Избори по Щастливеца

Психолози твърдят, че на избори хората гласуват по-скоро емоционално, отколкото рационално. А социолозите – че една немалка част от избирателите решава за кого да даде своя вот, или в края на предизборната кампания, или в самия изборен ден. Това обаче важи за общества, в които хората не се страхуват кого да подкрепят и не се налага да гласуват под натиск, а законът им гарантира тези права, както и тайната на вота.

Само че България се оказа държава с неустойчива демокрация и изборният процес не протича според правилата на Изборния кодекс. И така е не от вчера, а характерологията на нашенеца по време на избори е описана прекрасно от Алеко Константинов във фейлетона му „Бай Ганьо прави избори“:

Бюрото е наше. Градският съвет е наш. Кметът малко шава, ама ще му отрежем куйрука. […] И хамалите са наши, и циганите, и Данко Харсъзина е наш. […] Нали той ни спечели хамалите. Отишъл при тях онзи ден, събрал ги, че като им скръцнал със зъби, те замръзнали по местата си, като им изръмжал: „Зъбите ви ще разкъртя, ако не изберете бай Ганя!“ – и хамалите кандисали. Пазарил ги Данко по два лева на човек и срещу изборите цяла нощ ядене-пиене…

Какво от времето на Щастливеца се е променило особено? Нима местни дерeбеи, като кмета на Гурково Мариан Цонев, обвинен за купуване на гласове, се различават по манталитет и начин на действие от Алековите герои? Не държат ли такива като него в едната ръка моркова, а в другата – тоягата? И освен обвиненията в търговия на гласове, повдигнати от прокуратурата срещу Цонев в четвъртък, ще се намери ли инстанция по веригата „ВиК – прокуратура – РЗИ – областен управител“, която да озапти развилнелия се кмет и да спре организираната по негов сигнал акция срещу надигналите глава жители на Гурково?

Ако не може с морков – с тояга

От 1 юли е спряна водата на цял един ромски квартал в Гурково. И това само защото ромите заявиха публично, че този път няма да вземат по 50 лв. от кмета си, за да гласуват на 11 юли за посочената от него партия (издигнала Цонев за кандидат за кмет през 2019 г.). В отговор той обърна „другата страна“ и репресира възропталите срещу него роми, като им спря водата в разгара на летните жеги и в ситуация на пандемия.

Това действие е в пряко нарушение на Рамковата директива на ЕС относно водите, според която „водата не е стока, а обществено благо от жизнено значение за човешкия живот и достойнство“. Както и на Резолюция на Европейския парламент от 8 септември 2015 г. (по повод Европейската гражданска инициатива „Право на вода“) – в нея прекъсването на водоподаването и принудителното спиране на водоснабдяването се смятат за нарушения на правата на човека и от държавите членки се изисква незабавно да сложат край на тези практики.

В петък, 9 юли, попитах по телефона управителя на ВиК дружеството в Стара Загора инж. Румен Райков дали е пусната водата в ромския квартал. Той отговори кратко:

На какво основание? Отворете кадастъра и ще видите, че там има ниви.

Еднакви модели

Управленският стил на Цонев, ако изобщо тази дума е подходяща тук, съвсем не е изключение у нас. Напротив, навсякъде, където местната власт е в ръцете на кметове от управляващата партия или от една друга, която експлоатира етническо-религиозния вот в България, изборите се „организират“ по този начин. Там всеки, който дръзне да гласува по съвест, а не по инструкциите на кмета феодал, рискува или да загуби работата си, или никога да не бъде нает.

Кметовете на тези общини са и най-големите работодатели, а работните места, които осигуряват, са обикновено по социални програми. Назначават се обичайно хора от малцинствените групи, които все в един момент трябва да се отблагодарят. Иначе на ход е например синът на кмета, който въдворява ред от името на бащата – каквато е практиката в община Никола Козлево.

Същото е и в община Гурково, управлявана от кмет и неговия син, които са с тригодишни условни присъди за участие в организирана престъпна група и рекет на бизнесмени от Стара Загора. А Ценко Чоков, кметът на село Галиче, беше задържан през 2016 г. заедно с двамата му синове и му бяха повдигнати обвинения като ръководител на престъпна група, от чиито брутални акции беше пропищял целият Северозапад.

Списъкът с кметове шерифи и кметове феодали може дълго да бъде дописван.

Този модел не е монопол само на едно населено място. При него има концентрация на власт в малки или големи мафиотски групи, които „узурпират ресурсите на местната власт, оплитат в себе си общини, полиция и прокуратура, функционират на ръба между уличния бандитизъм и костюмираната корупция“, както пише Иван Бедров през 2018 г. по повод ареста на кмета на община Септември Марин Рачев.

В замяна на това разюздано деребейство и погазване на закона тези кметове осигуряват гласове на управляващата партия на централно или местно ниво с всякакви средства – с купуване на гласове, със заплахи, включително и с физическа саморазправа. А над главите им стои разтвореният чадър на полиция и прокуратура, на финансови и контролни органи. И дори когато прокуратурата на Гешев повдига обвинения срещу кмета на Гурково, това още не означава, че Мариан Цонев ще бъде изправен пред съда.

По време на избори най-привлекателната фокус група за купуване на гласове и за „респектиране“ е малцинствената ромска общност в България. Силно маргинализирана и натикана в кьошето на общественото ни пространство, тя обичайно няма задръжки да получи пари за своя вот, но едва ли всеки ром ще вземе с еднаква охота банкнотата. Иначе, ако обобщим с лекота, би означавало да съучастваме в стигматизацията на общността – като резултат от етикетирането ѝ като необразована, мързелива, с ниска здравна и морална култура и с криминални навици.

Може би ромите мислят, че тези пари са най-малкото, което им дължат политиците в България,

оставащи трайно чужди и нечувствителни към живота на хората от гетото. И това става особено видимо по време на избори. В програмите на политическите партии рядко става дума за малцинствените етнически и религиозни общности. А тъкмо липсата на последователна програма за дегетоизация на ромското население и на системен подход в реализацията ѝ поражда резистентността на ромите към ценностите на демокрацията. И вместо между тях и мнозинството да се изграждат мостове, се рушат и малкото, направени с нестабилни основи и вече полуразпаднали се от времето на социализма.

Заглавна снимка: „В селската кръчма“ (1950) от Илия Бешков, 17х13 см, акварел