Гражданска квота, фалшива брада

Знаете ли, че Тома Биков е депутат от т.нар. гражданска квота на ГЕРБ? Както и Спас Гърневски, и бившият конституционен съдия Георги Марков. Три от най-гласовитите „остриета“ на управляващата партия не са нейни членове. Впрочем и един от най-тежките фактори не просто в ДПС, а в държавата – Делян Пеевски, също е от гражданската квота на ДПС. (Най-вероятно конструирана специално за него.) За други, като Петър Курумбашев, един от създателите на „Ку-ку“, гражданската квота на БСП се оказа добър трамплин – тръгна от общински съветник в София, после стана депутат, а сега е евродепутат.

Винаги е добре политиците да имат по едно мекере до себе си, за да им „чеше коня по ханищата“ (пo Захари Стоянов). И ако за тази цел е необходимо на шията му да виси етикет „гражданин“, окачва се. Мекерето има здрава шия – и хамут да му наденеш, носи.

Под прикритие

Ако се замислим по-надълбоко, ще разберем, че определението „гражданска квота“ в партийните листи е безсмислица, нещо като фалшивата брада на дядоколедовците. Иначе се мисли за „крем дьо ла крем“. Дефинитивно това би трябвало да са граждани, които не са партийни членове, не са длъжни да се подчиняват на всички партийни повели и трябва да са чистият, неподправен глас на „обикновените хора“ – или поне на някаква част от социума. Например когато партийната група дружно реши да отвори вратичка за застрояване на още от Черноморието, те да кажат: „Ааа, не така другари/господа, тая работа не бива да става!“ Или когато парламентарната група се кани да извърши друга шашма – да уреди някому текст в Наказателния кодекс или държавна подкрепа за нечий бизнес, да откажат своя кеш и да порицаят. Нали уж са граждани, дето не са длъжни да се подчиняват на партийна заповед…

Извън тия либерални утопии е реалността и там такива лиготии няма – или си с нас, или си против нас. Искам да видя тоя „гражданин“, който ще се възпротиви на Бойко Борисов или Корнелия Нинова, пък и не само. Който го може, няма място в гражданските квоти. „Гражданските квоти“ разнообразяват сивотата от партийни безличия и политически калъфи и чрез тях влизат известни на други поприща, най-търсени от които са „интелектуалците“. Не е задължително да говориш латински, за да си от тая категория – важно е да можеш достатъчно неясно да обясниш защо си се качил на джипката. Това е като разговор с австралийски аборигени. На въпроса защо сте в листите на ГЕРБ/БСП/ДПС и т.н., отговарят: „Виждам гущер до югоизточния ми крак.“ Това антрополозите го могат добре, но и не само те. Има, разбира се, и спортисти, актьори, предприемачи, професори. Никой от тях не е случаен гражданин – случайните граждани носят пазарски чанти, не могат да донесат гласове.

Работници няма, но лакомници има

Музикантите като че ли са най-рядко канени. Барабанистът Калин Вельов, който на два пъти се закле като депутат от ГЕРБ в настоящия парламент, е от малкото изключения. Кавалджията Теодосий Спасов обаче се огорчи, когато името му беше спрягано за гражданска квота на БСП през 2017 г. „Аз съм музикант на моя народ и не мога да имам политически или религиозни пристрастия“, каза той тогава пред „24 часа“. (Депутатката от „БСП за България“ Нона Йотова не я броим за музикантка, а за актриса, която може да свири на китара и чийто съпруг управлява Панаира на Георги Гергов.)

Но в листата на левицата например няма да откриете работници. Какво от туй, че Маркс и Енгелс вярваха в историческата мисия на пролетариата и в естествената му склонност към социалистическите идеи. При режима на Тодор Живков поне за цвят слагаха по някой представител на работническата класа, като знатната тъкачка Найда Манчева, депутатка в три Народни събрания и Герой на социалистическия труд. Но сега пунта мара се прави с други, като земеделеца Спас Панчев, известен с прякора си Лакомото, изключен от групата на социалистите сигурно защото си е напълнил прекомерно чинията. Ето отговора му в интервю по bTV, запитан от Мария Цънцарова какви качества трябва да притежава човек, за да се сдобие с прякора Лакомото.

Аз не знам кой го измисли и кога. Честно, не си спомням. Защото ако „лакомото“ е, че ям много, не ям. Напротив. От моята чиния слагам винаги на приятелите. Ако е „лакомото“ като желание за власт – аз съм от много години председател на партията (БЗНС „Александър Стамболийски“ – б.р.), нямам конкуренция, не се боря с никой. Така че в случая с властта също да кажат, че съм „лакомото“, не знам. Признавам си, че повечето ми приятели бяха изненадани от това някой да каже за мен, че съм „лакомото“, Спас Лакомото. Аз наистина предпочитам да давам, а не някой да си помисли, че той ми е дал и аз съм му задължен.

Не казва, но прякорите, както е известно, са нецензурирана характеристика на делата на човека. Ако вярваме на Панчев, излиза, че в случая с изключването може да не е сложил от своята чиния на колегите от „Позитано“ 20. Не е възприел японската препоръка за правилно хранене: „Закуската изяж сам, обяда раздели с приятел, а вечерята дай на врага си.“

Лакомници има, събирачи на суджук има, но ИТ предприемачи например в групата на ГЕРБ няма. Как да ѝ се вярва на партията, че иска да прави е-правителство?!

Като потекат едни граждани след 4 април

На 17 февруари приключва процесът по регистрация на кандидатдепутатските листи за предстоящите на 4 април избори. Много непознати… граждани ще има в политическите сили, които се борят за представителство в парламента. Мнозина от тях ще се обявят срещу продажните политически елити, ще казват, че са на наша страна в тази несправедлива и корумпирана държава. В това състезание по надвикване да се вгледаме внимателно – това не са ли същите кебапчета от миналите избори? Или от по-по-миналите?

Нищо чудно да открием сред викащите мнозина, сменили по няколко партии, обвързани със задкулисни договорености, и/или такива като Гърневски, които с еднаква лекота могат да възхваляват един режим или да го хулят, в зависимост от поръчката. В действителност „гражданските квоти“ са въдица за гласове. Автентичното гражданско има граждански позиции и не е готово да поддаква на партиите на всяка цена.

Няма „граждански квоти“, както няма и „eкспертно правителство“. Всички експерти, известни нам от няколко правителства, са били назначения на нечий политико-икономически кръг, от Беров до Дянков и Емил Караниколов. Не съществува политическа сила, която би се съгласила да подкрепи кабинет, в който няма възможност да дърпа конците на поне един министър. Експертно правителство означава работа в действителна полза на обществото, а не на един или друг невидим за широката публика кръг. Съставено от хора с доказан интегритет и конкретна програма за конкретно време. В никакъв случай да не се бърка със служебно, назначено от президента, което някои също гледат да пробутат като „eкспертно“. Както и някои видни граждани, експертите също са склонни да мърдат с уши, за радост на публиката, и да споделят храната в чинията си с когото им наредят от партиите.

Заглавна снимка: Element5 Digital / Unsplash