Ето ги, топли и мазни, извадени от фурната на партийната кухня, ошрифтени, болдвани, с увод, приоритети и заключение, със суперзаплати и суперпенсии. Както си трябва за предизборни програми. Вървят с боза, айрян и „вярвайте ни“. Малцина от избирателите ги четат – помнят единствено обещанията с колко банкноти еди-коя си партия ще окичи електоратите, макар че тези обещания са имагинерни, целите са важните.

Някои програми преливат от втръснали констатации и клиширани предложения. Другаде съставителите са дали простор на въображението си.

Такава например е идеята на ГЕРБ чрез телеасистенция да се наблюдава здравният и социалният статус на „възрастни хора с хронични заболявания и увреждания, живеещи в отдалечени и селски райони“. Преди близо две години стартира пилотен проект за подобно наблюдение на 500 души от Северозапада, осъществявано чрез електронни гривни с датчици и център, който следи показанията им. Ако възрастният човек натисне паник бутона в гривната, сигналът за помощ отива в колцентъра, който пък е свързан с… „Пирогов“. Няма нужда човек да е медицински специалист, за да стигне до извода, че при състоянието на здравната система в България осъществяването на подобно предизборно предложение е химера – макар че телеасистенцията работи в Испания, Германия, Швейцария…

Да видим обаче пресечните точки и разминаванията в някои политики от програмите на шестте политически сили, на които социологията отрежда място в следващия 45-ти парламент. Остава и българските граждани да ги изпратят там на 4 април.

Върховенство на правото, съдебна реформа, борба с корупцията

Каквото и да си мислите, този раздел не заема по-предни места в програмите на ГЕРБ и БСП. При ДПС изобщо отсъства – освен като декларативен принцип в програмната декларация, че управлението трябва да е подчинено на върховенството на правото. В Движението най-важно е кефлийското настроение на почетния председател. Най-детайлно разписани, като краткосрочни и средносрочни мерки, са предложенията на „Демократична България“, обединени под мотото за възстановяване и укрепване на правовата държава и демокрацията.

Да вземем фигурата на главния прокурор.

БСП не са никак словоохотливи – изчерпали са се с „налагане на съдебен контрол върху актове на главния прокурор“ и твърде общото „легитимност при избора, контрол над правомощията, отчетност и отговорност на дейността“. От ГЕРБ залагат на уверението си, че са въвели „законов механизъм за отговорността на главния прокурор и неговите заместници чрез създаването на фигурата на специален разследващ прокурор“. Само че тази „фигура“ е оспорена от президента Румен Радев, чието искане бе допуснато за разглеждане от Конституционния съд. А ГЕРБ са записали, че ще предложат „механизъм за разследване на главния прокурор и заместниците му да бъде установен с разпоредби в Конституцията“.

„Има такъв народ“ следват референдума си, предлагайки пряк избор на главния прокурор и въвеждане на „работещ механизъм“ за прекратяване на правомощията му – такъв не е описан. Както и БСП, те също са за съдебен контрол върху актове на прокуратурата с уточнението (каквото и да значи) „засягащи пряко интересите на гражданите“. Освен това предлагат прокуратурата да бъде извадена от съдебната власт в изцяло отделен независим орган (дали така няма да стане съвсем недосегаема?) и да се създаде Висш прокурорски съвет.

Какво възнамеряват тези, които протестираха и настойчиво искаха оставката на главния прокурор Иван Гешев?

„Демократична България“ е за радикална реформа, която да гарантира, че прокуратурата ще се превърне в институция, защитаваща обществения интерес. „Да, България“ е партията в обединението, за която това е приоритет от учредяването ѝ до ден днешен.

Предложението на „Демократична България“ е да се създаде самостоятелен Прокурорски съвет от 11 членове: четирима, избрани от прокурорите, петима, избрани от парламента (представители на различни юридически професии и организации) и по един – от главния прокурор (по право) и от министъра на правосъдието (по право). Предвиждат още мандатът на главния прокурор отново да стане 5 години – сега е 7-годишен. Освен това да бъде избиран от парламента с мнозинство 3/5 от народните представители (тоест 144 депутати), който и да го освобождава при извършени тежки/системни нарушения (вкл. престъпления) и/или увреждане на престижа на съдебната власт. Импийчмънтът може да става по предложение на министъра на правосъдието или една пета от народните представители, като се поддържа от парламента с мнозинство от 140 народни представители. Окончателното решение се взема от Конституционния съд или президента.

