Съмва ли – или са фаровете на джипката?

Съмва ли – или Бойко Борисов е пуснал фаровете на джипката да осветяват пътя? Скоро ще разберем.

От другата седмица трикратният министър-председател е в оставка. Тогава ще се конституира 45-тото Народно събрание, в което лидерът на ГЕРБ отказа да е депутат още преди да се е събрало. Парламентът е твърде малък, за да обеме егото на човек, преборил (по собствените му думи) три кризи и на „ти“ с европейски лидери. „Кой, ако не аз!“, както ни каза Борисов в нощта след изборите пред джипката и дувара в Бояна, накацан от снежинки и с ръце в джобовете. Някои медии заподозряха, че решението му е продиктувано от намерението да стегне ГЕРБ за бързи избори през лятото. Добро алиби, подкрепено от решението за национално събрание на партията на 11 май – за избор на ново ръководство и чистка на хора, работили за Цветан Цветанов и неговата партия „Републиканци за България“, на други, които са били по-мекушави по избори, изобщо… чистене. Както и при БСП, лидерът е недосегаем – като цар.

Борисов мотивира отказа си да бъде народен представител с безстрашие (макар да не е пословичен с това си качество). „На мен имунитет не ми трябва. Като премиер не съм имал и след това не ми трябва“, заяви той в четвъртък. Толкова е сигурен, сякаш е пил кафе с главния прокурор Гешев и той му е обещал. Наистина обаче няма място в парламента човек, който предлага за временно ползване „10–20 депутата“ на втората партия, получила най-много гласове след ГЕРБ на тези избори – „Има такъв народ“. А и като премиер игнорираше и унизяваше парламента. Макар по Конституция България да е парламентарна република, основният закон е мек спрямо изпълнителната власт и нейните отношения със законодателния орган. Няма да е първият лидер, изклинчил от парламентарна дейност и с подизпълнител(и) Ахмед Доган и неговото ДПС в Народното събрание. Но и Царя след премиерстването си не беше депутат в 40-тото НС, а председател на Съвета на тройната коалиция – пост, измислен специално за него.

Има и друго обяснение – как да се закълне като депутат, след като все още е министър-председател! Правителството излиза в оставка едва след като депутатите от 45-тия парламент се закълнат, но продължава да управлява до избора на нов кабинет.

След избухването си в нощта на 4 срещу 5 април Борисов вече се е овладял. Проумял е, че четвърти премиерски мандат няма да има, и целта му е да опази кожата си – също и ГЕРБ. Партията на Борисов е представена във всички социални страти и несъмнено планира бързо завръщане във властта. Колкото по-късно се случи това, толкова тези шансове намаляват.

Големият страх на Борисов е да се допусне служебен кабинет на президента Румен Радев. Затова и предлага да се върви към Велико народно събрание и се опитва по всякакъв начин да прикачи ГЕРБ към бъдещо управление – било то чрез подкрепа в парламента или чрез техни експерти в нечие правителство (не на ГЕРБ). Двайсетина години в политиката, при това в непрекъснат кариерен възход, са превърнали бившия телохранител в обигран, ловък и безскрупулен политик. Животът на следващото правителство няма да е толкова дълъг, че да успее да реформира и деполитизира администрацията, „независимите“ регулатори, службите и прокуратурата. Държавата ще продължи да е протекторат на ГЕРБ и след като партията излезе от изпълнителната власт – поне за известно време.

Намират се аргументи за хода с Великото народно събрание – нали почти всички политически сили (без БСП), които ще имат представителство в 45-тото НС, искат промени, заради които е необходима ревизия на Конституцията. Едва ли обаче някой ще клъвне на стръвта на Борисов. Поне в едно трите „протестни“ политически сили, получили парламентарно представителство, са единодушни – за управление без ГЕРБ и Борисов. Една от тях – коалицията „Изправи се! Мутри вън!“, вече обяви, че не желае нови избори. Адвокат Николай Хаджигенов от „Отровното дуо“, част от коалицията, каза по БНТ, че нови избори биха помогнали на Борисов да си осигури „още един златен пръст“. ВМРО остана извън парламента с резултат от 3,64%. Естествено е „Изправи се! Мутри вън!“ да не желае нов вот, тъй като спечели малко над прага за влизане в парламента (4,72%) и не е сигурно, че скоро ще успее пак да го прескочи.

