Ако скоро в България бъде произведен цял автомобил или батерия за електромобили, значи демокрацията е победила. Без майтап. Ако се стигне дотам, значи на наша територия е дошъл глобален инвеститор. Ако е дошъл такъв технологичен лидер, който иска да произвежда продукти с висока добавена стойност, значи: качеството на средното и висшето образование се е подобрило значително, както и демографските показатели и България не е в първата тройка на ЕС по намаляващо население; бюрокрацията е силно свита за сметка на е-управлението; корупцията е на нивото на тази в Хонконг; гнилите ябълки в правораздаването са на бунището. И нещо особено важно – управляващите са следвали умна стратегия как да привлекат такъв инвеститор.
Но към днешна дата – края на март 2021 г. – всичко си е постарому. Отрицателен прираст, висока корупция, ниско качество на образованието. Броим големите корпорации, подминаващи България, за да отидат в съседни нам държави. „Майкрософт“ – в Гърция с инвестиция от над 1 млрд. евро; „Форд“ освен в Румъния ще инвестира и в Турция 2 млрд. евро чрез съвместното си предприятие с Коç Ноldіng за производство на автомобили и акумулатори от ново поколение. След като „Фолксваген“ не избра България за новия си завод (който в крайна сметка бе и замразен като проект), едва ли ще инвестира тук, за да построи едно от обещаните шест предприятия за електромобили и батерии в Европа.
Какво обещават партиите и коалициите на и за бизнеса? Разбира се, тук обещанията са два вида – най-важните са за онези, които ги финансират и които, по обясними причини, няма как да чуем. Другото е в предизборните програми. Да видим написаното в платформите на шестте политически сили, на които социологическите проучвания дават шанс за 45-тия парламент – ГЕРБ, БСП, „Има такъв народ“, ДПС, „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън!“. Партията на Ахмед Доган обаче е пределно лаконична, ограничавайки публичността на предизборната си програма до преамбюл.
Всички говорят за е-управление. Малцина знаят, искат и могат
Ако има нещо, за което всички говорят в хор, това са обещанията за дигитализация и намаляване на административната тежест. Едни обещават, защото знаят как да го направят, други… ами защото всички така правят. Само от „Демократична България“ са разработили детайлно раздела „Модернизация на администрацията и електронно управление“, обвързвайки, логично, едното с другото.
ДБ са заложили механизми за професионализация и компетентен подбор на служителите в администрацията, за да се пресекат партийните назначения. Тук са включени: въвеждане на единна система от длъжностни характеристики, базирани на компетентности, които се оценяват обективно при системата за подбор с индикатори и тяхното 100% документиране; в рамките на мандата подготовка на поне 200 висши администратори по програма за развитие на лидери; в първите две години освобождаване на всички, които не съответстват на заеманата длъжност по изисквания на длъжностните характеристики; въвеждане на прозрачна и ефективна система за хоризонтална ротация в администрацията, вкл. на позиции в ЕС и НАТО и др.
Записани са и съвсем ясни цели, например план за средносрочно редуциране на числеността на администрацията с 30% и необходимите за това оптимизации и електронизиране на процеси; намаляване с 15% броя на териториалните звена.
Но в програмата на ДБ има и още нещо, което до момента никой не е пипал – регламентиране на дейността на политическите кабинети и тяхното заплащане. В момента няма таван на възнагражденията за политическите съветници – те могат да вземат две-три-пет хиляди лева месечно. ДБ предлагат ограничаването им до 10 (!!!) души; забрана да се назначават хора от политическите кабинети в администрацията, ако надхвърлят тази квота – защото сега е практика; публичност – в т.ч. публикуване на биографии и заплати; нивото на материални стимули да не надхвърля тези за администрацията.
Коалицията „Изправи се! Мутри вън!“ се е ограничила до следното: „Административна реформа с цел тя да играе поддържаща роля спрямо икономическите субекти, а не да бъде използвана като бухалка срещу тях. Намаляване броя на административните структури и оптимизиране на заетите в тях.“ „Има такъв народ“ са още по-лаконични – „ефективна публична администрация“. А БСП дори не са засегнали проблема с „гишетата“, макар да са описали своите възгледи за „усъвършенствана цифрова инфраструктура“: електронен поземлен регистър; единна информационна система, обединяваща пазарите на селскостопанска продукция с платформа за електронна търговия; национална електронна система по заетостта, която да свърже всички бюра по труда в България; единен електронен данъчен регистър; електронна здравна карта и здравно досие (чакани от двайсетина години); единна електронна образователна система с информация за всеки ученик/студент.
ГЕРБ предлагат същото, без да са го назовали – „централизиране на ключови регистри“ и свързаност между тях; до 2024 г. пълно дигитализиране на основните регистри и др. Забавното е, че от партията на Борисов, вкопала се в армията чиновници, са описали крайната цел при тази дигитализация като „нулев контакт с администрацията на живо“. Даже отиват по-далеч в твърденията си:
Прякото общуване с администрацията е нежелано за гражданите и бизнеса. Задача на държавата е да минимизира контакта между гражданите и администрацията, което е и ефективна мярка срещу дребната корупция.
Управлявалата над десетилетие ГЕРБ, която се провали в е-управлението, обявено за приоритет още в първия мандат, говори за трансформация чрез дигитализация. Дори обещава най-сетне да донаправи електронните регистри в държавата, след като не го свърши досега – затова и България е на последно място в ЕС в индекса на Еврокомисията за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) за 2020 г. Факт, отбелязан и от „Има такъв народ“, които обещават, освен познатото опростяване на административни процедури, отпадане на таксите за първичните документи, както и дигитална платформа за сигнали и обратна връзка от гражданите с възможност за програмиране на приложения.
