В началото на октомври медиите в Израел публикуваха информация, според която Ливан и Израел най-сетне са на крачка от финала на преговорите, които трябва да очертаят линията на морската им граница, като са си разменили дългоочакваните насрещни проекти за споразумение. В специално обръщение към нацията от 1 октомври т.г. лидерът на „Хизбулла“ шейх Хасан Насралла посочи, че преговорите за морската граница на Ливан се намират във фаза, която отговаря на интересите на страната. На речта бе обърнато специално внимание в Израел.

Въпросът за демаркацията на морската граница е изключително важен за съдбата на Източното Средиземноморие

като място, към което ЕС гледа с надежда да задоволи глада за енергийни ресурси. За да докаже значимостта на въпроса за израелско-ливанския териториален спор за всички държави от региона и за самия ЕС, още в първите дни на септември генералният директор на гръцката енергийна компания Energean Матиос Ригас заяви пред медиите, че няма основания да се смята, че началото на експлоатацията на находището „Кариш“ ще бъде забавено, като посочи и датата – 20 септември.

Местонахождението на „Кариш“ има особено значение за преговорите с Ливан, тъй като то бе в основата на няколко предупреждения от „Хизбулла“ към Израел. През последните години ливанското движение, което претендира за водещо място в политическия живот на страната, претендира и за ролята на защитник на националните интереси, въпреки че по същество не участва в преговорите между Израел и Ливан с посредничеството на САЩ.

На 2 юли т.г., въпреки позицията на ливанското правителство в полза на преговори с Израел, „Хизбулла“ организира демонстрация на военните си възможности, като пусна в изпитателен полет дронове именно над „Кариш“. Потенциалната атака бе предотвратена от израелските ВВС и ВМС, но тази демонстрация на присъствие от страна на ливанската групировка послужи като повод Израел от своя страна да предупреди, че

всеки опит за провокация по южната граница на страната ще бъде посрещнат с безмилостен отговор.

Предупреждението бе сведено до знанието на „Хизбулла“ посредством военни и дипломатически канали.

Паралелно с размяната на предупреждения продължиха опитите на американския посредник Амос Хохщайн да постигне успех в преговорите за споразумение. Американският представител посети отново Ливан и Израел, като в Бейрут е предоставил на вниманието на ливанското правителство принципите на израелското предложение. Основните точки в него се концентрират върху желанието на Израел „Кариш“ и зоната за сигурност около находището да останат в очертанията на Израел, докато Ливан получава офшорното поле „Кана“, към което интерес има компанията Total.

Именно поради големия интерес от страна на френския гигант, от август насам се говори и за участието на Франция в преговорите между страните. Известно е, че САЩ и Израел също са в контакт с Париж с цел Total да започне работа в „Кана“ в обозримо бъдеще, което ще бъде допълнителен мотив за Ливан да се съгласи на сделка.

Ако Израел успее да се договори с Бейрут, подобно споразумение би имало силата на своеобразен „мирен договор“

и би било дори по-ценно от т.нар. Abraham Accords, тъй като на практика ще гарантира сигурността по северната му граница с противник, който традиционно представлява стратегическа заплаха за израелската държава. Според медийни публикации в замяна на контрола над „Кана“ Израел настоява Ливан да предаде изцяло правото на контрол над пограничната зона Рош Ханикра на Средиземно море.

В тактически опит да създаде напрежение и дори да повлияе на преговорите в заключителния им етап „Хизбулла“ обвини Амос Хохщайн в преднамереност и симпатии към Израел. Кампания в близките до движението медии настоява „Ливан да бъде допуснат до природните си богатства“.

Важен мотив в израелския стратегически анализ на това доколко Ливан е наистина склонен да сключи споразумение, е тежката финансова и икономическа криза в страната. Държавата е на ръба на банкрута, за пореден път ливанската Централна банка спря тегленето на средства за частни клиенти, което доведе до масови протести. С настъпването на зимата и в условията на усложнена продоволствена криза заради войната в Украйна

Ливан отново е на прага на огромно социално напрежение.

Не на последно място, държавата продължава да изпитва негативите от войната в Сирия, а самата „Хизбулла“ далеч не се намира в най-изгодното положение по отношение на подкрепата сред населението. Мнозина обвиняват движението за тежката институционална криза, чието олицетворение бе опустошителният взрив на пристанището в Бейрут през 2020 г.

В полза на окончателното споразумение се изказа и министърът на външните работи на Ливан Абдалла Бухабиб, който напомни, че преди изборите в Израел би могло да се постигне споразумение. Никой не може да каже какво ще се случи след ноември, напомня Бухабиб, като добавя, че „съществува мнение, че ако Бенямин Нетаняху успее да победи на изборите, споразумението с Ливан ще пропадне“. Според него преговорите в момента са „95% приключени“.