Чуват се и все по-силни гласове, че ако следващият кабинет ще е с къс хоризонт, да се реформира с приоритет изборното законодателство така, че да е възможно: дистанционно гласуване – електронно или по пощата; по-малко бюрокрация и по-леки административни процедури при провеждане на избори; видеозаснемане; изчистване на избирателните списъци от „мъртви души“; отделен избирателен район за гласовете на българите от чужбина; преразглеждане на партийната субсидия – като размер и за какво точно да се изразходва, и др. Увеличените почти двойно на тези избори гласове от чужбина обнадеждават, че при нови опции за гласуване ще са още повече и ще размият тежестта на купения и контролирания вот. Дали това обаче са най-спешните приоритети, попита евродепутатът на „Демократична България“ Радан Кънев, или има и по-важни, като визията за Националния план за възстановяване и Зелената сделка например.

Предвид разпределението на гласовете на 4 април, никой не очаква следващото правителство да изкара мандата си. Големият въпрос, който разделя всички встрастени в политиката обаче, е кога да са следващите избори – веднага или след определен период? Противниците на незабавни избори, като проф. Анна Кръстева от НБУ, изтъкват, че за първи път от 15 години насам националистите са извън парламента. При скорошен вот обаче „юнашките“ партии, които не успяха сега да прескочат 4-процентовата бариера – ВМРО, „Воля–НФСБ“, „Атака“, „Възраждане“, биха могли да се обединят (поне голямата част от тях) и да влязат.

При нов вот може би ще нарасне подкрепата за обвинения в двайсетина престъпления хазартен бос Васил Божков – сега партията БНО, с която се яви на изборите, получи 2,95% от гласовете и е веднага след ВМРО. Проф. Кръстева допуска, че при скорошни избори е голяма вероятността Слави Трифонов да бъде изоставен от избирателите.

В очакване на Трифонов

Каквото и да е предложението на ГЕРБ за ново правителство, почти сигурно е, че няма да мине. Затова и в партията едва ли ще се потрудят много над състава му, когато президентът им връчи мандата. Очакванията са, че за министър-председател ще бъде номиниран някой от бившите министри от „Борисов 3“.

Всички погледи сега са вперени в Слави Трифонов и „Има такъв народ“. Дори публичните провокации на Борисов, който „най-колегиално“ помоли шоумена да „започне да си прави състава на правителството“, не успяха да извадят Трифонов от кулата му на мълчание. „Има много ясна законова процедура, упомената в Конституцията, и ние съвсем логично я спазваме и вървим по нея“, беше единственото, което написа той във Facebook. Ако Николай Хаджигенов не се беше изпуснал, че заедно с колегата си от „Отровното дуо“ Арман Бабикян са водили неофициални разговори с „Има такъв народ“, нямаше да стане публично известно, че Трифонов и екипът му вече се подготвят за получаване на мандат.

За Румен Радев ситуацията също е предизвикателство – предвид неговите политически планове за втори президентски мандат, реваншизмът, проявен от един бъдещ кабинет, е добре дошъл. А още по-сигурно би било, ако този бъдещ кабинет е и служебен. След толкова критики на държавния глава към корупцията при управлението на Борисов, това е лесно да се прогнозира – и трудно да се изпълни. Три мандата на власт, които да бъдат обследвани и да се покажат случаите на подкупничество за трите месеца срок на действие на служебния кабинет, си е къртовска работа. Още повече в условията на пандемия, която изисква ежедневно наблюдение и адекватно управление.

Но ако правителство, предложено от Трифонов, бъде отхвърлено или ако той върне мандата, без изобщо да предложи такова, дилемата пред Радев е голяма – на БСП, трета поред, или на „Демократична България“ (на 5-то място) да избере да връчи мандат? По-голяма е вероятността за ДБ. Лидерката на социалистите Корнелия Нинова смрази двустранните отношения с „Дондуков“ 2, след като не подкрепи Радев (който се самономинира за втори мандат), обявявайки, че ще съобщи решението на партията след парламентарните избори. Е, те минаха, но Нинова още не се е опомнила от разгрома за партията столетница. Затова пък Слави Трифонов я изпревари и още преди 4 април протегна ръка на Радев за подкрепа за втори президентски мандат. Този ход със сигурност му спечели още гласове на доскорошни симпатизанти на социалистите, които са и президентски фенове.

