. А СДС и ГЕРБ са го правили: едните в началото на Прехода, другите – в края му.

Божидар Лукарски се възмути,

че СДС се били навели на ГЕРБ. Същият, който като министър на икономиката от Реформаторския блок (РБ), не успя да се сецне, защото така и не се изправи. Сега съзира възможност да си върне лидерския пост в синята партия, който бранеше с юмруци миналото лято, и сипе яростни постове от Калифорния за оставка на председателя Румен Христов.

„На прима виста си мисля, че ако бях в такава позиция, поне щях да се спазаря името на партията да фигурира в официалната регистрация и на следващите местни избори ГЕРБ да подкрепи официално нашите действащи кметове!“, казва този, който искаше да направи пазарлък между СДС и националистите преди време. Същият, който беше готов да се „подложи“, за да има правителство с мандат на Реформаторите, но с премиер Борисов, защото е „най-добрият министър-председател“. Същият, чиито действия в Министерството на икономиката бяха толкова услужливи към фирми, свързани с Пеевски. И когато софийската фабрика на „Булгартабак“ спря, не откри нарушения в приватизационния договор и даже не знаеше кой държи „Булгартабак“…

Но стига с Лукарски и Г-образното поведение в политиката. Политологът Огнян Минчев вече отбеляза, че с това действие

„ГЕРБ получи благоприятна възможност да се обозначи като обединителен център на дясното“.

Което автоматично означава, че Борисов е демиургът на центрирането.

Ако ЕНП за пореден път от 1999 г. насам има мнозинство в Европарламента и управлява ЕС, жестът на Борисов ще бъде запомнен и оценен – макар западните партньори да са свикнали с конформизма му и да не очакват противопоставяне от него. Но всъщност още през 2013 г., когато вървяха протестите срещу избора на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, Борисов предлагаше съюз на РБ, защото „център-дясното е по-голямо от лявото“. От РБ обаче отхвърлиха предложението.

Кооптирането на СДС в този му формат е резултат от процес, започнал още в първия мандат на ГЕРБ и опитите да разбие Синята коалиция, вбивайки клин между СДС и ДСБ. През 2011 г. лидерът на ДСБ и съпредседател на Синята коалиция Иван Костов протестира срещу намесата на премиера Борисов и вътрешния министър Цветан Цветанов във вътрешните избори на десните, след като двамата изразиха публично подкрепа за кандидатите на СДС за президент и за кмет на София – Румен Христов и Владимир Кисьов. Именно за Кисьов е отредено сигурното избираемо място в евролистата на ГЕРБ – приятелството между него и Борисов датира от времето, когато Кисьов оглавяваше Столичния общински съвет, а Бойко Борисов кметуваше в София.

С жеста си на „добра воля“ (да работи за единението на европейското дясно през българското дясно) Борисов оставя в изолация тези формации – т.нар. градска десница, с която ГЕРБ би следвало да има общо ДНК, – работейки за тяхната маргинализация. Като обединението „Демократична България“ (ДСБ, „Да, България“, „Зелените“), чиито няколкомесечни преговори със СДС се провалиха, а резултатът от разговорите с ДБГ не е от особено значение за електоралната им тежест.

Но само три дни преди да стане ясно съглашението между СДС и ГЕРБ, лидерът на сините Румен Христов заяви, че преговорите с „Демократична България“ са най-напреднали,

че СДС остава вътрешнополитическа опозиция на ГЕРБ и че са най-близко идеологически с ДСБ. Очевидно не са така близки, защото от ДСБ възразиха, че съюз с ГЕРБ е „абсолютно невъзможен“ – „с действията ГЕРБ доказаха, че са част точно от тези процеси, които застрашават проевропейската линия на Европа, защото действат в синхрон с популистките и антиевропейски сили на национално и европейско ниво“, като пример за това е отношението към унгарския премиер Виктор Орбан и партията му ФИДЕС. (В средата на седмицата ЕНП замрази предсрочно членството на ФИДЕС).

Според Огнян Минчев „има логика в това безкомпромисно прозападните, евро-атлантически наследници на демократичните сили от миналото да бъдат отново заедно, за да се противопоставят категорично на поредното нагло подчиняване на България на Москва“. Но голямото „дясно“ обединение, което се формира, е далеч от подобно противопоставяне. Нещо повече – мозъчният тръст на ГЕРБ е създал нова опорна точка за наведеното поведение на София към Москва: чрез Борисов Западът искал да възстанови диалога с Москва, сиреч той да е посредникът. Така че ако ви се струва, че играе казачок, не е вярно – валс е.

Тоя ореол на Борисов се рисува отдавна – и опитът да бъде прекатегоризиран от пешка в офицер на световната шахматна дъска не е отсега, а датира още от времето, когато го изкарваха бял гълъб на мира между Анкара и Брюксел.

Кой е в СДС днес?

По-лесно е да кажем кой не е. Най-рано и най-напред от СДС бяха изхвърлени истинските дисиденти на тоталитарния режим, после си тръгнаха разочарованите и отвратените. Десен ли беше Съюзът на демократичните сили в началото – съвсем не, беше антикомунистически, а според неговия създател и първи председател д-р Желю Желев просто е бил формацията, която е движила процесите на разрушаване на старото общество.

От цялата патърдия около съюза на ГЕРБ и СДС един от големите парадокси е, че ГЕРБ и Борисов, които работеха за разбиване на дясното – от първия кабинет, на който Синята коалиция беше опозиция, до втория, в който Реформаторите бяха партньори в управлението – ще излязат като обединители.

И докато някои хващат мизофония от разгласяването на тези опорки, ГЕРБ вече лети с асансьора на Цветанов… надолу. С „Времето е наше“ на уста.

* Гербовата марка (известна и като държавна таксова марка) е марка, на която е изобразен държавният герб и е отбелязана стойност.

Заглавна снимка: Стопкадър от предизборен клип на Румен Христов за президент на Република България, където той заявява: „Аз мога да променя България!“