Немислимото допреди месец се случи. Бойко Борисов не просто ще отстъпи по един или друг начин властта. 61-годишният Борисов слиза от политическата сцена след близо 20 години в управлението – четири като главен секретар на МВР, още няколко – като кмет на София, и министър-председател в три правителства. След като два пъти се самосвали от власт, сега е на път да бъде изринат от върха на пирамидата и тази присъда ще е не само за него, но и за ГЕРБ.Към момента този епилог изглежда невероятен, защото 

като че ли Бойко Борисов се кани да седне на скамейката, докато попие потта и събере сили за поредните избори.

Преди това ще пробва да си откупи време с последни опити да запази властта (докогато е възможно) и да договори (с когото е възможно) своята неприкосновеност от наказателно преследване. За да печели време, използва методите на традиционната си медицина: изхвърля министри през борда като политически трупове и плаши – с идването на есента, с кризата, с пандемията и всичко лошо, дето чука на вратата. За първи път използва прозвището „Шиши“ по отношение на един от демиурзите на българското задкулисие и даже потвърди, че става въпрос за депутата от ДПС Делян Пеевски.

Твърдо или меко падане

Страхът от твърдо падане от власт задвижи колелата на българските институции. На 16 юли 2020 г., по икиндия, партиите в Съвета на управляващата коалиция осъзнали, че „слугуват“ на почетния председател на ДПС Ахмед Доган – заради десетките милиони за студен резерв, които ежегодно получава неговата ТЕЦ „Варна“. А бе уредена да ги получава, след като стана негова собственост през септември 2018 г. Парите ще бъдат намалени поне 10 пъти, обеща лидерът на НФСБ Валери Симеонов – чрез законови промени, които премахват търговете за студен резерв, както се разбра по-късно. Според Симеонов проверка на Регионалната дирекция за национален строителен контрол установила, че кеят на яхтеното пристанище на Доган в парк „Росенец“, както и 4 спомагателни постройки в имота му са незаконни. Но Дирекцията не потвърди казаното от Симеонов. 

„Това ще бъде премахнато. Ще се разруши като всеки незаконен строеж. Сигурен съм“, заяви Симеонов пред „Нова телевизия“.

„Осъзнаването“ в края на третия мандат се прояви и в решението след срещата на Борисов с областните координатори на ГЕРБ: оставки на трима министри – на финансите Владислав Горанов, на икономиката Емил Караниколов, на вътрешните работи Младен Маринов. Обосновката в прессъобщението: „опровергаване на внушенията, че ГЕРБ и въпросните министри са в пряка зависимост от ДПС и Делян Пеевски“, тъй като ГЕРБ „незаслужено търпи негативи заради спекулациите в обвързване с ДПС“. Незаслужено е думата, която прави от решението карикатура – нещо като махането на Цветан Цветанов заради „подозрения“ и „съмнения“. Сиреч махаме ви, ‘щото други се съмняват във вас – ние не, ама заради техните съмнения патим ние. И не че Борисов така смята, а партията му говори – и той слуша ли, слуша…Това е политиката на поражението, макар капитулацията да не е обявена. Защото и протестиращите, и останалите български граждани, които по различни причини не могат да излязат в подкрепа на недоволството, си казват: щом на седмия ден от протестите сговорът на ГЕРБ със Сараите се пропуква, какво ли ще е, ако изобщо ги няма във властта?

Обичам те дотук. Това ли казва Борисов на ДПС, Доган и Пеевски?

Мерси, че споделяхме порции публични средства и се сговаряхме със Сараите и главните (им) прокурори – и за КТБ, и за големи обществени поръчки, и за охраната от НСО на специалните фигури; че не гъкнахме, когато се строеше лятната резиденция на Доган на крайбрежна плажна ивица – изключителна държавна собственост; че обещахме, ама не извадихме зулумите за „Цанков камък“ (1,5 милиарда за 80 мегавата мощност); че заблатихме медийната среда; че… Дошло е време разделно – всеки да си спасява кожата и пачките. Единственото, на което се надяват управляващите сега, е падането от власт да е меко. Несъмнено служебен кабинет на техния противник – президента Радев, би означавал реваншизъм и те се борят с всякакви средства протежиран от ГЕРБ кабинет да довърши мандата. Това би им запазило надежди за следващите парламентарни избори. Затова и в ГЕРБ очевидно са възприели линия на поведение 

не просто на разграничаване от Сараите, а на допълнително сатанизиране на Доган –

подобна политика се използва не за първи път. Но май не са проумели, че гражданското неподчинение е заради техните грехове, най-големият от които е потъпканата правова държава, а последиците са унизените институции, опростачването и подмяната на (политическия) дебат, ниското качество на живот. „Ние се върнахме, вие се омитайте“, гласи надпис на един от плакатите, които носят млади хора на протестите. 

