Тайван, Бангладеш и Судан са три държави, които на пръв поглед нямат нищо общо. Тайван е полупрезидентска република, която още не е получила широко международно признание. Бангладеш е парламентарна република с нарастващ авторитаризъм, а Судан е президентска република пред хуманитарна катастрофа. Освен това трите страни се различават по степента на икономическото си развитие. Тайван разполага с високотехнологична промишленост, благодарение на която е една от най-развитите страни в глобалната икономика. А Судан и Бангладеш са сред най-бедните държави – нареждат се съответно на 138-мо и 139-то място по БВП на глава от населението.

И в трите страни обаче през последните месеци управляващата власт е нестабилна и това предизвиква протести по различни причини. През октомври миналата година в тайванската столица Тайпе беше проведен първият мащабен протест за открито гласуване за независимост от Китай. Протестите на бангладешките работници за по-високи възнаграждения доведоха до една жертва и десетки ранени. А Судан е на ръба на революция.

Следващите три новини почти не намериха място в българските медии. Във всяка от тях ключовата дума е „избори“.

Суданският президент заяви, че ще се оттегли само чрез избори

Президентът на Судан Омар ал-Башир каза пред няколко хиляди поддръжници в столицата Хартум в сряда, че е готов да се оттегли само „чрез избори“, съобщи „Ню Йорк Таймс“. Междувременно стотици граждани излязоха по улиците в град Омдурман, от другата страна на река Нил, в поход към парламента, за да поискат оставката на дългогодишния президент на страната.

Антиправителствените протести в Судан започнаха на 19 декември миналата година и първоначално бяха предизвикани от повишаването на цените и недостига на храни и гориво. Не след дълго насъбралото се икономическо и политическо недоволство от 29-годишното управление на Ал-Башир избухна и протестиращите поискаха оставката му. През тези три седмици суданските власти обявиха 19 смъртни случая. Според правозащитната организация „Хюман Райтс Уоч“ обаче поне 40 души са били убити след избухването на протестите. В четвъртък „Амнести Интернешънънл“ обвини силите за сигурност в Омдурман, че преследват ранени демонстранти в болниците след протестите в сряда, в които при сблъсъци с полицията бяха убити още трима души. Така броят на убитите нараства до 22 според официалните правителствени източници. Още осем души са приети в болница след огнестрелни рани в главата и гърдите. В понеделник вътрешният министър на Судан Ахмед Билал Отман каза, че от началото на протестите са задържани повече от 800 души.

Омар ал-Башир е лидер на политическата партия „Национален конгрес“ и е бивш генерал от армията. През 1989 г. той сваля правителството на тогавашния министър-председател Садик ал-Махди с военен преврат, а след това печели избори, които противниците му определят като нечестни. През 2009 г. Ал-Башир става първият държавен глава, обвинен от Международния наказателен съд, след като е издадена заповед за неговия арест заради военни престъпления и престъпления срещу човечеството. Срещу него има три обвинения за извършване на геноцид в района Дарфур в западната част на Судан. Докато Омар ал-Башир не бъде арестуван и отведен в седалището на Съда в Хага, делото остава в досъдебна фаза. 

Една жертва и десетки ранени по време на протестите в Бангладеш

Един протестиращ беше застрелян, а повече от 30 бяха ранени при сблъсъци с полицията в бангладешката столица Дака, съобщи „Уошингтън Поуст“. Това се случи в четвъртия пореден ден от протестите на работниците в текстилния сектор, когато демонстрантите затвориха фабриките в покрайнините на столицата с искане за повишаване на минималната работна заплата.

Протестите избухнаха малко след парламентарните избори на 30 декември миналата година, когато премиерката на страната Шейх Хасина беше избрана за трети пореден път. Управляващата партия „Народна лига“ спечели 287 места в 300-местния парламент, а Бангладешката националистическа партия, която е основната ѝ опозиция, получи само шест. В понеделник, когато протестите вече бяха започнали, Хасина положи клетва в президентския дворец на Дака.

В продължение на три месеца преди изборите работниците настояваха за по-високо възнаграждение от това, което беше предложено от Шейх Хасина през септември. Тогава правителството обяви, че от 1 януари 2019 г. ще влезе в сила увеличение на минималната работна заплата с 51% и тя ще достигне 8000 бангладешки таки (95 долара). Работниците обаче смятат, че това увеличение не е достатъчно, и искат най-малко 16 000 таки (191 долара).

71-годишната Хасина често e обвинявана в авторитаризъм и в опит за потискане на медиите. По време на изборите на 30 декември бяха убити най-малко 17 души, съобщи „Гардиън“. Миналия петък Службата на върховния комисар на ООН за правата на човека призова за незабавно и независимо разследване на убийствата. Има обезпокоителни съобщения за журналисти, които са заплашвани, ранени или възпрепятствани свободно и открито да отразяват изборите, допълват от ООН. Съперничка на Шейх Хасина повече от 20 години е Халеда Зия от Бангладешката националистическа партия. Тя беше осъдена на 5 години затвор за финансови злоупотреби и корупция през февруари 2018 г. и оттогава срокът на присъдата ѝ постоянно се удължава.

В Бангладеш работят около 4500 фабрики за текстил и облекло с износ на стойност 30 млрд. долара. След Китай страната е вторият най-голям производител на дрехи в света.

Кабинетът на тайванския премиер Уилям Лай подаде оставка

Премиерът на Тайван Уилям Лай подаде оставка заедно с правителството, което оглавяваше, съобщи „Ройтерс“. Това стана този четвъртък, почти два месеца след като Демократическата прогресивна партия (ДПП) на Лай претърпя значително поражение на местните избори през ноември миналата година. В Тайван лидерите обикновено се оттеглят, ако партията им загуби големи избори, и е обичайно правителството също да подаде оставка.

В петък стана ясно, че тайванската президентка Цай Инуън ще определи бившия председател на управляващата ДПП Су Джън-чан за премиер, а от него ще се очаква да сформира правителство. Той ще заеме поста само година преди общите избори в Тайван през 2020 г., на които гражданите ще гласуват за президент и за Законодателен юан (тайванския парламент).

На изборите през ноември ДПП претърпя загуба срещу прокитайската опозиционна партия „Гоминдан“. Президентката Цай също е от ДПП. В началото на месеца китайският лидер Си Дзинпин повтори призива на Пекин за мирно присъединяване на Тайван на хонконгския принцип „една държава – две системи“. Това е въпрос на чест както за Китайската комунистическа партия, така и за китайските въоръжени сили. Си Дзинпин допълни, че не изключва използването на сила при конфликта и че той не може да остане нерешен за още едно поколение.

Към 2018 г. Тайван е признат от 18 държави – членки на ООН. Конфликтът между Китай и Тайван датира от първата половина на ХХ век, когато в Китайската гражданска война Националистически Китай, воден от партията „Гоминдан“, е победен от Комунистически Китай, начело с Китайската комунистическа партия на Мао Дзъдун. Днес Тайван е на 22-ро място в света по БВП, а Китай е на второ място след САЩ.

Огнян Цветков

Огнян Цветков

Студент по журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Вярва в свободната воля и в силата на гражданското общество.