Имаше такъв парламент. Защо?

Само след няколко месеца единственото паметно за 48-мото Народно събрание е, че върна хартиената бюлетина в изборната игра и се провали в приемането на механизъм за разследване на главния прокурор. Хартиената бюлетина беше първата му работа, а със съдебната реформа парламентът се зае в условията на предизвестен край – броени дни преди да бъде разпуснат. Изглежда, че са успели „да продадат и мача за еврозоната“ (по израза на вицепремиера Атанас Пеканов), саботирайки промените в Кодекса за застраховането.

За тези незаличими дела в 48-мия парламент мнозинство се намери: фундаментът му бяха ГЕРБ–ДПС–БСП, формиращи при необходимост плаващи мнозинства с „Български възход“ и „Възраждане“. Въпреки наличие на такива… болшинства Народното събрание се провали и в трите опита за съставяне на правителство.

Голата истина

Парадоксално, нали? Само на пръв поглед. По-лесно е да се съберат биячи на реформите, отколкото кандидати да управляват заедно. ГЕРБ може и да се разбере с „Възраждане“ за общи действия в парламента, но не и за нещо повече. Не защото в политиката има срам и свян, а защото войната на Русия срещу Украйна и политическите и човешките избори, които налага, правят немислими коалициите с партии, симпатизиращи на режима на Путин и виждащи евразийският избор като верния път.

Коалициите на ГЕРБ с патриотични формации, каквито имаше при второто и третото правителство на Бойко Борисов, едва ли ще бъдат повторени. Ако БСП продължава да изглежда като мек вариант на „Възраждане“, също може да бъде изключена от кръга на приемливите партньори – независимо от анонсите на Борисов след срещата в парламента, на която се отзова по покана на Корнелия Нинова.

Това напълно устройва „Възраждане“ и драматичния театър на антисистемните българи-юнаци, които не искат да се коалират с никого и декларират, че ще управляват сами. А и техните избиратели не се интересуват дали партията, за която гласуват, е нечий пудел и се заиграва с политическите сили на статуквото, стига да бие „евробабаитите“ – с подписка за референдум, насочен срещу еврото, с юмруците на сина на партийния лидер, с гръмовните речи на Костадин Костадинов.

„Най-лошото от всичко обаче е, че хората, които полагат клетва да се ръководят във всяко свое действие от интересите на народа ни, в голямата си част са напълно лишени от срам и съвест“, каза самият той в първата си реч в парламента. Голата истина – достатъчно е да погледнем колко срамни части лъснаха в пленарната зала.

В евроатлантизма обаче 48-мият парламент се отсрами. С гласовете на ГЕРБ, „Продължаваме промяната“, ДПС, „Демократична България“ и „Български възход“ беше решено България да предостави безвъзмездна военна помощ на Украйна. Става въпрос за въоръжение, техника и боеприпаси за 20 млн. лв., след като за 2022 г. българската оръжейна индустрия е изнесла стоки с краен получател Полша и Чехия за 5 млрд. лв. – и експортът продължава. Същото „евроатлантическо мнозинство“, с известна редукция откъм депутати на ПП, одобри и сделка за още 8 американски изтребителя F-16 Block 70. Пак то обяви за геноцид Гладомора в Украйна от 1932–1933 г., предизвикан от съветския режим и погубил над 4 млн. души.

И при трите гласувания БСП и „Възраждане“ бяха против. Не може да се отрече последователността в редиците на БСП – и корнелниновистите, и вътрешнопартийната опозиция са единни, когато въпросът опре до Русия и защитата на нейните интереси. В Европейския парламент петимата евродепутати на БСП начело с доскорошния председател на ПЕС Сергей Станишев изобщо не участваха във вота на резолюцията, осъждаща Гладомора, като се измъкваха, въздържаха или бяха против при гласувания по други „руски въпроси“.

Въпреки това социалистите може отново да се озоват във властта. Не е ясно дали ще ги карат да се отрекат трижди от Путин и Кремъл – или ще е достатъчно просто да покажат прогресивно мислене в духа на интервюто по bTV на Андрей Гюров (ПП):

В ръцете на БСП е да реши зад кои принципи и идеи за управление на страната да застане – зад тези на новата „тройна коалиция“ или на прогресивните реформаторски сили.

Какво мисли останалата част от прогресивните сили – „Демократична България“ – за съюз с БСП, засега е неизвестно. Все пак социалистите подкрепиха законопроекта на ДБ при крайна необходимост държавата да може да поеме оперативен контрол над активите на „Лукойл“ в България, както и на всички други оператори на нефт и нефтопродукти.

Стендбай за еврото

Евроатлантици в българската версия не значи и европейци. Европейската интеграция например беше опраскана по всички неписани уйдурми на българската парламентарна демокрация. Тези, които се кълняха в пътя към еврото, на практика го отрязаха. Законопроектите, подготвени от Министерството на финансите, които трябваше да бъдат гласувани – за промени в Кодекса за застраховане, за мерките срещу изпирането на пари и промени в Търговския закон – не минаха въпреки предупрежденията на финансовия министър Росица Велкова.

„Проблемът със „Зелена карта“ до такава степен е ескалирал, че е поставен като изискване за приемането ни в еврозоната“, каза Велкова. От 2018 г. на България е наложен мониторинг и виси заплахата да бъде изключена от системата „Зелена карта“, действаща в 48 държави, тъй като не плаща искания по „Гражданска отговорност“ срещу местни застрахователи заради пътни инциденти в чужбина.

