Помолихме журналистката Вивиане Вас да ни разкаже за пожарите в родината си така, че да разберем защо те се превърнаха в нещо повече от бушуващ огън и одимиха далеч извън Бразилия. Специално за „Тоест“ от Рио де Жанейро.

Превод от испански: Нева Мичева

Амазонската селва е в пламъци. Според природозащитниците виновни са обезлесяването, палежите и разтурването на институциите, които се грижат за екоравновесието. Според бразилския президент Жаир Месиас Болсонаро подпалвачите са природозащитните неправителствени организации, чиито бюджети неговото правителство е накърнило. А според новия министър на околната среда Рикардо Салес пожарите са просто резултат от сухия климат, вятъра и жегата. (Когато кризата стана международна, същият този Салес по спешност постъпи в столичната военна болница с неясно оплакване, а бразилците иронично отбелязаха в Twitter: сигурно се е натровил от пушилката на несвършената си работа.)

В началото на август бразилският Национален институт за космически изследвания (INPE) разкри пред гражданите, че обезлесяването на Амазония се е увеличило с 278% през юли в сравнение със същия месец през 2018-та, а броят на пожарите в Бразилия се е вдигнал с 83% (72 953 огнища, регистрирани до 19 август), като най-сериозно засегната е Амазония. На 11 август американците от НАСА показаха, че пожарите са толкова огромни, че се виждат и от Космоса.

Броят на пожарите в Южна Америка от 2 до 3 септември. Източник: INPE

Да убиеш вестоносеца

Недоволен от оповестените от INPE цифри, Болсонаро обвини Института в лъжа, уволни директора му, физика Рикардо Галвао (който малко преди това нарече поведението на президента „малодушно и подло“ – б.пр.), и нареди да се наеме частна фирма, която да преизчисли данните за обезлесяването. Главната прокуратура се противопостави на правителството и в специално изявление заяви, че благодарение на научното си ниво Институтът за космически изследвания се радва на световен престиж, данните му са безспорни и от неоценима полза за Прокуратурата, по самия си характер трябва да са обществено достояние и не могат да се превръщат в ръжен срещу дейността на INPE.

Още от предизборната си кампания Болсонаро не криеше своето намерение да се постави в услуга на агробизнеса1, каквото и да коства това на природата. През януари се опита да закрие независимото Министерство на околната среда (МОС) и да го слее с Министерството на земеделието (МЗ), но разбуни духовете и се наложи да се откаже. Следващата стъпка беше да ограничи ролята на МОС, като прехвърли подопечната му Агенция по горите към МЗ. Агенцията отговаря за т.нар. Кадастър на селскостопанските земи (Cadastro Ambiental Rural, CAR), който пък регулира собствеността на обработваемите терени и управлява резерватите и другите защитени територии. В крайна сметка стана така, че сега от МЗ зависят пределите и регистрацията на земите на коренното население2 и на киломболите3 – нещо, до неотдавна следено от Националния фонд на индианците (FUNAI) и Националния институт за колонизация и аграрна реформа (INCRA).

„Няма да отпуснем нито сантиметър за индианските и киломболските резервати“, закани се Болсонаро преди изборите. След изборите бюджетите на агенциите, заети със закрилата на близо милион коренни жители в Бразилия, бяха окастрени. Зачестиха новините, че „крадци на земи“4 са си присвоили поредното индианско селище и един от лидерите му е убит…

Агробизнес и агромафия

Някои транснационални корпорации реагираха на вестите за горящата Амазония, като временно спряха да купуват суровини от Бразилия. Производители на дрехи и обувки като Vans и Timberland обявиха, че престават да ползват бразилска обработена кожа. Mowi, най-големият производител на сьомга в Норвегия, обмисля варианти да се откаже от бразилската соя, която ползва за храна на рибата, а многонационалната компания Nestlé заговори за евентуална смяна на бразилските си доставчици на месо и какао.