Коалицията „Изправи се! Мутри вън!“ също е записала, че иска ограничаване на безконтролната власт на главния прокурор, и също като партията на Слави Трифонов предвижда да се обжалват пред съда актове на прокуратурата, които засягат основните права и свободи. За разлика от „Има такъв народ“, те са уточнили какво имат предвид – „постановленията за привличане в качество обвиняем и на отказите да се образува наказателно производство“. „Изправи се! Мутри вън!“ имат съвпадение с ДБ в искането да се премахне общият надзор за законност в търговски и граждански дела, упражняван от прокуратурата. От коалицията не са уточнили как ще бъде ограничена „безконтролната власт на главния прокурор“, но пък искат да се започне процедура за предсрочно прекратяване на мандата на Иван Гешев.

Но нито от ГЕРБ, нито от БСП (за ДПС казахме, че тази тема отсъства), нито от „Изправи се! Мутри вън!“ предлагат промени при избора на Висш съдебен съвет –

органа, който кадрува в съдебната система. „Има такъв народ“ обаче предвиждат изцяло да бъде премахната квотата на парламента и на прокуратурата във ВСС. ДБ не са толкова радикални – тяхната идея е парламентарната квота във ВСС да се редуцира до една трета от състава (5 членове) от 15-членен орган. Осем членове да се избират пряко от съдиите, като представляват различните нива на съдебната система (районно, окръжно, апелативно, върховно), а председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд са членове по право.

Партията на Слави Трифонов, „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън!“ са единодушни, че трябва да бъдат премахнати Специализираният наказателен съд и Специализираната прокуратура.

Индивидуалната конституционна жалба присъства в пет от платформите (без тази на ДПС).

Външна политика

Не е ясно какви са възгледите на ДПС за външната политика. Ясно се вижда обаче, че в програмите на ГЕРБ и БСП отсъства концепция за това какво точно прави България на голямата шахматна дъска. Да, стратегическото партньорство със САЩ е вписано, да – безвизови пътувания за българи отвъд Океана. (В раздела за външна политика на „Изправи се! Мутри вън!“ САЩ пък изобщо отсъстват.) Партията на Борисов единствена от всички посочва и Израел в раздела си за външна политика – как са надградили „историческото приятелство“ и подкрепят „справедливо и трайно решение на израелско-палестинския конфликт чрез преговори на основата на формулата за две държави“.

И ГЕРБ, и БСП декларират, че искат да се задълбочи икономическото сътрудничество с Китай.

ГЕРБ отиват дори по-далеч – заявяват, че ще продължат „сътрудничеството с Китай, включително в инициативата 17+1“ (платформата, създадена от Пекин през 2012 г. за изграждане на връзки със 17 държави от Централна и Източна Европа с цел Китай да разшири влиянието си в региона, включително чрез обещания за инвестиции по линия на „Един пояс, един път“). Подобно изявление от страна на управляващите буди известно недоумение, след като България, заедно с още пет държави членки на ЕС и НАТО (Румъния, Словения, Естония, Латвия и Литва) не изпрати лидер – премиер или президент, на срещата на китайския държавен глава Си Дзинпин на 9 февруари т.г. Въпреки че президентът Румен Радев също публично e декларирал подкрепа за „Един пояс, един път“ и платформата „17 + 1“.

В сферата на външната политика „Има такъв народ“ нямат дефинирани приоритети, нито пък са назовали региони или държави, с които да бъде засилено или приоритизирано сътрудничеството. Идеята за „насърчаване на диалога“ за деескалация на напрежението между Турция и Гърция в Източното Средиземноморие не се брои. За същото ратуват и от ГЕРБ, които дори са упоменали как „по линия на добросъседството ГЕРБ очертава Турция като важен партньор“. За запазване на добросъседски отношения с Турция е и „Демократична България“, но при определени условия – „преустановяване на опитите на сегашните властващи в Анкара за намеса във вътрешните работи на страната с подкрепа за български политически партии; отказ от връщането в Турция на политически бежанци в нарушение на българското и международното право“.

Има съвпадение между БСП и „Изправи се! Мутри вън!“ по отношение на политиката с Русия.

Според социалистите „България трябва активно да настоява за актуализиране на Източното партньорство като ключов инструмент за развитие на отношенията с източните съседи на ЕС“. В платформата на „Изправи се! Мутри вън!“ четем: „Развитие на прагматичен диалог с Русия при спазване правото на ЕС и в контекста на Източното партньорство на ЕС.“ (В Източното партньорство са Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Република Молдова, Украйна.)