Както обикновено, Израел не разчита изцяло на ефекта от дипломатическите усилия

и воден от принципа Si vis pacem, para bellum (Ако искаш мир, готви се за война), внимателно следи за действията на „Хизбулла“ в Ливан. От началото на 2022 г. израелското военно командване и служби за сигурност предупреждават за наблюдавани маневри от страна на „Хизбулла“ по израелската граница не само откъм Ливан, но и на територията на Сирия. Придвижването на бойни съединения и укрепването на позиции са съчетани с операции и дори с изпращане на дронове към Израел.

Паралелно с тези действия, отношенията на „Хизбулла“ с палестинските радикални фракции (основно с „Хамас“) значително се подобриха. Палестинското движение в момента се намира в доста по-комфортна среда на територията на палестинските лагери, разположени в Ливан и особено в южната му част. Според израелски сведения организацията укрепва и военния си потенциал, а изстреляните по Израел през лятото ракети са всъщност от арсенала на „Хамас“. Самото движение не отрича тази тенденция на усилване на военния капацитет.

Според оценките на израелската армия „военен сблъсък с „Хизбулла“ не е изключен“,

тъй като организацията, изправена пред предизвикателствата за своята легитимност в Ливан, би могла да потърси изход в конфликт с „обичайния враг Израел“. Според доклад на израелската армия, части от който получиха гласност, „Хизбулла“ в момента страда от широко разпространения имидж на деструктивен политически играч, който заради своите тесни интереси е поставил на карта самото съществуване на Ливан. Лидерът на „Хизбулла“ шейх Хасан Насралла се намира в трудна позиция след загубата на своя отявлен съюзник генерал Касим Сюлеймани, което се отразява и на неговите контакти с Иран и Сирия. Заради това и заради загубите на воденото от него движение Насралла би могъл да търси изход във военен конфликт, тъй като малцина са онези в Ливан, които биха повярвали, че именно „Хизбулла“ има заслуга за евентуален успех в преговорите между Израел и Ливан.

Нов конфликт с Ливан, който все пак – по мнението на мнозина в Израел, но и в Бейрут – е малко вероятен, особено на фона на всеобщата дестабилизация след началото на войната в Украйна, ще постави под съмнение и инфраструктурната диверсификация на енергийните потоци в Източното Средиземноморие. Строежът на газопровод от Израел към Турция през акваторията на Ливан и Сирия ще бъде отложен. Това е аргумент, който действа доста силно върху всички замесени в преговорите в момента и следва да послужи като възпиращ фактор за евентуални необмислени провокации.

Състоянието на израелския енергиен сектор в момента

Към момента Израел отбелязва увеличение на лицензионните плащания по износ на газ с 50%. Това се дължи на високите енергийни ресурси, които особено се увеличиха след началото на войната в Украйна. Добивът на газ също се увеличава с почти 20% за сметка на експлоатацията на полетата „Тамар“ и „Левиатан“.

Особено важно за страната е споразумението с ЕС и Египет от юни т.г., което недвусмислено показа, че Съюзът е готов да задълбочи стратегическите си взаимоотношения с Израел и разглежда държавата и като потенциален източник на природен газ. Израел използва тази обстановка, за да укрепи позициите си по основни въпроси – като този за отношенията си с Палестина. Посещението на председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен в Тел Авив даде основание на посланика на Израел в ЕС да заключи, че между страните се откриват нови и по-широки перспективи.

По време на току-що завършилия в Брюксел Съвет за асоцииране ЕС–Израел премиерът Лапид изтъкна множеството перспективи за сътрудничество със Съюза, като специално акцентира върху енергийната сфера. Голяма част от държавите членки на ЕС също насочиха вниманието си в тази посока. Темата за мира между израелците и палестинците не беше на фокус, за разлика от тази за войната в Украйна и последиците от нея.

Израелският ресурс за износ на газ за ЕС в момента не надхвърля 10 млрд. куб.м. По силата на сделка между израелската компания Delek, американската Noble Energy и египетската Dolphinus Holdings, до края на 2022 г. по т.нар. Арабски газопровод през Египет ще потекат близо 4,7 млрд. куб.м газ.

Възможните към момента начини за износ на газ към ЕС включват и газопровод по дъното на Средиземно море до Турция, но този проект зависи от договорите с Ливан и положението в Сирия, което само по себе си няма изгледи за политическо решение след 11 години война. Алтернативата на всичко това беше т.нар. проект EastMed, който обединяваше усилията на Израел, Гърция, Кипър и Египет, но изгледите за неговото изпълнение са минимални. Опитът на страните да ограничат участието на Турция в този проект се провалиха, след като през януари т.г. САЩ се оттегли от участие поради „екологични и икономически причини“.

Искате да четете повече подобни статии?

„Тоест“ е жив единствено благодарение на вас – нашите будни, критични и верни читатели. Включете се в месечната издръжка на медията с дарителски пакет.

Подкрепете ни