Имаш Пеевски – пиеш мляко

Градската легенда гласи, че на мафиотския бос Ал Капоне светът дължи сроковете за годност върху кутиите с прясно мляко – направил го от алтруизъм, за да защити хората от развалени продукти. Истината е друга. Идвал краят на Сухия режим (1920–1933) и той видял възможността за нов бизнес предвид контрола върху пивоварни и дистрибуторски маршрути в съчетание с безотговорна регулация на млечната промишленост. „Трябва да имаме продукт, от който всеки да се нуждае всеки ден… Знаете ли, че има по-голяма надценка на прясното мляко, отколкото на алкохола?!“, цитира думите му неговата племенница Диъдри Мари Капоне, последната, която носи тази фамилия, в книгата си „Чичо Ал Капоне. Неразказаната семейна история“.

И българският политически бос Делян Пеевски се хвали – и мотивира и други да го възхваляват, – че работи за народа, че се грижи за хората. Същевременно осъществява безжалостен контрол върху ДПС и всички институции, до които е успял да се докопа. „Хуманността“ на олигарха е в платеното и обилно медийно покритие, но и хипокризията при политиците е пандемична. 

Самата българска политика заприлича на нещо като „Имаш Пеевски – пиеш мляко“, не само за ДПС и производните му. Поне до юни, когато ще излязат конвергентните доклади за по-скоро да, отколкото не на България в еврозоната, всички в парламента ще пият „мляко“. Управляващите – защото ще разчитат на сигурна подкрепа, а разнокалибрената опозиция – ПП–ДБ, МЕЧ, „Величие“ и „Възраждане“ – също, но поради друга причина: възможността да повтарят рефрена за сиамските близнаци Борисов–Пеевски. Никой от тях не бърза за избори, което не пречи да се организират вотове на недоверие.

Първият, внесен от „Възраждане“ с подкрепата на сродниците им от МЕЧ и „Величие“, не мина, което не изненада никого. Но даде на проруската партия на Костадин Костадинов поредна трибуна да представи себе си като единствената партия, която „защитава националните интереси“, да поддържа във форма евроскептичния дискурс сред избирателите си и също така да заяви монопола си върху темата за националния суверенитет.

ПП–ДБ не участваха в гласуването и обещаха, че ще поискат вот на недоверие след решението за еврозоната.

Ставаме свидетели на спектакъл, в който се спори кой е по-голям приятел на Путин или съответно кой е по-добър имитатор на Орбан. Виждаме зле поставен цирк, където има декори, които поставят България като провинция на Путинова Русия. Това не е националният ни интерес.

Надежда Йорданова, съпредседателка на парламентарната група на ПП–ДБ

Нито е моментът, нито е поводът да се иска оставката на правителството сега.

Николай Денков, съпредседател на парламентарната група на ПП–ДБ

А Пеевски гарантира, че каквито и вотове да се внасят, няма да минат. И междувременно прилапва една по една структурите на ДПС–ДПС, последната от които е в Разград и е най-значимата до момента. Трима кметове и още толкова партийни шефове преминаха към ДПС – Ново начало. На последните избори формацията на Ахмед Доган взе два мандата от областта, а партията на Пеевски не успя. Санкционираният от САЩ и Великобритания за корупция олигарх се подготвя за следващите избори, след като придоби мажоритарния дял от ДПС.

Рейдването

Безпрецедентното рейдване на партия, извършено от Пеевски по безкръвен път, заслужава да бъде изследвано заради ефектите в краткосрочен и дългосрочен план. 

Предстои Пеевски да погълне изцяло ДПС и затова групата около Доган отчаяно се мъчи да събере в едно парчетата. Разпокъсана на отделни зони на влияние между Джевдет Чакъров, Илхан Кючюк, Юджел Атилла (извън парламента) и други, с напускащи и преминаващи в другия лагер знакови лица, като лидера на младежкото ДПС Ибраим Зайденов, ДПС–ДПС отчаяно се стреми да се задържи на борда. Формално е партньор на управляващото мнозинство – мандатоносителя ГЕРБ–СДС плюс БСП – Обединена левица и „Има такъв народ“, но освен запазване на имунитета на депутата Джейхан Ибрямов не е спечелило позиции като заместник-министри, представители в регулатори и областни управи. Единият му кандидат за регулатор – Ремзи Осман за КЕВР, се оттегли от участие, а Ердоан Ахмедов, номиниран за Фискалния съвет, не сполучи с гласуването. 