Но не само – и от „Позитано“ 20, и от родената в граждански протести коалиция са за „прагматичен диалог“ с Руската федерация. БСП обявява, че ще продължи да настоява за отмяна на санкциите на ЕС за Русия, а от „Изправи се! Мутри вън!“ – че българският интерес е от „постъпателно възобновяване на партньорството между ЕС и Русия в зависимост от готовността на Русия да спазва основните принципи на международното право и международно поетите ангажименти“. Тук се вписват и ГЕРБ – те пък са за „прагматичен диалог“ на ЕС с Русия и за „двупистовия подход, който се основава на зачитане на правата на човека, пълното изпълнение на Минските споразумения за мирното уреждане на кризата в Украйна, както и урегулиране на конфликта в Южен Кавказ“. Впрочем само преди ден Г-7 обяви в комюнике, че няма да признае опитите на Русия да легитимира окупацията на Крим, от която изминаха 7 години.

В раздела си за външна политика „Демократична България“ обаче прецизно e разписала, че не просто е за добри, а за равноправни отношения с Русия,

също и че те трябва „да са основани на спазване на принципите на международното право“. Не просто е за по-интензивни отношения с Украйна, но и за „засилена подкрепа за териториалната цялост и суверенитета на тази приятелска страна“. Единствено ДБ обявява, че Москва трябва да върне архивите, изнесени от Червената армия след края на Втората световна война. (Президентът Путин така и не спази обещанието да бъдат върнати, дадено през януари 2008 г., когато с колегата му Георги Първанов се поздравяваха за Големия шлем.)

Без да назовава Русия, единствено ДБ отбелязва в програмата си, че е необходимо затвърждаване на геополитическата ориентация на България и задълбочаване на интеграцията ѝ в ЕС и НАТО. Според обединението България не трябва да допуска „да бъде превръщана в пета колона или троянски кон на чужди интереси, каквато опасност разкрива поведението на някои от политическите сили на статуквото“. Авторите на програмата препоръчват и „съсредоточаване на разузнавателното и дипломатическото внимание със съдействието на съюзниците ни в НАТО за предотвратяване на външна намеса в изборите и политическия живот в България на дипломатическо и хибридно ниво“.

Напрежението в Черно море е фиксирано като конкретен проблем

и от ГЕРБ, и от БСП, и от „Изправи се! Мутри вън!“. Партията на Борисов вижда решението му така: хем „подкрепа към НАТО да противодейства на хибридни външни заплахи“, хем „засилена дипломация за намаляване на напрежението в Черноморския регион и Източното Средиземноморие“. Не е споменато онова предложение на премиера от декември 2019 г. за координационен център на НАТО във Варна. А и защо ли – той иска да вижда единствено платноходки и туризъм в Черно море. БСП само констатира, че за България „ще е от ключово значение деескалацията на напрежението между черноморските държави, Украйна и Русия и намаляването на противопоставянето между НАТО и Русия в Черно море“. Като че ли България не е в НАТО.

Как виждат проблема от „Изправи се! Мутри вън!“? Изобщо не споменават НАТО и възможностите за сътрудничество с други черноморски държави от Алианса. Настояват за „постоянен мониторинг и оценка на развитието на ситуацията в Черно море от гледна точка на рисковете и възможностите, включително и що се отнася до енергийните доставки“. Вписали са и „изграждане на капацитет за бърза реакция и минимизиране на евентуалните негативни ефекти върху страната при продължителност на нестабилността в региона на Черно море“. Какъв ли да е тоя капацитет – България тепърва се кани да строи два модулни патрулни кораба за военноморските си сили и проучва възможността да купи подводница втора ръка…

Отношенията със Северна Македония присъстват във всеки раздел за външна политика

с клишета като това, че България подкрепя съседката по пътя към ЕС, но да спре езика на омразата, да се спазва стриктно Договорът за добросъседство и пр. Но от „Демократична България“ предлагат пътна карта за излизане от блокажа, в който се намират двустранните ни отношения, с конкретни искания на разбираем и за Скопие, и за Брюксел език. Аргументът е, че „оставането на Северна Македония трайно вън от ЕС е огромен риск за националния ни интерес“.

Енергетика

В сферата на енергетиката между шестте политически сили има и допирни точки, и съществен разнобой. ГЕРБ не изоставят любимия си бизнес – санирането, което ще продължи, обещава партията на Борисов, и с еднофамилните сгради. Обещава се финансиране за енергийната ефективност на публичните сгради и на промишлените предприятия.

„Демократична България“ например е против всяка нова ядрена мощност – независимо дали е АЕЦ „Белене“, или 7-ми блок на АЕЦ „Козлодуй“. ГЕРБ, без да конкретизират, се измъкват с изречението, че „ще продължи да се търси оптимално решение за нова ядрена мощност“. „Има такъв народ“ само декларират, че са за запазване на ролята на ядрената енергетика – което де факто означава подкрепа за нова мощност. Освен това ще поощряват „превръщането на индивидуалните потребители в производители на зелена енергия“ – което го има и в програмата на „Демократична България“.

