Хазартни босове сбъдват мечти като Дядо Коледа

Опитвам се да си спомня за какво съм мечтала в детските си години. Ровя в пластовете на съзнанието си, но уви, не откривам мечта. Нито ярка, нито по-обикновена, например да стана балерина, лекарка или учителка. Или нещо такова, за което можеше да мечтае едно дете в тоталитарна държава като нашата. Не си спомням да съм писала на Дядо Мраз (тогава нямаше Дядо Коледа). Откривам само страховете си, които доминираха в първите години от живота ми. Тези страхове са задушили всяка моя мечта в зародиш.

Не знам за какво мечтаят днес децата в България. Безспорно е обаче, че сферата на въображаемото е най-лесно манипулируемата. И в нея възможните поражения са тежки и трайни. Затова за едно дете, с което и без това родителите нямат достатъчно време да се занимават, още по-малко да анализират мечтите му, е особено опасно да бъде облъчвано всекидневно с реклами от всякакъв тип. С каквито ни заливат от телевизионния екран и в интернет.

При агресивната реклама на хазартните игри, особено на „Националната лотария“, днешните тийнейджъри ще бъдат утрешните активни потребители в този пазар. И ако сега социологически изследвания показват как 42% от българите вярват, че у нас може да се успее преди всичко с повече късмет, след пет години делът на тези хора със сигурност ще е по-голям. Вместо да залагат на образованието и креативността си, те ще чакат лесните пари от лотарийните билети. Или от други онлайн и офлайн хазартни игри. И ще мечтаят да са сред изтеглилите печелившия билет.

Само че мечтата е част от сферата на идеалното. Неслучайно в някои езици тя съвпада с думата за сън, както е в английския например. А желанието да ти „паднат от небето“ сто хиляди или един милион лева няма нищо общо с класическото определение за мечта. Да не говорим че сбъдването на такъв тип „мечти“, които неуморно подхранват хазартни босове като Васил Божков, съвсем не гарантира отварянето на вратите на рая за избрания „щастливец“. Защото ако години наред си работил за някаква заплата, която е покривала най-елементарните базисни потребности, какво би правил с едни внезапни пари, които не знаеш как да инвестираш? Биха ли ти донесли щастие, или по-скоро страхове, че с тях вървят и куп рискове? Особено в държава като България, където никой не може да ти гарантира живота и сигурността.

Според анализатора Тихомир Безлов пазарът на лотарийни билети в България е бил голям още преди десет години, а потреблението на хазартни услуги – свръхвисоко. За разглеждания период приходите от тези игри са се удвоили, за да надхвърлят 3 милиарда лева през 2017 г. Но при огромните данъчни облекчения лицензираните фирми са платили едва 177 милиона лева данъци на държавата. А най-голямата печалба е регистрирана от игрите с търкане на билетчета, твърди Безлов. В този бизнес бос номер едно е Васил Божков. Един същински Дядо Коледа, който „сбъдва мечти“. Най-вече собствените си, ако приемем за истина твърдението, че България е на първо място в Европа по изхарчени за хазарт средства, които са на стойност 3% от брутния вътрешен продукт на страната.

Раковото разпространение на хазартните игри дълбоко деморализира нацията. Идеята, че можеш да станеш богат и успешен не благодарение на образованието, дарбите и труда си, а на залозите в хазарта, е опасна, но лесно внушаема, особено при тоталното облъчване с подобен тип преки или непреки реклами. И дълбоко манипулативна най-вече за децата и възрастните хора, които започват да си приличат ментално в един момент от живота на вторите. Отчаяни от маргинализирането им като възрастова група, с ниски пенсии, които не само не им позволяват да сбъднат нито една мечта (например мечтата да пътешестват), но и да съществуват достойно, те харчат част от мизерните си месечни доходи за поредния талон от Националната лотария.

Със същото настървение купуват и търкат билетчета хора от всякаква възраст и така методично и сигурно върви маргинализацията на цяла една нация. И опростачването ѝ. Това пък е удобно на политиците, които виждат в този тип хазарт опиум за народа, който замъглява съзнанието му и му пречи да види истинските причини за бедността, корупцията, беззаконието и липсата на перспективи – икономически, социални, културни и най-вече демографски.

Хазартът очевидно разполага със силно лоби във всички власти у нас, особено в законодателната, а босовете му имат протекцията на политическата класа. Иначе няма как да бъде обяснен позорният факт, че за разлика от други страни в ЕС, в България плащаме пълната ставка от 20% ДДС върху храни, лекарства и книги, но хазартният бизнес е освободен от този данък. Големи групи от населението остават без достъп до скъпо лечение, без възможност да се хранят пълноценно и с качествена храна, а за книги едва ли могат и да си помислят. Такава е в държавата ни от години политиката на всяко правителство, независимо дали е ляво или дясно, еднопартийно или коалиционно.

Последният Закон за хазарта е в сила от началото на тази година. В него е посочено, че се забранява пряката реклама на хазартни игри, включително тази, насочена към малолетни и непълнолетни лица. За прилагането на закона отговаря Държавната комисия по хазарта. Тя може да санкционира лицензираните фирми, които го нарушават, и дори да отнема правата им. Дейността ѝ обаче може да бъде оценена като твърде спорна при наличието на монополни структури на този пазар. И след като се стига дотам граждани и организации в обществена полза да сезират осем държавни институции по повод онази реклама, в която „златните момичета на България“ и тяхната треньорка Илияна Раева промотират лотарийни билети, но „шоколада само го миришат“.

Затова внесените от вицепремиера Валери Симеонов промени в Закона за хазарта получиха първоначална силна подкрепа – и от политическите партии, и от гражданите. Освен ограничаването на рекламата в медиите и разпространението на хазартни игри в търговски обекти, председателят на НФСБ обмислял и налагането на 20-процентен ДДС върху приходите от този вид бизнес, макар че формулировката „обмислям“ е твърде неясна и незадължаваща. От какви мотиви е бил воден вицепремиерът, за да поиска тези промени, не знаем. Във всеки случай едва ли само от дълбоко развито чувство за справедливост и загриженост за държавния бюджет и за душевното здраве на младите. Въпреки това Симеонов заслужено получи обществено одобрение.

В същото време един актьор – рекламното лице на „Националната лотария“, изгуби от харизмата си, като застана пред телевизионните камери и изрече с безизразно лице и тон: „Лотарията накара хората отново да мечтаят. Сега ние мечтаем политиците да не им отнемат и това!“ Остави се хазартните босове да го употребят, като изигра най-лошата роля в кариерата си. Изборът, разбира се, е негов и никой няма право да го съди за това.

Аз пък се сещам за Мартин Лутър Кинг и неговата велика реч за силата и смисъла на човешкото достойнство, която започва с думите „I have a dream“ („Имам една мечта“). И се питам: ще имаме ли някога подобни лидери, които ще дадат такива хоризонти за народа си, че децата му да могат да сънуват приказни сънища и да сбъдват мечтите си?

Заглавна снимка: стопкадър от предаването „Национална лотария“