Големият разговор не е за Гешев

Какво да се прави с каскета на Иван Гешев и човека под него, не е въпрос на правосъдната система. Политически въпрос е, с всички произтичащи от това споразумения, в т.ч. и исторически компромис, който може да се наложи. В новия парламент има реални шансове най-сетне да се случи истинска, а не половинчата, като онази от 2015 г., съдебна реформа. Изглеждаше химера, но всъщност ѝ дойде времето.

Както всяка друга реформа, и тази, която да направи главния прокурор „подсъден, контролиран и сменяем“ (по Мика Зайкова, „Има такъв народ“), минава през обединената политическа воля на няколко парламентарно представени партии и коалиции. И не е само за математическия сбор от 160 депутати в обикновено Народно събрание, които да извършат промени в Конституцията в частта за съдебната система. А и да се постигне съгласие как да бъде извършен демонтажът на исполинската фигура на главния прокурор, извисяваща се като севернокорейски паметник над цялото ни правосъдие. Нататък всичко е въпрос на технология, облечена в законодателни решения. Време е да бъде свален камуфлажът, който прикрива как „тоталитарният модел е инкорпориран политически в това, което наричаме сарайският модел“ (по Христо Иванов, „Демократична България“). Падне ли фасадата, и моделът ще започне да се руши.

Какъв е моделът, ние всички бяхме свидетели през тези години, независимо кой е начело на прокуратурата. Този модел охранява интересите на корумпиращите и корумпираните, техните чекмеджета, офшорни сметки и действията по напълването им на най-високо ниво. Там, където корупцията се измерва в милиони; там, където един финансов министър проспива как един хазартен бос прибира няколкостотин милиона заради дупка в закон. Същият министър живее в луксозен апартамент без наем, но прокуратурата не вижда нищо нередно в това и дори е прекратила още преди две години проверката за търговия с влияние и престъпление по служба. Моделът е същият, по който е функционирала и прокуратурата отпреди 1990 г. – безконтролна, със силна зависимост на отделните прокурори от главния прокурор.

Началото на края на прокуратурата в този ѝ вид – „с всевластната и безконтролна фигура на главния прокурор, който се явява фактически армейски началник на всички прокурори“ („Правосъдие за всеки“) – всъщност започна. Въпрос на време е да отброим и последната секунда. От няколко години натискът за промяна е регулярен и неотслабващ, подобно ударите на таран по крепостни врати. Като стенобойна машина по цитаделата на задкулисието бият неправителствени организации, отделни храбреци от самата съдебна система, периодичните протести, критичните доклади на Европейската комисия за българското правосъдие, партии, които вече са част от законодателната власт, а все по-отчетливо и Съединените щати. С детронирането на ГЕРБ от първото място – и от възможността да формират правителство, прокуратурата няма кого да обслужва, има само кого да пази. И това не са победителите, което прави задачата ѝ обречена.

Камбаната бие, защото…

1. В парламента влязоха политическите сили, които не само настояват за промяна на модела, но ще са законодателният гръбнак на бъдещата изпълнителна власт.

(Те могат да оформят ядрото, около което да се консолидират и БСП, и ДПС – което няма да се размине без услуги в отплата.) Възгледите им за реформа на правосъдната система са различни, но посоката е една. Разделителната линия е къде свършва реформата – до ограничаване на безконтролната власт на главния прокурор или след промени в начина на избор и действие на Висшия съдебен съвет, превзет отдавна от управляващи и криминални брокери, по определението на Съюза на съдиите в България.

БСП например не споменава и дума за ВСС. В словото си при откриване на 46-тото НС лидерката на партията Корнелия Нинова се обяви за закриване на специализирания съд и прокуратура, смяна на главния прокурор, реформа в КПКОНПИ – и толкоз. Съпредседателят на „Демократична България“ обаче е за „смела съдебна конституционна реформа“, освен, разбира се, упоменатото – и заяви, че такава ще бъде дебатирана с всички политически сили. От известното от предизборните платформи само ДБ и „Има такъв народ“ се обявяват за промени при избора на ВСС – партията на Слави Трифонов подкрепя изцяло да бъде премахната квотата на парламента, а ДБ иска тя да се редуцира до петима.

2. ДПС ще се включи. Какво значи това?

На пръв поглед – 177 народни представители, тоест всички без ГЕРБ. В предишния парламент ДПС гласуваха против закриването на специализираното правосъдие в Правната комисия, където и ГЕРБ се въздържаха. Във втория ден на 46-тото НС от Движението заявиха в декларация, че ще участват в консултации за всякакви реформи, включително и съдебна. Запазена марка на ДПС е тяхната пластичност – наясно са, че е по-добре да се приобщят, отколкото да са в изолация, в случай че искат да повлияят на хода на промените. Публично известно е, че моделът, властващ в прокуратурата и съдебната система, е част от щита, пазещ от Темида ДПС, неговия елит, но също и върхушката на ГЕРБ.