Не е изненада, че БСП прегръща развитието на ядрената енергетика чрез изграждане на АЕЦ „Белене“, както и чрез внедряване на малки модулни реактори. От „Изправи се! Мутри вън!“ също – те поддържат идеята и за 7-ми и 8-ми блок на АЕЦ „Козлодуй“, а за АЕЦ „Белене“ смятат, че „трябва да премине през задълбочен икономически анализ, тъй като това е в интерес на обществото и цената му ще премине през сметките на крайните потребители“.

Всички предлагат компенсации за енергийно бедните домакинства предвид либерализацията на енергийния пазар.

Всички декларират подкрепа за участието на България в терминала за втечнен природен газ (LNG) в Александруполис с дял от 20%, приключване на строителството на интерконектора с Гърция и диверсификация на източниците на енергийни суровини. Но само „Демократична България“ поставя като конкретна цел намаляване с минимум 30% на зависимостта от руски природен газ в следващите 3 до 5 години. И само ДБ говори за преструктуриране на създадения още при тройната коалиция Български енергиен холдинг – шапка на цялата държавна енергетика, с цел прекратяване на корупцията. Пак в тази връзка е и идеята за възлагане на външен независим годишен одит на енергийните дружества, който да бъде обсъждан и одобряван от Народното събрание.

Партията на Слави Трифонов предлага заместване на въглищните топлоелектроцентрали с високоефективни паро-газови блокове. „Модернизация и адаптиране на централите в Маришкия басейн и другите въглищни региони към газ и водород“ e записано в програмата на ГЕРБ. В платформата на „Изправи се! Мутри вън!“ пък виждаме скърцане със зъби към т.нар. американски централи в Маришкия басейн: „Уреждане на отношенията по дългосрочните договори за изкупуване на електрическа енергия между НЕК и „Ей И Ес – ЗС Марица Изток 1“ и НЕК и „Контур Глобал Марица изток 3“, в съответствие с правила на ЕС относно държавните помощи.“

Досущ същото изречение бе записано в приоритетите на работодателските организации АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ за 2021 г.,

тъй като те периодично атакуват тези контракти. През февруари Министерството на енергетиката публикува за обществено обсъждане план за енергийни реформи, съгласно който договорите ще бъдат прекратени до 30 юни т.г. Но едва ли преговорите ще приключат толкова бързо.

ДБ предлага въглищните райони да се превърнат в индустриални зони за развитие на нисковъглеродна индустрия с енергийна насоченост, ГЕРБ също говори за индустриални центрове в тези райони, за да се използва потенциалът им.

„Изправи се! Мутри вън!“ и ГЕРБ имат пълно съвпадение относно разширяването на газовото хранилище в Чирен, а от протестната формация отиват по-напред с идеята да се стартира проучвателна процедура за изграждане на второ хранилище и приемане на „Национална програма/стратегия за газификация на Република България“.

Впрочем „Изправи се! Мутри вън!“ има и други авторски идеи – например за фотоволтаиците. От коалицията настояват за законодателни мерки, насърчаващи изграждане на покривни фотоволтаични инсталации (с мощност до 30 КВт) за „собствени нужди“ от битови и стопански потребители. При „Демократична България“ ударението пада върху „въвеждане на повече устойчиви ВЕИ мощности“ – значителната част от определените за България над 12 млрд. евро по Зелената сделка е за такива мощности, каквато е впрочем и водородът. ДБ предлагат и изработване на пътна карта за реализиране на енергийния потенциал на Черно море за производство на чиста енергия.

ДПС не са така разточителни в предложенията,

ограничавайки се до „устойчиво, зелено ориентирано развитие на ключови сектори с потенциал за догонващ растеж – „Чиста енергия, чиста вода, чист въздух, чиста храна“. Впрочем позицията на Движението срещу развитието на нови ядрени мощности в България е публично известна, така както и новото им увлечение по водорода. В действителност то не е и толкова ново, защото ДПС говори за зелена икономика още от 2018-та.

Чии идеи ще се реализират в следващото управление – предстои да видим. До 2030 г., когато трябва да затворят въглищните централи, нова ядрена мощност може и да няма в България, нови ВЕИ-та обаче със сигурност ще има.

А партиите да внимават да не им позеленят пръстите…


Прочетете и анализите на Светла Енчева за жените и за пенсионерите и хората с увреждания в предизборните програми на партиите и коалициите. Очаквайте в следващия брой анализи по темите за икономиката, финансите, здравеопазването, образованието.

Искате да четете повече подобни статии?

Включете се в месечната издръжка на медията с дарителски пакет. „Тоест“ е жив единствено благодарение на вас – нашите будни, критични и верни читатели.

Подкрепете ни