Вариантът за мандат на ДПС отпада поради публично известната неприязън между Радев и партията на Доган. Въпреки че избирателите на ДПС подкрепиха Радев за първия му мандат, в този той се разграничи от тях, вкл. и чрез позицията си, че НСО не трябва да охранява Доган и Пеевски.

Засега като че ли най-голяма е вероятността Слави Трифонов да предложи правителство, в което той няма да е премиер, с одобрението на почти всички политически сили в 45-тото НС. Този кабинет може и да не е временен, а поне за година. Връщането на мандата от „Има такъв народ“ ще е бягство от отговорност и избирателите едва ли ще го простят.

Какво се случи на 4 април

Ако след изборите на 4 април ГЕРБ, БСП и ДПС успеят да се трансформират в партии от европейски тип, българската политика и общество само биха спечелили. България има нужда от политически субекти, които да не са посттоталитарни хибриди, чиито европейски демократични ценности се четат само на етикета. Правова държава, свободни медии, свободна от държавно-партиен диктат икономика, свободни от партизиране институции, меритократичен елит…

Всяка от тези три партии преяде с власт и публични средства в различни етапи на времето след безкръвното сваляне през 1989 г. на върхушката около Тодор Живков. На сегашните избори БСП изгуби 50% от избирателите си от 2017 г. и това не може да бъде извинено с пандемията от COVID-19. Българските социалисти са далеч от модерните леви партии в Европа, при тях отдавна е изчезнал и родилният белег на лявото – социалната чувствителност. Трудовата експлоатация, условията на работа и заплащането отдавна не вълнуват никого от капиталистите на „Позитано“ 20. Тяхната програма се ограничава единствено до въвеждане на необлагаем минимум като начин за намаляване на неравенството. Социалистите просто си представяха как ще влязат в обувките на Борисов след тези избори и ще консумират властта, без да се потят с реформи.

Концентрирани в консервативно-националистически послания, те често можеха да минат за аватар на коалиционния партньор на ГЕРБ – „Обединени патриоти“. Също като тях воюваха срещу Истанбулската конвенция, имаха сродни позиции за Северна Македония, симпатизират на режима в Москва. Заедно с ГЕРБ и ДПС, БСП са част от статукво, което носи отговорността за състоянието на българското правораздаване чрез тайни сговори за кадруване и избори на високопоставени магистрати. Главният прокурор е само един от тях. Тези три партии са си най-близки по същност и обвързаност със задкулисието – независимо от формални идеологически отлики.

Премиерът Борисов дрънка саби и щитове как неговата партия е спечелила 24 области, но в действителност е изгубила 27% от гласовете спрямо изборите през 2017 г. В близки до ГЕРБ глави вече се прокрадва мисълта: ами да, ГЕРБ ще стоят известно време в опозиция, после ще бойкотират парламента, както беше в края на кабинета „Орешарски“, ще излязат на протести и ще се върнат пак на бял кон. Бойкотът на Народното събрание се използваше и от Корнелия Нинова, но не постигна ефект. Както съветва Троцки, една революционна партия може да си позволи да обърне гръб на парламента само ако си е поставила непосредствена задача да свали съществуващия режим. Добре е ГЕРБ да постои по-дълго в опозиция – след преяждане се препоръчва гладолечение и почивка. Така ще разберем дали центристката партия на Борисов може да се прочисти от опортюнизма си, да произвежда и предлага политики извън лобистки закони и корупционни схеми.

ДПС отбелязва малък ръст от 6,2% спрямо резултата си от 2017 г., който също е слаб – около 316 000 гласа. При това с активни рейдове из ромските махали, както показват протоколите от секционните избирателни комисии. По БНР тази седмица бившият земеделски министър Мехмед Дикме отбеляза, че за първи път в Турция една трета от гласувалите не са подкрепили кандидатите на ДПС. Самият Дикме призова Доган да се оттегли – и след като ДПС се раздели и с Пеевски, Движението би могло да стане желан партньор за управление.