Възможно ли е ДПС да се откаже от тази броня? Това ще удари по Бойко Борисов. Мнозина смятат, че е немислимо. От гледна точка на практицизма Движението няма полза от компрометираната фигура на Гешев. Едва ли обаче биха го хвърлили зад борда, ако преди това не е гарантирана неприкосновеността на „Сарайския кръг“. Дали в един момент няма да се стигне до сделка – подкрепа за конституционна реформа, тоест и смяна на главния прокурор срещу недосегаемост, предстои да видим.

3. Външнополитическият натиск от големите партньори, като САЩ и ЕС, е по-силен от всякога – и паралелен.

Санкциите по Глобалния закон „Магнитски“ бяха предшествани от критики на правния съветник към Посолството на САЩ в България и последвани от тежки констатации за корупцията и върховенството на закона от американски сенатори. Да не забравяме, че скоро предстои нов списък на санкционирани български граждани по „Магнитски“. Освен че е лоша оценка за работата на прокуратурата, няма съмнение, че всички в България са разбрали посланието на Вашингтон: „Корупцията отслабва държавата ви, а в Черно море зрее напрежение между Русия и НАТО. Имаме нужда от силен партньор в тази стратегическа зона.“

Поредният доклад на ЕК за върховенството на закона, представен тази седмица, отново заостря вниманието върху безконтролността на главния прокурор: „… липсата на възможност за ефективно наказателно разследване по отношение на главния прокурор и неговите заместници е дългогодишен въпрос, повдигнат не само от ЕК, но и от Европейския съд по правата на човека и Съвета на Европа.“ С резолюция миналата есен Европарламентът също обърна внимание на „значителното влошаване“ по отношение на зачитането на принципите на правовата държава, демокрацията и основните права.

Изискванията към България за членство в еврозоната също са обвързани с върховенството на закона, ограничаването на организираната престъпност и на корупцията.

4. Дебатът за Иван Гешев и онова, в което се е превърнала прокуратурата, вече не се води на улицата, на плакатите на протестите или в отделни медии.

Той стана видим за цялото общество, влезе в институционалния формат, за него се говори в парламента и в Президентството. Това, което направи служебният министър на правосъдието Янаки Стоилов с искането си до ВСС за предсрочно прекратяване на мандата на главния прокурор, беше именно част от този процес. Едва ли е смятал, че ще се намерят „17 смелчаци да отстранят Гешев“ – самият той каза по-късно, че при този състав на ВСС няма как да се случи. От в. „Сега“ обаче отбелязват най-голямото достойнство на тази акция – „дебатът за Иван Гешев и за това, което той олицетворява начело на прокуратурата, най-сетне се разрази с пълна сила и не трябва да стихва с дискусията във Висшия съдебен съвет“. Тя продължи близо 7 часа, а мнозинството гласува искането на Стоилов, към което беше прикрепен и сигналът на вътрешния министър Бойко Рашков, да бъде оставено без разглеждане.

Но в парламента темата не беше оставена без разглеждане. Там Стоилов и Рашков бяха извикани заради същото искане за предсрочно освобождаване на главния прокурор. Вътрешният министър беше казал, че с действията си Гешев е компрометирал честта на прокуратурата, но също и на държавния глава. Наред с това обаче от „Изправи се БГ! Ние идваме!“ (парламентарната група на коалицията „Изправи се! Мутри вън!“) ще поискат от Министерството на образованието и науката да провери валидността на дипломата за юридическо образование на главния прокурор. Причината е, че не на всички, завършили Академията на МВР в Симеоново, чийто кадър е и Гешев, се признава такава специалност.

В същото време с пълна сила върви оневиняването на „своите“. Тази седмица от държавното обвинение съобщиха, че не са открити нарушения при 38-те магистрати, заместник-министри и кметове със сметки и имоти в чужбина. Имат такова имущество, но било декларирано „по надлежния ред“.

Комфортът обаче, който имаше прокуратурата – властта да е у тези, с чиито интереси е обвързана, а ВСС да е чадърът, – вече е нарушен. Началото на края започна. Какво ще прави в това време обвинител №1 – ще воюва с изпълнителната власт, както правеше в един период главният прокурор Никола Филчев, или ще съдейства за демонтажа на исполина?

Все едно какво са решили във ВСС. Темата вече е в политическия дневен ред и няма сила, която да я свали оттам. Поне докато не бъде разрешена.

Заглавна снимка: Скрийншот от репортаж на „Свободна Европа“ по повод данните на журналисти по делото „КТБ“