Но въпреки че промяната в Кодекса за застраховане задължава бюрото „Зелена карта“ да спазва своя принцип „първо плащай, после оспорвай“, тя не мина. Тихата коалиция между ГЕРБ, ДПС, БСП, „Възраждане“ и „Български възход“ провали заседанието на Комисията по икономическа политика въпреки перманентни уверения на първите две партии, че са радетели за еврото.

Това се прави от хора, които не искат на този пазар да има европейска регулация… заради интересите на Алексей Петров („Лев Инс“, б.а.) и невъзможността на Бойко Борисов да се откъсне от своята биография плащаме данък минало, заяви по bTV съпредседателят на ДБ Христо Иванов.

Промените в Търговския закон, свързани с несъстоятелността – процес, с чиято тромавост и продължителност България се слави в Европа, също не се класираха за окончателно приемане в дневния ред на депутатите. През декември парламентът прие на първо четене законопроекта, който урежда и процедурата за фалит на лицата, които се занимават със стопанска дейност, но не са търговци. До второ не се стигна.

Възпрян за второ четене беше и законопроектът за мерките срещу изпирането на пари, срещу който възразиха някои работодателски организации и застрахователни компании, тъй като въвежда механизъм за идентифициране на лицата, предоставящи услуги по дружествено управление, и процедури за проверката им (адвокати, счетоводители, данъчни съветници и др.), както и допълнителни изисквания към прокуристи, управители, членове на управителни или контролни органи.

През април България трябва да поиска оценка на готовността си за присъединяване към еврозоната от 1 януари 2024 г., тоест да бъде оценено изпълнението на критериите. Но законодателните пропуски няма как да бъдат наваксани дотогава: парламентът се разпуска, изборите са на 2 април, 49-тото Народно събрание ще се конституира след седмица, има и великденски празници. Така че дори твърде високата инфлация в България да се охлади и задържи (критериите за дълга и дефицита са дерогирани), пакета закони, който се изисква, го няма. Влияние ще окаже и липсата на бюджет за 2023 г., с който върви и тригодишната бюджетна прогноза, необходими за конвергентен доклад.

Това е най-големият провал на 48-мия парламент – че направи всичко, за да осуети следващата стъпка за европейска интеграция на България, независимо от декларативните заявки и решение, с което задължи служебното правителство да ускори процеса и да започне информационна кампания (каквато правителството изобщо не начена въпреки подписката за референдум на „Възраждане“, разпалваща страховете от единната европейска валута).

Трохи за избирателите

Няма как да се мине без трохи за избирателите в година на поне два сигурни вота – предсрочни парламентарни, пети поред за две години, и местни избори наесен. Безплатни учебници, но от учебната 2024-та/2025-та, ще има и за по-големите ученици от VIII до ХII клас, а не само за тези от I до VII клас. Пак от догодина минималната работна заплата ще стане 50% от средната брутна работна заплата за предходните 12 месеца.

Парламентът успя да поправи и една несправедливост спрямо хората с увреждания – решенията на ТЕЛК ще важат до явяването на гражданите пред комисия, за да запазят правата си и инвалидната пенсия, която получават до преосвидетелстване. Сега НОИ спираше парите и в продължение на месеци, докато траеше процедурата, хората с увреждания бяха лишени от пенсии.

С огромно закъснение и ДПС предложи принудителният престой в затвори и места за задържане да се признава за трудов и осигурителен стаж при пенсиониране. Така стотици български мюсюлмани, репресирани по време на насилствената смяна на имената, ще получат, макар и незначително, увеличение на пенсиите си.

В последния момент парламентът гласува да има финансова помощ от държавата и за аптеки в отдалечени места, както и за единствените денонощни за даден район, които отпускат лекарства по Здравна каса през нощта. Тази мярка обаче може да се задейства, когато има нов бюджет.

Същото важи и за друга мярка – регулиране на възнагражденията на медиците в болниците, които не трябва да са по-ниски от договореното в колективния трудов договор. Причината е, че съдът отмени КТД от 2022 г., в който бяха заложени минимални заплати от 1500 лв. за медицинска сестра и 2000 лв. за лекар без специалност, и сестрите продължиха да получават мизерни възнаграждения.

В същото време служебното правителство на президента бележеше успех след успех. Пусна в експлоатация интерконектора с Гърция. Осигури количества втечнен газ и запълни газохранилището в Чирен. Получи от Европейската комисия първия транш от 1,2 млрд. евро по Плана за възстановяване и устойчивост – докато парламентът провали втория от 724 млн. евро, тъй като не успя да приеме необходимите закони начело с този за разследването на главния прокурор. Намери над 776 млн. лв., за да плати на пътни фирми за изграждане и поддръжка на пътищата в страната, от които близо 440 милиона са по договори, сключени още при третия кабинет на Бойко Борисов. Удължи енергийните помощи за бизнеса до март.

Президентът Радев и сръбският му колега Вучич поставиха началото на газовата връзка със Сърбия. Служебният кабинет се опитва да постави на енергийната карта нефтопровода Бургас–Александруполис заедно с гръцкото правителство. А същевременно извърши куп назначения на препоръчани неизвестно от кого хора на възлови места и с това бетонира кръга президентски назначения, започнал със смените в спецслужбите. Докато нито 47-мият, нито 48-мият парламент успя да изпълни задълженията си, обновявайки състава на регулатори, комисии и органи на съдебната власт с изтекъл от години мандат.

Същинската вреда от работата на 48-мото Народно събрание е именно в принизяването на парламентарната демокрация и инструментализирането ѝ от президента. Това покушение ще има дългосрочни последици.

Заглавно изображение: Сградата на парламента в деня, в който депутатите от 48-мото Народно събрание положиха клетва. Снимка: parliament.bg