В контекста на няколко изборни резултата обаче прави впечатление, че ДПС от години не повишава подкрепата – онези над 610 000 гласа, получени на изборите през 2009 г., отдавна са мираж. Партията на Доган си беше поставила за цел на сегашните избори да спечели 400 000 гласа, но така и не ги стигна – въпреки че в „крепостта на Доган“, както наричат Кърджали, например се увеличава населението, завръщат се и много български турци, изселници в Турция, които строят жилища и започват бизнес. Но гласовете за ДПС не растат и дори поставената за тези избори цел от 50–55 000 гласа от район Кърджали така и не бе достигната. Има сериозни причини за това – Движението не реши проблемите на голяма част от собствения си електорат, който се занимава със земеделие, независимо от опеката върху ДФ „Земеделие“ и разпределението на евросредства. (Ако не броим дежурната съпротива, която ДПС оказва всяка година при обсъждане на бюджета, когато се определя минималният осигурителен праг за земеделските стопани и тютюнопроизводителите. От известно време той е закован на 420 лв.)

Българските турци така и не дочакаха възмездие за виновниците за т.нар. Възродителен процес. Това е стара болка на организациите на българските изселници в Турция – и не само. Ако ДПС не се трансформира в модерна либерална партия, избиратели ще се отливат към други политически сили. Време е Движението да спре да приема като даденост гласовете на българските турци и да работи и за интересите на избирателите, след като така добре поработи за елита си. Част от българомохамеданите вече смениха доскорошния си опекун Делян Пеевски с друг – ГЕРБ, и в райони в Югозападна България увеличението на гласовете за партията на Борисов е видимо. Допреди години и БСП получаваше бюлетини в тези места, но социалистите ги зарязаха и сега там конкуренцията е основно между ГЕРБ и ДПС.

Добрата новина е, че влизането на три нови политически сили разджурка блатото на стабилността и сложи неизбежния край на ерата „Борисов“. На тези избори „Демократична България“ получи повече гласове от 2017 г., когато партиите в коалицията се явиха отделно в две формации – „Нова Република“ (ДСБ, „Съюз за Пловдив“, Българска демократична общност) и КП „Движение Да България“ (заедно със „Зелените“ и ДЕОС). Ръстът на гласовете за сегашното обединение е 60,6%. От ДБ зависи да разширяват подкрепата си въпреки своята идеологическа аморфност и центрираността в няколко големи града, като София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе. Заедно с партията на Слави Трифонов те взеха големия дял от гласовете в чужбина, но друга изненада е, че там има дял и за Васил Божков. Засега предизвикателството пред тях е да запазят своята цялостност при участието си в парламента, да потвърдят интегритета и експертността си, да покажат управленски качества и прагматизъм.

Български и чуждестранни наблюдатели определиха „Има такъв народ“ като феномен – втора политическа сила след ГЕРБ, влетяла на сцената на крилете на референдума, организиран от „Шоуто на Слави“ през 2016 г. Независимо от снобските реакции и елитарни надсмивания над „чалгарите“ и гласувалите за тях, присъствието им в 45-тото НС е потвърждение, че демократичните механизми работят. Съгласно волята на над половин милион избиратели, депутатите на „Има такъв народ“ са голямата провокация за политиците и политическото. Със сигурност вече са им заложени капани, а Борисов е изкусителен като коварна сирена в „Одисея“ с предложения за съвместна дейност.

Коалирането на платформата на Мая Манолова с „Отровното трио“, редуцирано в дуо, и с още няколко по-малки партии, като „Движение 21“ на Татяна Дончева и Движение „България на гражданите“, роди странен колектив. Избраните с листата на коалицията депутати още не са се заклели, а тя вече е на път да се разпадне след изявленията на адвокат Хаджигенов по БНТ за възможна подкрепа от БСП и ДПС и за жертвоготовността си да стане министър. В остро изявление Манолова заяви, че „не е задължително Хаджигенов да е част от тази парламентарна група, особено ако смята да става министър с подкрепата на ГЕРБ и ДПС“. Първоначално тя пропусна БСП, но после някак вкара левицата в кръга на нежеланата подкрепа. А Хаджигенов, както се оказа, бил и в централата на „Има такъв народ“.

През октомври м.г. в интервю пред „Свободна Европа“ тримата от „Отровното трио“ казват: „Ако цената да свалим ГЕРБ е да влезем в политиката – вероятно ще я платим.“ Ресто чакат ли…

Заглавна снимка: © Димитър Цанков