Притеснен от възможния международен бойкот, агробизнесът в Бразилия поиска от правителството да предприеме нещо против обезлесяването и пожарите. Коалицията за климата, горите и земеделието – организация, събрала предприемачи, еколози, учени и икономисти – публикува манифест, в който заяви, че Бразилия може да бъде лидер в земеделската продукция и опазването на околната среда единствено ако вземе мерки срещу престъпленията в сектора: „Агробизнесът страда от незаконната дейност на банди, която петни репутацията му и увеличава нелоялната конкуренция в средите на производителите…“

Разследвания на Прокуратурата, на Бразилския институт за околната среда и възобновяемите природни ресурси (Ibama) и на полицията разкриха, че огромната част от обезлесяването на Амазония се дължи не на бедните слоеве от населението и тяхната непосредствена нужда от изхранване, както често се твърди, а на криминалните мрежи около крадците на земи, строителната спекула, минната дейност (особено добива на злато) и незаконната сеч, от които се изкарват милиони реали.

В масовото заграбване на територии и в обезлесяването някои едри земевладелци успешно разчитат на помощ дори от държавните структури. Един от най-показателните случаи беше т.нар. операция „Ожуара“, в която Прокуратурата неотдавна уличи 22 души в корупция, създаване на частни въоръжени отряди, изнасяне на секретна информация, пране на пари и участие в престъпна организация в течение на години в щатите Акре и Амазонас.

Пожарите в Бразилия на 2 септември. Източник: INPE

Огън на Г-7

В края на август, по време на срещата на върха на седемте най-могъщи икономики в света (Г-7), френският президент Еманюел Макрон каза, че на събирането на Г-20 през юни Болсонаро явно е лъгал, като е обещал да се погрижи за опазването на околната среда в Бразилия. И се възползва от случая, за да заплаши с нератифициране на мащабното търговско споразумение между ЕС и Южноамериканския общ пазар (Меркосур). Домакинът на срещата в Биариц нарече бразилската селва „наш дом“ и предложи държавите от Г-7 да направят дарения, за да подкрепят Бразилия в справянето с пожарите.

Предложението вбеси Болсонаро, който отхвърли даренията като „милостиня“. Това ужаси губернаторите на засегнатите от пожарите щати, един от които заяви в прав текст, че Бразилия не е в положение да „хвърля пари на вятъра“. В резултат на острата реакция Болсонаро обеща да приеме даренията на Г-7, но само ако Макрон му се извини… и междувременно оскърби съпругата му в социалните мрежи, като подигравателно сравни хубостта ѝ с тази на своята… В Twitter американският президент Доналд Тръмп охотно защити своя бразилски колега, а сънародниците на Болсонаро побързаха да се извинят за създадения от него конфуз с хаштага #DesculpaBrigitte – „Прощавай, Брижит!“. (Това не попречи на Пауло Гедес, министър на икономиката в правителството на Болсонаро, на 5 септември да се върне към „темата“ и публично да нарече Брижит Макрон „наистина грозна“ – б.пр.)

Суверенитет и взаимозависимост

Амазония е най-голямата тропическа гора в света и съдържа най-голямото биоразнообразие. Със своите близо 5,5 милиона квадратни километра селвата се простира на територията на Бразилия, Перу, Колумбия, Венесуела, Еквадор, Боливия, Гвиана, Суринам и Френска Гвиана. Амазонската гора може и да не е точно „белият дроб“ на планетата (роля, изпълнявана от водораслите в океаните), с какъвто погрешно я сравни Макрон, но продължава да бъде неин „климатик“. Разтапянето на полярните шапки е една от последиците именно от нейното съсипване. Освен това въздушните маси, идещи от селвата, действат като „летящи гори“ – техните облаци поливат насажденията далеч извън самата Амазония и зареждат реките и водните басейни в Бразилия и региона. Сега, заради пожарите, саждива пелена се стеле над Сао Пауло и превръща деня в нощ.

Болсонаро си послужи с предложението на Макрон, за да развее знамето на национализма и да заговори за бразилското право да се разпорежда по свое усмотрение с Амазония, но неговите съграждани се разкъсват между тази идея за суверенитет и другата, която отчита глобалната ни взаимосвързаност. Едно допитване на Atlas Político сред 2000 души между 29 и 31 август установи, че 51% от бразилците са убедени в логиката на това други страни да имат думата в политиките на местното правителство в Амазония. Нещо повече: 42,8% от участниците смятат, че Бразилия заслужава търговски санкции заради обезлесяването. Почти половината – 45,8%, не се съмняват, че правителството на Болсонаро е виновно за разширяването на обезлесените зони, но не по-малко – 47,5%, са на противоположното мнение. В едно обаче бразилците са съгласни: кои са преките отговорници за пожарите – 83,1% от попитаните искат задържането на крадците на земи, а 81% са против работата на мините и обезлесяването в природните и индианските резервати.

