В края на 2018-та е лесно да кажем, че през годината са се случили много неща. Приключиха дългогодишни режими на управление и бяха избрани нови президенти, бяха сключени мирни договори и бяха отложени споразумения. Имаше избори, референдуми, вотове на недоверие, годишни срещи, на които бяха взети важни решения.

Ако трябва да направим някаква равносметка, то по темата за правата на човека определено има какво да се каже. Бяха извървени много крачки към подобряването им и за това ни напомни Международният ден за правата на човека на 10 декември, на който беше отбелязана и 70-годишнината от приемането на Всеобщата декларация за правата на човека на ООН. А промени имашe най-вече по отношение на правата на жените.

В Саудитска Арабия жените вече имат разрешение да шофират. В Иран те бяха допуснати за първи път да присъстват на спортни събития с мъже. В Етиопия беше избрана първата жена президент, която в момента е единствената в Африка. Грузинците също избраха жена за свой президент за първи път. А междинните избори в САЩ са само поредният пример за големия брой жени, участващи в управлението. Затова следващите три новини са посветени на жените и техните права. Някои от тези новини не бяха представени в българските медии достатъчно, а други бяха пропуснати изцяло.

Защитници на човешките права от целия свят получиха престижна награда на ООН

На 18 декември в Ню Йорк беше проведена церемонията по връчване на наградата на ООН в областта на правата на човека, съобщава официалният сайт на организацията. Награждаването беше по време на честването на 70-тата годишнина от приемането на Всеобщата декларация за правата на човека на ООН.

Бяха отличени три активистки и една организация, които се борят за човешки права. Асма Джахангир от Пакистан, която почина на 11 февруари т.г., получи признанието посмъртно. В продължение на дълги години тя се бореше срещу религиозния екстремизъм и за правата на потиснатите малцинства. Ребека Гюми от Танзания получи наградата за своя принос в промяната на законодателството на родината си през 2016 г. и повишаването на минималната възраст за встъпване в брак за момичета от 14 на 18 години. Третата жена, която беше наградена, е Жоения Батиста де Карвальо, известна още като Жоения Уапишана (уапишана е името на бразилска група коренно население, което населява най-северния щат на страната – Рорайма). Тя е защитничка на правата на коренното население на Бразилия. Ирландската група Front-Line Defenders – международна фондация за защита на застъпниците за правата на човека, също беше наградена.

Наградата на ООН в областта на правата на човека е създадена от Общото събрание на ООН през 1966 г. Присъжда се на всеки пет години на организации и лица, които имат изключителен принос в защитата на човешките права. Други носители на наградата през годините са Елинор Рузвелт, Мартин Лутър Кинг, Нелсън Мандела, Джими Картър, Беназир Бхуто, Малала Юсафзаи, както и тазгодишният носител на Нобелова награда за мир Денис Муквеге, който се бори срещу изнасилването като средство за водене на война.

Значителен спад в броя на обрязаните момичета в Африка

Делът на момичетата под 14-годишна възраст, които биват подлагани на женско обрязване в Африка, е отбелязал огромен спад за последните десетилетия, съобщава TIME. Данните са от нов анализ на Британското медицинско списание (British Medical Journal – BMJ) към Британската медицинска асоциация, публикуван в началото на ноември. Той се основава на данни от други две предварителни проучвания, обхващащи близо 210 000 деца в 29 страни между 1990 и 2017 г.

Женското обрязване е вид генитално осакатяване. Точният брой на жертвите му в световен мащаб е неизвестен. Статистика на УНИЦЕФ сочи, че най-малко 200 млн. жени и момичета от 30 държави са претърпели обрязване. Според експерти и застъпници за правата на човека процедурата има непоправими последици върху физическото и психическото здраве на жените и може да причини инфекции, безплодие или усложнения по време на раждане. Въпреки че ритуалът е свързан с културни традиции, почти всички международни организации осъждат процедурата. Тя се приема като нарушаване на човешките права на момичетата и жените.

В проучването на BMJ най-впечатляващ е спадът на гениталното осакатяване в Източна Африка, където е и най-разпространено – от 71,4% през 1995 г. до едва 8% през 2016 г. В Северна Африка делът на момичетата, претърпели обрязване, се свива от 57,7% до 14,1% между 1990 и 2015 г., а в Западна Африка – от 73,6% през 1996 г. до 25,4% през 2017 г. В анализа са включени и две страни от Близкия изток. От 1997 г. в Йемен и Ирак делът на момичетата, подложени на процедурата, всъщност се е увеличил.

Законът за легализирането на абортите в Република Ирландия влиза в сила през януари 2019 г.

Ирландският президент Майкъл Хигинс подписа законопроекта за легализиране на абортите в страната в четвъртък, съобщи Би Би Си. Това означава, че новият закон ще влезе в сила през януари следващата година. Той ще позволи извършване на аборт без ограничения за причините до 12-тата седмица от бременността, а след това – само при изключителни обстоятелства.

Въпросът за легализирането на абортите в Република Ирландия е на дневен ред от 35 години. До отмяната на забраната се стигна след историческия шести поред референдум за разрешаване на абортите на 25 май т.г., на който 64% от гласоподавателите гласуваха с „да“. На 14 декември законопроектът премина през последния етап на гласуване в Горната камара на ирландския парламент и се очакваше единствено президентът да го подпише, за да се превърне в закон.

Миналата седмица ирландският министър на здравеопазването Майкъл Харис, който прокара законопроекта в парламента, каза, че легализирането на абортите ще „сложи край на самотните пътувания […] и ще подкрепи избора на жените в страната“. По данни на правителството на Великобритания, през последните години повече от 3000 ирландки годишно са пътували до Обединеното кралство, за да направят аборт.

Огнян Цветков

Огнян Цветков

Студент по журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Вярва в свободната воля и в силата на гражданското общество.