Иван Гешев беше избран за нов главен прокурор почти единодушно във Висшия съдебен съвет (ВСС). Два дни преди местните избори. И два дни след като Европейската комисия предложи да отпадне наблюдението върху правосъдната ни система.

Процедурата по изслушването на единствения кандидат за поста във ВСС беше лошо режисиран спектакъл от правосъдния министър Данаил Кирилов.

В отговорите на въпросите, зададени му писмено от съсловни и неправителствени организации и от колегите му висши магистрати по време на изслушването, Иван Гешев постоянно се фокусираше върху политически и икономически кръгове с медийно влияние, организирали, по собствените му думи, „кални и хибридни атаки срещу него“. Бъдещият главен прокурор споменаваше (с имената им или описателно) политици, издатели, медии и журналисти; неправителствени и граждански организации, „които се хранят с грантове“, сякаш четеше обвинителен акт срещу тях – направо тръпки да го побият човек при мисълта, че утре това би могло да се случи наистина. А едва сдържаното му желание за реванш предизвика логично някои колеги от ВСС да му зададат въпроси като тези:

  • Какво съдържание влага в това, че не е системен играч, и в понятието „десни екстремисти“?
  • Какво означава политическо говорене и има ли политико-олигархични кръгове, които го подкрепят, а той би разпънал предпазен чадър над тях, в случай че извършат престъпления?
  • Как ще отговори на критиката на Бойко Атанасов, че е сключвал срамно споразумение с представители на организираната престъпност?
  • Защо Делян Пеевски не е разпитан като свидетел по делото КТБ?

И други въпроси, които към края на десетчасовото заседание изнервиха Иван Гешев и той започна да губи контрол върху поведението си.

Кулминацията в изслушването настъпи, когато председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов посочи, че изборът на главен обвинител в една авторитарно-тоталитарна прокуратура от съветски тип, несъразмерна на съвременното ни развитие, е ключов, а субординираната и добре съгласувана подкрепа за Иван Гешев от следователски и прокурорски колегии в страната издава единствено кризисен пиар; че кандидатът за нов главен прокурор е несистемен играч, който арестува, използва бисери от уличния език и има нисък праг на търпимост за критики, което буди подозрения за бъдеща злоупотреба с власт.

Тогава срещу Лозан Панов изригна цялата неприязън на Данаил Кирилов и на Сотир Цацаров.

И понеже правосъдният министър и досегашният главен прокурор не намериха силни аргументи да оборят колегата си, предпочетоха да използват намеци и внушения за неговия избор като шеф на ВКС. Целта им беше да го предизвикат да им отговори и така да изместят центъра на дискусията, както и да омаскарят Панов като основен опонент на Гешев. Разбира се, не успяха. Но от изпуснатите (очевидно от умора и нервно напрежение) реплики на Сотир Цацаров публиката разбра, че изборът на тримата големи в съдебната система не става само в сградата на ВСС, а и „в две други сгради“.

Отговорите на Иван Гешев, че не познава олигарси и не е свързан с никакви групировки, прозвучаха не просто фалшиво, а като грозна лъжа от човека, който претендира да стане един от основните гаранти за спазването на законите в държавата през следващите седем години. И въпреки че нито един от магистратите не посмя да го попита директно #КОЙ организира подкрепата му пред сградата на ВСС, хората от цялата страна разбраха, че това е Агенция ПИК, свързана със скандалния депутат Делян Пеевски – отскоро неформален собственик на ДПС, който управлява партията като акционерно дружество. А достопочтеният лидер Ахмед Доган остана в сянката на корпулентното му тяло и зависи изцяло от неговото и на останалите от Мрежата (термин на Даниел Смилов за паралелната власт) благоволение.

В няколко обширни интервюта по национални телевизии премиерът и лидер на ГЕРБ се опита да убеди гражданите, че няма нищо общо с номинирането и избирането на Иван Гешев за главен прокурор. Само че въпреки добре подаваните въпроси от страна на журналистите едва ли някой от публиката е повярвал в искреността на Борисов. Защото

всички действия на изпълнителната власт бяха подчинени в услуга на безпрепятствения избор на единствения кандидат за поста.

Първо, до сградата на ВСС беше допусната само агитката, организирана от ПИК с аргумента, че агенцията на Недялко Недялков първа подала в Столичната община искане за това улично мероприятие. Второ, имаше извънредно голям брой полицаи и жандармеристи, а вероятно и цивилни от службите, които с всякакви средства, в т.ч. и с контролно-пропускателни пунктове в центъра на София, трябваше да осигурят спокойствието на митингуващите в подкрепа на Гешев. Камерите ни показаха лица с преобладаващо мутренски профил, облечени с анцузи с качулки, сред които се виждаха множество роми и всякакви маргинали.

Издигнали лозунги като „Гешев – шерифът на народа“ и „Олигарсите в затвора“ на фона на възрожденски песни и изпълнения на любимата на Путин група „Любе“, те отегчено слушаха истеричните речи на ораторите, които призоваваха Гешев да не се страхува от милионите на олигарсите, а да се справи с „цялата Сорос система“, с „Америка за България“, Иван Костов и „групата Прокопиевчета“, с БХК, bTV, „Офнюз“ и т.н. А Христо Иванов, който като бивш правосъден министър предложи промяната на процедурата за избор на главен прокурор, призоваха да си обръсне ритуално брадата и му поставиха диагноза „двуполюсна шизофрения“. Но настоятелните опити тълпата да бъде подгрявана с викове „Гешев! Гешев!“ не бяха подети или се чуваха само вяли отгласи от тях като заглъхващо ехо.