На 27 март от партията на Ахмед Доган, представена с 19 депутати в 51-вото Народно събрание (срещу 30 на Пеевски), обвиниха управляващите, че вместо да демонтират, отново връщат модела „Пеевски“, и заплашиха да преосмислят участието си във властта:

Мандатоносителят да излезе пред българските граждани и ясно, категорично да заяви как смята да се управлява България оттук нататък – като държава на правото и европейските ценности или като заложник на Делян Пеевски и неговите мрежи. 

Но – също без изненада – ДПС–ДПС ще продължи да подкрепя правителството до юни, когато се очаква конвергентният доклад за eврозоната. Това бе решено на 1 април. Дори и заплахата за оттегляне да се беше осъществила, натрапената от Пеевски и неговото „Ново начало“ подкрепа се запазва, а значи и мнозинството. 

Ще ги оставя да ми се катерят по гърба, докато влезем в еврозоната, след това ще видите каква ще ми е реакцията,

заяви лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. Той поясни, че в името на тази цел приема всякаква подкрепа: 

... и от ПП–ДБ, и от „Ново начало“, и от АПС (ДПС–ДПС, б.а.), и от всеки, който иска бяла, правова, финансово дисциплинирана държава. 

Какво се случва? Дългогодишният статут на ДПС като „балансьор“, наложен от ерата „Доган“, остава в миналото. До избухването на Пеевски на политическата сцена ДПС се дистанцираше от пряко участие, макар че определени високопоставени лица в изпълнителната и съдебната власт и в бизнеса бяха известни като свързани с ДПС и/или Доган, когато партия и лидер бяха синоними. Вече не са. Пеевски за първи път от съществуването на Движението успя да го извади от сенките и да го нареди с останалите сътрапезници – пред очите на всички. И това се посреща с овации от свитата му. Последният път, когато ДПС официално управляваше, беше в правителството „Орешарски“. Тогава беше фиаското на Пеевски не просто да излезе на светло, но и да е властелин на сектор сигурност.

До този момент (в който се разгръща публичността на Пеевски) никой не е предполагал, че една от най-влиятелните фигури на българския Преход – Ахмед Доган, наричан от избирателите си Сокола, не само ще се озове в периферията на собственото си творение – ДПС, а и сам ще се маргинализира. Но и най-мощните властови конструкции са уязвими, когато старият елит се „балонизира“ в самодоволството си, вътрешните баланси се разпадат и новите елити пренаписват правилата.

На пръв поглед парадоксално, но овладяването на ДПС от феномена Пеевски, сътворен от „Доган & съзаклятници“, показа, че етническият мир (лавров венец на Доган) не е застрашен, нито етническите турци са притеснени, че лидерът е българин. Като много български граждани, и те са стигнали до прагматичния извод „Важното е да върши работа!“. А той върши – не само онова, което Доган вършеше толкова години с раздаването на порциите, но и повече. Пеевски отива по-далеч с бруталния контрол върху съдебна система и институции.

Pigs get fat, hogs get slaughtered 

Разумният апетит е важна гаранция за дълголетие в политиката. Но ако някой (политически) играч прекали и стане твърде алчен и ненаситен, привлича нежелано внимание и бива унищожен. Неразкритите убийства в България на хора от високите етажи на властта и бизнеса, като Андрей Луканов, Илия Павлов, Емил Кюлев, Алексей Петров, са потвърждение. Авторитарните политици обаче винаги се размножават бързо и агресивно – както Борисов създаде плеяда себеподобни, така и Пеевски отглежда наследници. Те всички тлъстеят от власт и не подозират края си.