Центрове за споделени услуги е пресечната точка в програмите на ДБ и „Има такъв народ“.
Твърде пресилено е предложението на „Изправи се! Мутри вън!“ за „премахване на всички гишета с чиновници в централната, териториалната и местната администрация и замяната им с електронни услуги“.
Зеленият водород – новото Елдорадо
В предизборните програми на ГЕРБ, БСП и ДПС специално място има един химичен елемент – водородът. Става въпрос за зеления водород, който се получава от възобновяеми източници, а не от изкопаеми горива, и в който ЕС планира да инвестира над 360 млрд. евро като част от Зелената сделка, подписана и от България. При ДПС, поради особения, над 10-годишен интерес на почетния председател Ахмед Доган към водорода, химичният елемент е още в първото изречение на програмната декларация:
Ускорено догонващо икономическо развитие, основано на зелената икономика, дигитализация, високи и водородни технологии и включването на свободните и активни граждани в управлението на страната.
Макар че през 2015 г., когато академик Александър Попов търсел финансиране за електромобил, движен от водород, Доган не помогнал. Разговаряли обаче дълго, разказа по bTV Попов преди време.
БСП също провиждат трансформацията на българската икономика чрез „два основни стълба – дигитализация и водородна икономика“. В раздела им за икономика е видно, че на „Позитано“ 20 са изоставили любимите си идеи за реиндустриализация – данъкоплатците да дават милиони за възстановяване на соцдинозаври като торовия завод „Химко“ например. Този път социалистите залагат на малките и средните предприятия (МСП) и стартъпи, за чието правно регламентиране дори предлагат промяна в Търговския закон и „въвеждане на стартъп виза“ за България.
Обаче и ГЕРБ не се туткат и маят – и те са оферирали приемане на „специален законодателен пакет“ за стартъпите, за да улеснят този нов вид търговски дружества във „високорисковата предприемаческа система“.
Забавно е, че БСП са вписали като „финансов щит“ и „подобряване на ликвидността на МСП“… Българската банка за развитие, на която всъщност това ѝ e работата, бе създадена през 1999 г. за тази цел като Насърчителна банка и това би следвало да върши. На ББР и Плана за възстановяване и устойчивост разчитат от коалицията „Изправи се! Мутри вън!“, за да бъдат разработени „публични схеми“ за финансиране на МСП.
Поради това, че ББР се превърна в банка на няколко определени групи компании и касичка на управляващите, от ДБ предлагат обаче „изчистване на портфейла и капитала на ББР от несвързани с развитието на МСП активи и дейности“, а в устава да се запише, че ресурсът се разпределя 40% за малки и 40% за средни предприятия. Мерките на „Демократична България“ се разпростират и върху определени облекчения, като въвеждане на необлагаем минимален доход за микробизнеси и опростена схема за здравно и социално осигуряване с фиксиран размер, а не на база оборот. Според програмата им държавата се ангажира да поеме 1/3 от осигурителната тежест на МСП и стартъпи за една година.
На стартъпите и техния иновационен потенциал залагат и от „Има такъв народ“, маркирали това като намерение в предизборната си програма. Същото правят и от „Изправи се! Мутри вън!“, които декларират „подкрепа на бизнеса за безапелационно и безусловно нарастване на доходите, в т.ч. и чрез програми за подкрепа на стартъпи, иновативни компании, „зелена“ индустрия, малък и семеен бизнес“. Но по отношение на МСП те отиват по-далеч от ДБ в своето предложение бюджетът да покрие „фиксираните разходи на предприятията (наеми, режийни разходи, заплати, осигуровки, амортизации и др.) при спад на продажбите, в съответствие с добрите европейски практики за подкрепа на бизнеса в условията на пандемия“.
„Зелената икономика“ е дъвката във всяка програма – такава навремето беше тунелът под Шипка, но вече не, след като наскоро бяха отворени офертите за строителството му.
В предизборната програма на ГЕРБ е обещано „създаване на възможности за публично-частни партньорства и включване на българската индустрия в проекти от общ европейски интерес (IPCEI) с водородни технологии“. Гражданите за европейско развитие на България смятат, че е добре да има „национален експертен формат за дефиниране на ключови области за въвеждане на водородни технологии в индустрията, енергетиката и транспорта“. Създаване на Съвет за зелена и дигитална трансформация на ниво вицепремиер или премиер предлагат от ДБ.
ГЕРБ ще развива индустриални паркове с държавна подкрепа от 415 млн. лв. за начало, БСП е за любимите си индустриални зони.
Разбира се, в програмите има и забавни и брадясали обещания, например това на ГЕРБ да се ускорят и облекчат процедурите по прекратяване и несъстоятелност, които са от най-бавните и най-продължителните в Европа – но кой ли им вярва. БСП пък предлагат мораториум на строителството на 300 м от черноморския бряг – може би са решили да се премахне вече построеното?!
През ноември 2011 г. премиерът Бойко Борисов, изпълнил малко повече от година от своя първи мандат, обяви как приоритет на ГЕРБ са иновациите, а в тази сфера България може да направи пробив в „резервните части за хора“. Добре че не стана – току-виж Борисов поръчал да сглобят няколко хиляди гербери. Когато политиците пишат стратегии и програми, те често са пълни с фантасмагории.
След изборите на 4 април обаче ще се сглобява управляваща коалиция и повечето политически сили вече декларираха, че тя ще е на база съвпадение на приоритети от програмите. Колко ще е водородът в нея, се питаме.
Искате да четете повече подобни статии?
„Тоест“ е жив единствено благодарение на вас – нашите будни, критични и верни читатели. Включете се в месечната издръжка на медията с дарителски пакет.
Подкрепете ни