Омитайте се!

Не е ли рано за политически некролог, питат не само придворните коментатори на управляващите, но и други. Първите – поради страха да изгубят редовното си захранване, вторите – поради неверие и скептицизъм какво ще се случи след протестите. Борисов упорства да остане до редовните избори, които са идната пролет – държавата щяла да се „счупи“, ако хвърли оставка, загрижен е и более за нея. Опитите за отсрочка чрез не просто ремонт, а подмяна на кабинета – и режисирайки самоотстраняването си до вота – може да втвърди падането му от власт. Всяко „отстъпление“ увеличава хората по улиците, искащи оставките на правителството и на главния прокурор Иван Гешев, който засега е неотстъпчив. 

Само че хората по улиците не просто искат да бъде коригирана политическата система –

така както много българи след 10 ноември 1989 г. смятаха, че строят си е добър, просто има някои кривици и хора за отстраняване. Искат рестарта ѝ. Макар и надпартиен по същността си, протестът неминуемо опира до политически искания. Страната има нужда от радикална демократизация и пътят за това са предсрочни избори, заяви лидерът на „Да, България“ Христо Иванов. Ново управление е необходимо и заради това прокуратурата да бъде поставена под строга отчетност, за да няма избирателно правосъдие, за да няма главен прокурор, който да е бухалка. Едва ли ще срещне подкрепата на БСП – все едно кое от лобитата ѝ, защото всяко от тях се ползваше от услугите на бухалките и порциите на Сараите. Поради това, изразявайки подкрепа за протестите, Сергей Станишев ги обяснява предимно със „социално-икономически причини“, а не със завладяната държава – 

и не произнася и дума срещу главния прокурор, Доган и Пеевски.

Не би и могъл – защото никой не е забравил предложения през 2013 г. Пеевски за шеф на ДАНС, корупцията при тройната коалиция и неуспешния му премиерски мандат, тъй като беше сламен човек на двамата над него – Доган и Симеон Сакскобургготски. (Едва ли и съпругата му Моника би била доволна, ако спомене Пеевски в контекста на „Шиши“…) Мълчание по искането за оставка на главния прокурор идва и откъм настоящия лидер на БСП Корнелия Нинова – тя също има от какво да се страхува. Съмнително е докъде отвъд пламенните слова е готов да стигне и президентът Румен Радев, за да помогне на гражданите да си върнат държавата. Ако е знаел, че половината от служебния му кабинет е „на Шиши“, както казва в един запис добре осведоменият и обвинен в 19 престъпления Васил Божков – лошо. Ако не е знаел – още по-лошо. Макар да отрече публично, още през 2017 г. „Капитал“ разкри, че назначения на министъра на вътрешните работи Пламен Узунов са „пряко свързани с модела КОЙ“. Узунов, бивш шеф на полицията в Пловдив, е известен като близък до пловдивския бизнесмен, виден социалист и почетен консул на Русия Георги Гергов. Днес Узунов е единият от двамата съветници на президента, чиито кабинети бяха претърсени при безпрецедентното нахлуване на прокуратурата в сградата на Президентството, и е обвинен в търговия с влияние (и) заради чатовете с Пламен Бобоков.

Нероденият политически проект на Цветан Цветанов може само да спечели от срутването на ГЕРБ.

Като лидерска и опортюнистка партия, част от избирателния състав на ГЕРБ ще премине към бившия Втори, когото познава и комуто се доверява. Тепърва ще стане ясно дали Цветанов, който не очаква стихване на протестите, ще участва в бъдеща управленска формула и кои реформи би подкрепил.    Сега обаче най-значимото нещо, случило се в българската демокрация, са днешните протести. Отива си не поредното правителство – идва краят на декадата „Борисов“. На въпроса има ли живот след Борисов, отговорът е: Има – без Борисов. Заглавна снимка: Бойко Борисов подарява бъклица с розово масло на Ангела Меркел на заседанието на Европейския съвет на 17 юли 2020 г. Тя навърши 66 години в последния си, четвърти мандат като канцлер.

Искате да четете повече подобни статии?

„Тоест“ е жив единствено благодарение на вас – нашите будни, критични и верни читатели. Включете се в месечната издръжка на медията с дарителски пакет.

Подкрепете ни