Екоцид

В началото на август, когато един журналист попита Болсонаро как според него може да се съвмести икономическият растеж със съхраняването на околната среда, президентът предложи бразилците да „акат през ден“ (да, точно с тази инфантилна лексика, неочаквана у военен и у президент – б.пр.). Шегичката не допадна на всички.

Изправени пред шеметното изпепеляване и обезлесяване на Амазония, група бразилски адвокати, специализирани в областта на човешките права и екологичното и международното право, внесоха в Международния наказателен съд в Хага сигнал за екопрестъпление на Болсонаро срещу човечеството. Тезата на юристите е, че с бездействието си спрямо пожарите и с решенията си относно околната среда бразилският президент носи отговорност за най-голямата щета, нанесена на Амазония през 2019 г.

И все пак: защо Болсонаро?

На втория тур на изборите през октомври 2018 г. 147,3 милиона бразилци имаха правото и задължението да изберат президент: 39,2% от гласувалите (57 797 847 души) се спряха на капитана в оставка от бразилските въоръжени сили Жаир Месиас Болсонаро от Социаллибералната партия, а 32% (47 040 906) предпочетоха кандидата на Работническата партия, адвоката и икономист Фернандо Адад. Невалидните бюлетини бяха рекорден брой – цели 29% (42 400 000). Тоест 55,1% от валидните гласове бяха за Болсонаро, но в действителност Бразилия беше разделена и неудовлетворена от възможностите за избор.

Второто име на новия президент, който държи да се представя като християнин, е буквално „Месия“, но в него няма и помен от Месията. Президентската му кампания се състоеше в замерване на обществото с камъни: спорни изказвания против жените, чернокожите, индианците и хомосексуалните. С дебелашки шеги Болсонаро си спечели подкрепата на най-консервативната, най-мачистки настроената част от населението. С обещания да улесни продажбата и притежаването на оръжия се хареса на изморените от престъпността граждани, зажаднели сами да въздават справедливост. Зарече се да се пребори с корупцията на предишните управления чрез трудови реформи и привлече предприемачите. Прие евангелизма (протестантите евангелисти са най-бързо растящата християнска група в Бразилия), с което допадна и на радетелите на вярата…

С две думи: Болсонаро, подобно на Тръмп в САЩ, успешно приложи формулата на тройното „б“ (boi, bala, Bíblia – „говедо, куршум, Библия“, тоест да се хареса на най-консервативните кръгове: едрите животновъди и поборниците за повече оръжия и религия в делника на обикновения човек – б.пр.). Армейското му минало допадна на носталгиците по военната диктатура, които видяха в неговата фигура възможност за „ред и прогрес“5 за страната в криза. Други бразилци, разочаровани от последните леви правителства, гласуваха „наказателно“ за скандалния капитан, когото приеха за по-малкото зло.

Сподвижниците на Болсонаро съумяха да манипулират и социалните мрежи. В Бразилия 29% от гражданите са функционално неграмотни, тоест изпитват затруднения в разбирането на писаното слово, макар на практика да умеят да четат. Средният бразилец лесно вярва на почти всичко, което попада пред очите му под формата на добре съчетани снимка и текст. Затова именно, със своите 120 милиона потребители в страната, WhatsApp се превърна в комуникационен канал от решаващо значение по време на изборите и Федералната полиция разследва ред подвеждащи съобщения, лансирани именно през тази платформа. Един репортаж на вестник Folha de S. Paulo разкри, че бразилски компании са подписали договори на стойност до 12 милиона реала (ок. 2 625 600 евро), за да финансират масовото разпръскване на съобщения, като така са копирали стратегията на „Кеймбридж Аналитика“ с Facebook в кампанията на Тръмп през 2016-та.