В същото време протестиращите срещу избора на Гешев за главен прокурор не бяха допуснати до сградата на ВСС и бяха изтласкани на стотици метри от агитката на ПИК.

А гражданите, които се опитваха да минат през полицейската обсада, бяха спирани и „респектирани“ от служителите на МВР, като Николай Стайков от Антикорупционния фонд. Това принуди протестиращите да се преместят на Орлов мост и да го блокират до ранните сутрешни часове на петък. Полицията и жандармерията бяха добре инструктирани да не допуснат сериозни конфликти, още по-малко окървавяване на протеста, защото управляващите добре осъзнават какви биха били последиците за тях от подобно развитие на събитията.

Гласуването на кандидатурата на Гешев от висшите магистрати постави ясна разграничителна линия между прокурорската и съдийската колегия. Но едва четирима съдии – Лозан Панов, Атанаска Дишева, Олга Керелска и Красимир Шекерджиев, защитиха честта на колегията, като гласуваха против кандидатурата на Гешев. Другите се наредиха сред участниците в срамния спектакъл.

След десетчасова имитация на изслушване във ВСС кадровиците избраха с 20 от 24 гласа единствения кандидат за поста, който се съревноваваше със самия себе си.

Какво единодушие, каква демонстрация на добре пресметнати ползи от вота, какво лицемерие, прикрито зад празни фрази за професионалните и етичните качества на бъдещия главен обвинител на републиката! Струваше си загубата на десет часа и много емоции, за да се изгледа спектакълът докрай и да се видят превъплъщенията на висшите магистрати.

А в края на заседанието, по предложение на правосъдния министър, всички членове на ВСС гласуваха решението им да бъде изпратено „незабавно на държавния глава“, който трябва да подпише указа на назначаването на главния прокурор.

Защо е това паническо бързане от страна на управляващите?

Единствената причина е, че те трябва да си осигурят час по-скоро сигурен гръб и недосегаемост от правосъдие, дори и да им се наложи да излязат от властта. И без реплики от рода на „Ти си го избра“ обществото знае защо реалната и паралелната власт постигнаха консенсус за избора на Гешев.

От „Демократична България“ призоваха в специална декларация протестите срещу „инсталирането на Гешев за главен прокурор“ да продължат, защото това е тежък удар срещу надеждите на българите за бъдеще в правова държава и гарантира безнаказаност за корупционната върхушка в следващите седем години. И поискаха от държавния глава да не подписва указа за назначаването на Гешев.

Сега на ход е президентът.

Какви са възможните ходове на Румен Радев, коментираха не един и двама анализатори и експерти. Според Христо Христев, преподавател по право на Европейския съюз в СУ „Св. Климент Охридски“, държавният глава може да върне еднократно кандидатурата на Иван Гешев във ВСС, но ако Съветът предложи отново същата кандидатура, той е обвързан да издаде указ за назначаването му за главен прокурор. От друга страна, тъй като няма точно определен срок, в който това да стане, президентът може да отлага дълго решението си с риска да бъде упрекнат, че нарушава Конституцията.

Христев припомни случая, в който Росен Плевнелиев блокира назначаването на Венета Марковска за член на Конституционния съд (КС), като напусна залата на Съда, преди тя да положи клетва. Според юриста друг възможен ход на президента Радев е да сезира КС с искане за тълкуване на конституционната уредба по назначаването на председатели на върховните съдилища и на главен прокурор, преди да се произнесе по отправеното от ВСС предложение, или дори да поиска промяна на Конституцията. Но тогава възниква въпросът как една промяна на конституционната уредба би била съотносима към вече проведената процедура за избор на главен прокурор.

Най-вероятно президентът не би пропуснал един от малкото инструменти, които му дава Конституцията, за да изрази своята позиция.

Да подпише веднага указа би означавало да признае, че е част от Мрежата.

Това ще бъде пагубно за репутацията му и загуба на обществено доверие, каквото той сега има възможност да увеличи – и то от страна на десни граждани, които не са гласували за него. Някои очакват, че с този ход Румен Радев ще налее вода и в мелницата на БСП и на Мая Манолова.

Да се прогнозира как скандалният избор на Гешев ще рефлектира върху резултатите от местните избори е трудно. Но е безспорно, че той ще се отрази върху електоралните нагласи на избирателите. Някои от тях ще бъдат обезсърчени да отидат до урните. Една млада жена дори написа във Facebook, че сега даже и хлебарките трябва да напуснат страната. Други, възмутени от тази имитация на законност, могат да се окажат мотивирани да гласуват наказателно.

Но гражданите не бива да забравят, че в периода 2021–2027 г. в България ще влязат с 10% повече средства от ЕС за кохезионна политика, които се дават на най-бедните в Съюза. Става дума за сумата от 10 млрд. лв., една част от които ще бъдат усвоени от големите общини.

Битката за местната власт се оказа отново битка за пари.

И за преразпределянето им от силните на деня и от техните приятелски бизнес кръгове.

Заглавна снимка: Скрийншот от репортаж на „Свободна Европа“ по повод данните на журналисти по делото „КТБ“

Венелина Попова

Венелина Попова

Дългогодишна журналистка в програма „Хоризонт“ на БНР, кореспондентка от Стара Загора. Носителка на наградата „Паница“ за гражданска доблест. За свои разследвания е минала през два съдебни процеса, и двата с оправдателни за нея присъди. Вярва в силата на независимата и честна журналистика.