Аз, киборгът

Ние сме киборги.

Само преди едно десетилетие това изречение предизвикваше ироничен кикот. Днес най-много да изстиска някоя усмивка, но по-вероятно е тя да съдържа горчивина, отколкото ирония. Ако се върнем към 2007 година, ще трябва да си спомним, че Facebook и Twitter още прохождаха, а iPhone бе едва новородено хайтек бебе, което тепърва щеше да преобърне начина, по който човечеството общува, работи и се забавлява, макар и тогава мнозина още да не виждаха този му потенциал.

Десет години по-късно тези технологии и още купчина техни производни са се вплели в живота ни до безобразие. Оценяваме положителните им страни, но и страдаме от недостатъците им. Причиняват ни болка и радост. Създават ни илюзии за общност или самота. Загубата на скъпоценни или съкровени данни, които сме пазили на някое устройство, ни кара да преживяваме съвсем реално усещане за липса, често сравнимо с това, което изпитваме при загуба на домашен любимец или скъп човек.

В езотериката аурата е онова „излъчване“ около нас, което е проявление на това какви сме ние извън материалните си тела. В злободневното ни настояще дигиталната ни аура отдавна се е преселила в устройствата, които съзнателно или неволно сме приели за част от нас. Те отдавна са наше естествено разширение. Е, киборгът по дефиниция е именно това – биологичен организъм, към който са добавени нетипични разширения, обикновено с цел да се адаптира към нова среда.

Често си припомням онези снимки на нюйоркчани, стоящи с чадъри под дъжда, които зареждаха телефоните си от улични контакти, защото ураганът „Санди“ беше оставил половината град без електричество. Имаше затруднения при снабдяването с хляб и вода, но устройствата и свързаността с мрежата и останалия свят бяха със същата значимост като храната и подслона. Много често осъзнаваме кои са важните неща именно в условия на криза.

Устройствата ни и особено данните, които пазим в тях, са вече неразделна част от нас. Да отричаме очевидното е наивно. Освен наивно е и опасно. Защото данните ни често засягат не само нас, но и нашите близки, познати и приятели. Данните са наше дигитално alter ego, което може да е по-точно копие на нас самите, отколкото изобщо смеем да допуснем, че е възможно. Да се научим да ги пазим и внимаваме с кого ги споделяме, е точно толкова важно, колкото и инстинктът да пазим физическото си тяло вечер в тъмна улица на опасен квартал. Това трябва да стане част от личната ни базова дигитална хигиена.

Колкото повече хора полагат усилия да се ограмотят и да прилагат някои елементарни похвати и инструменти за защита, да избягват безразборната употреба на безплатни услуги и сайтове, колекциониращи личните им данни, толкова по-висока ще бъде летвата на груповия ни имунитет. Медиците са добре запознати с това явление – наричат го групова или стадна резистентност, когато голям процент от хора или животинска популация е имунизирана или пък е развила по естествен път защита спрямо някаква болест; дори и малка част от групата да няма защита, вероятността от зараза и епидемия е много по-малка.

Технологиите нямат морал.

Те са само инструмент. Можем да ги ползваме за чудесни неща, но можем и да злоупотребяваме с тях, можем да манипулираме и дори да убиваме чрез тях. Как ще ги използваме, зависи от нас – и от нашия личен и обществен морал. Затова е ключово важно да съзнаваме тази отговорност. Да внимаваме много на кого предоставяме достъп, имаме ли последващ контрол или някакъв механизъм за корекция, ако нещата тръгнат зле.

Технологиите вече са и политика. Доналд Тръмп спечели мандата си и с тяхна помощ. Те му подсказваха на кои послания ще реагират най-много избиратели. Facebook непрекъснато променя алгоритмите за това какво виждаме или не виждаме, когато преглеждаме потока от информация там. Но това не е нашият избор – това е изборът на алгоритъма. Доброволно се отказваме да взимаме информирано решение, базирано на собствената ни лична преценка какво да четем, всеки път, когато отворим Facebook.

Технологиите, облечени в унасящия маркетинг, че свързват хората, улесняват комуникацията и ни сближават отвъд физическите разстояния, всъщност с голяма степен на вероятност имат друга цел – а тя е да експлоатират дигиталното Аз на всеки от нас – с комерсиална цел. Особено когато не плащаме нищо. Обикновено когато не плащаме с пари, продаваме труда си, знанията си или… себе си. Компаниите съществуват, за да реализират печалба, и в това няма нищо лошо. Но ако не могат да спечелят пари от вас, тогава те имат нужда от нещо ваше, което да продадат на някой друг, който би платил за него. Тогава той е техният клиент, а те работят за него, не за вас. Затова никак не е случайно, че ви наричат не клиенти, а потребители.

Само две индустрии наричат клиентите си потребители – технологичната и наркодилърите.

Арал Болкан

Но технологиите са и инструмент за съпротива. Достъпността им и разумната им употреба са начинът, по който обикновените хора имат шанс да се защитят и да вземат надмощие. Ако технологиите станат заплаха за демокрацията и начин за концентрация на власт, то само технологиите могат да обърнат играта, като ги ползваме за демократизация и децентрализация.

С тази публикация „Тоест“ започва дълга поредица, в която ще дискутира на достъпен език теми като гражданските права в цифровия свят, концентрацията на влияние в технологичните гиганти, как да защитаваме личните си данни и неприкосновеността на кореспонденцията си, как да се съпротивяваме активно срещу опитите на правителствата и политическите елити да наблюдават, събират и анализират цифровите ни следи, за да ни манипулират и следят, как да се спасим от капаните на социалните мрежи и да не станем жертва на дигиталния феодализъм, който ни дебне зад ъгъла.

Какво да направим още днес?

1. Прегледайте смартфоните и компютрите си и изтрийте тези приложения, които не ползвате или сте забравили защо сте ги инсталирали.
2. Обновете операционната си система (и на компютъра, и на телефона си), както и приложенията, които сте оставили в употреба. Напомнянията за това са досадни, но подценяването им често е рисковано.
3. Опитайте да не влизате във Facebook за ден, после за седмица, след това за месец. Или го махнете от телефона си и го посещавайте само през браузър. Може да използвате спестеното време, за да прочетете някоя книга.

Следете „Тоест“ и следващите ни публикации в рубриката „Аз, киборгът“.