1. Агробизнесът. Тази област от икономиката предполага тясно взаимодействие на трите сектора: първичния (земеделието), вторичния (преработването на суровините) и третичния (транспорта и продажбата на земеделските продукти). Включва и инвестициите във всичко, което прави възможно или по-лесно изпълнението на необходимите дейности – биотехнологии, метеорология, климатология. Бразилия е най-големият световен износител на кафе, захар, захарна тръстика и пилешко месо, втора е в експорта на говеждо и четвърта в продажбата на свинско.

Агробизнесът търпи критики главно в две направления: екологическо и социално-икономическо. Природозащитниците го обвиняват в безразборната експанзия на обработваемите земи за сметка на защитените територии и в замърсяването с пестициди, торове и други токсични препарати. Социалната критика (вж. например Движението на земеделските работници без земя, MST) е уместно насочена към факта, че агробизнесът спъва адекватното разпределение на земята: в Бразилия има голям брой латифундии (стопанства с гигантска площ, принадлежащи на отделни личности или семейства) – наболял проблем, нерешен още от времената, когато страната е била португалска колония. – Б.а.

2. Коренното население. Преди „срещата“ си с европейците ок. 1500 г. коренното население на Бразилия обхваща близо 2000 племена. Когато Колумб пристига в Америка и решава, че е попаднал в Източна Индия, думата „индианци“, както се знае, започва да се употребява за назоваване на жителите на Новия свят. Сред приноса на тогавашните индианци в днешния ни живот е например одомашняването на юката и други местни култури, като царевицата, батата, пипера, кашуто, ананаса, фъстъка, папаята, тиквата, боба. От тях колонизаторите заимстват употребата на хамака и ежедневното къпане – нещо непрактикувано от европейците през XVI век.

Според преброяването на населението от 2010 г. понастоящем 817 000 бразилци се определят като индианци. Едно лингвистично изследване установи, че все още има 188 живи коренни езика, говорени от около 155 000 души. През 2007 г. FUNAI съобщи, че в Бразилия съществуват 67 племена, невлизали в досег с останалото човечество и особено уязвими – най-големият брой в света. За нещастие, съдбата на индианците в Бразилия е несигурна и конфликтите, които ги заобикалят, само се множат. Те още се борят за права над земите, които обитават, и за достойно, независимо от държавата съществуване. Битуващата идея е, че са „неспособни“ да се оправят сами и трябва да бъдат администрирани отвън, но истината е, че именно държавата се е доказала като неспособна да осигури правата им такива, каквито са заложени в Конституцията от 1988 г. – Б.а.

3. Киломболите. Почти четири века продукцията на Бразилия зависи от експлоатацията на труда на коренните жители и на робите, докарани от Африка от европейските колонизатори. Робството на индианците е официално премахнато в края на XVIII век, докато това на африканците трае чак до 13 май 1888 г. Дотогава, когато черните роби успеят да избягат, те се събират в малки селища, наричани „киломбо“ (от „канибò“ на езика тупи-гуарани – „онзи, който много бяга“).

В съвремието под „киломбола“ се разбира всеки потомък на поробените чернокожи, живеещ в селски и градски общности, за които е типично земеделието за собствени нужди и силната културна обвързаност с африканското минало. Има над 15 000 киломболски общности, разпръснати из цяла Бразилия, които още се борят за правото да притежават земите си, признато им в Конституцията. – Б.а.

4. Крадци на земи. На английски терминът е land grabbing, „заграбване на земя“, но в бразилския португалски се използва любопитното grilagem – някога измамниците си присвоявали чужда земя с помощта на фалшиви документи за собственост, оставени да „отлежат“ в кутия с щурци (grilos), от чиито екскременти и нахапвания хартията пожълтявала и се състарявала. Отнемането на земи от държавата или от бедните чрез насилие или подправени книжа и до ден днешен е типично явление във вътрешността на Бразилия, особено на север и в Средния запад. – Б.а.

5. „Ред и прогрес“ е девизът в центъра на бразилското знаме, но не само: под името „диктатури на реда и прогреса“ са известни редица проблемни режими в Латинска Америка от края на ХIХ и началото на ХХ век. – Б.пр.

Заглавна снимка: НАСА

Вивиане Вас

Вивиане Вас

Бразилска журналистка, чиято специалност са международните отношения. Вярва, че добрата журналистика е не просто свидетел на човешките трагедии и комедии, но и рупор на гласовете на героите.