Илинденско-Преображенско правителство

Единственото сигурно за новото правителство е, че ще го има. Още не знаем кога – и кой ще е министър-председателят, но ще го научим в първите дни на август. Няма да е партиен лидер. Никой не предсказва „дълъг живот“ на бъдещия кабинет, но и не врачуват колко ще е къс. Независимо обаче дали ще управлява няколко месеца, година или повече, коефициентът на полезно действие на 98-мото българско правителство ще се мери не по дължината на управление, а по това коя реформа ще успее да направи необратима.

Президентът Румен Радев вече даде да се разбере, че ще направи възможното този кабинет да се сформира. „Аз няма да бързам с връчването на първия проучвателен мандат, докато не се изчерпят всички опции за намиране на съгласие“, заяви държавният глава в началото на консултациите с парламентарно представените политически сили. В края на консултациите Радев отбеляза, че се предлага нова управленска формула, която няма аналог досега в българската парламентарна практика: „А именно – формиране на кабинет не като коалиция с разпределение на министерски кресла, а формиране на кабинет около съгласие за цели, приоритети и ценности.“

От партията победител на изборите „Има такъв народ“ виждат „добри шансове за съставяне на ново правителство“, но няма да влизат в коалиции, а ще търсят подкрепа по политики и приоритети от останалите четири формации, които е поканила за преговори. Тази позиция бе изразена от председателя на парламентарната група на ИТН Тошко Йорданов.

Добре, какво тогава не знаем?

Към този момент не е публично известно колко плаващи ще са плаващите мнозинства. И кой ще е крайъгълният камък в бъдещото управление – БСП или ДПС.

„Плаващите мнозинства много бързо се превръщат в подвижни пясъци“, заяви съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов на консултациите при президента, отчитайки, че отговорността за новата парламентарна формула за партньорство и взаимодействие е на ИТН. „Конфигурацията в българския парламент така е отредена, че от БСП зависи постигането на устойчиво парламентарно мнозинство – не само математически, но изключително важно е да бъде постигнато и идейно“, казва пък президентът Радев.

Идейното преображение на БСП в настоящия ѝ вид и с лидер Корнелия Нинова минава през подкрепата за радикална съдебна реформа от страна на партия, която е подкрепяла настоящото статукво (както впрочем и ДПС). Нинова е настойчива в заявленията, че БСП е готова да носи отговорност и да представи кабинет, ако получи третия мандат – а също и да покани служебни министри в него. За приоритетите, по които да се търси съгласие по време на преговорите за правителство, както и за червените линии, от които няма да отстъпят, социалистите ще се разберат на заседанието на Националния съвет на 25 юли.

От „Има такъв народ“ обаче не могат да си позволят да пропуснат възможността да съставят правителство – така биха показали неспособност да носят политическа отговорност и ще разочароват избирателите си, поставили ги преди ГЕРБ на последните избори.

Диалог и работа в името на обща цел беше лайтмотивът в повечето слова,

прозвучали в първия ден от работата на 46-тия парламент. „Ние ще предложим кабинет и ще проведем разговори за политиките, които трябва да се провеждат. […] Не би трябвало да имаме основни различия с останалите политически партии. Нито по темата за главния прокурор, нито по темата за съдебната реформа, дори нито по темата за унизителните пенсии на нашите майки и бащи. Така че в следващите 14–15 дена […] би трябвало да има правителство, което да продължи работата, която започна служебният кабинет, защото това е посоката според нас, в която трябва да се развива страната“, заяви Тошко Йорданов.

И все пак разлики има – и за реформа в правосъдието, и за това как да се преизчислят пенсиите (с нов средноосигурителен доход от 2018 г. или с увеличение на тежестта на година стаж от 1,2 на 1,3). Двете реформи със сигурност ще са от първите за обсъждане от бъдещото правителство и новия парламент – бяха заявени от почти всички политически сили като приоритети – освен от БСП и ИТН, и от „Демократична България“ и „Изправи се БГ! Ние идваме!“ (новото име на парламентарната група на „Изправи се! Мутри вън!“). Служебният кабинет вече е подготвил разчети за пенсионните варианти. Съпредседателят на ДБ Христо Иванов дори говореше и за „целенасочена инвестиция в майчинството“.

Как се договаря бъдеща парламентарна конфигурация за подкрепа на управление, в което тези, които го крепят, няма да участват –

или поне така декларират в началото на разговорите. От една страна, това е изгодно в политически план – хем даваш съдействие и опора, хем го играеш (конструктивна) опозиция, когато не одобриш нечие управленско действие. При такъв модел ролята на Народното събрание е значима – изпълнителната власт ще трябва да убеждава парламентарните си поддръжници в ефективността на намеренията и действията си.

Това не означава непременно подписване на програмна декларация като онази от 2014 г., на основата на която беше скрепено коалиционното споразумение между ГЕРБ и Реформаторския блок. Почти нищо от нейните така прекрасни приоритети не се реализира, а ГЕРБ и всички останали партии в онзи парламент, с изключение на част от Реформаторския блок, бламираха предложения от Христо Иванов (тогава правосъден министър) проект за съдебна реформа. Сега воля за такава реформа е заявена от всички без ГЕРБ и дори ДПС изрази готовност да участва в разговорите как да се направи, за да бъде възстановена справедливостта и правовата държава.

Така че не чрез най-важните приоритети, а в начина на реализацията им

ще се разбере дали например българският енергиен сектор ще бъде откопчен от зависимостите си от Русия; дали харченето на публични средства ще стане прозрачно и ще бъде отрязан лесният път на олигарси и фирмите им до тях; дали корупцията ще продължи да се „облича“ в закони. Тези битки са същинска „война“, както я назова и Христо Иванов, а началото трябва да е в осигуряване на критична маса от хора в институциите, които не са корумпирани, както предложи правосъдният министър в служебния кабинет Янаки Стоилов.

Точно тази „критична маса“ изглежда най-трудната част от бъдещото управление. От нея ще зависи решаването на първите му задачи, които, и без да са назовани все още, са неотменни: Националният план за възстановяване и устойчивост и комуникацията с европейските институции за по-нататъшното му одобрение или нужда от нови промени;

неизбежната подготовка за следващата неизбежна ковид вълна в условията на едва 13,8% напълно ваксинирано население.

Ще има ли нови модели в здравеопазването и образованието, обезпечени със съответните бюджетни политики, също е предизвикателство – не само заради липсата на време (по закон бюджетът за следващата година трябва да се внесе до края на октомври), а и заради постигането на съгласие как да изглеждат. С кой от всички нерешени от тримандатното управление на ГЕРБ проблеми да се започне – това също е голям въпрос.

От ГЕРБ са избрали да бъдат „силна, конструктивна и компетентна опозиция“, както съобщи Десислава Атанасова в първия ден от работата на парламента. Засега главната роля в тази психодрама се играе от завършилия актьорство за драматичен театър в ЮЗУ „Неофит Рилски“ Тома Биков. Вероятно парламентарната група си пази силите в предстоящата битка за прокуратурата.

А трудното раждане на новия кабинет вече започна.

Заглавна снимка: parliament.bg