Новият Изборен кодекс беше приет на второ четене в парламента. Сред промените, които депутатите гласуваха, са: поетапно пълно въвеждане на машинно гласуване, драстично увеличаване на прага за валидност на преференциалния вот и задължаване на Централната избирателна комисия да приеме пътна карта за въвеждане на дистанционно електронно гласуване до 31 март догодина.

Машинно гласуване

На европейските избори през май с машини ще гласуват в най-малко 3000 избирателни секции, а на местните през есента – в най-малко 6000. След това машинното гласуване трябва напълно да измести бюлетините, които ще останат единствено на места с под 300 гласоподаватели (пресметнати вероятно на база на активността на последните провели се избори), в секциите в чужбина, на кораби и в затвори.

Всъщност машинното гласуване трябваше да се реализира навсякъде още през 2017 г., както предвиждаше Изборният кодекс, но непосредствено преди парламентарните избори тогава ЦИК установи, че няма техническата възможност да го осигури.

Електронно гласуване

Електронното гласуване също трябваше да е факт за евровота през пролетта. Но 40 месеца след провеждането на референдум по темата (завършил с 69,5% гласували „за“) и почти три години, откакто парламентът прие да бъде въведено пробно електронно гласуване на парламентарните избори през 2018 г. (проведени през 2017-та, предсрочно след оставката на кабинета „Борисов 2“), миналата седмица от ЦИК се аргументираха, че отложеното въвеждане на електронната идентификация прави електронното гласуване на вота през май невъзможно.

Изненадващо обаче, в четвъртък вечерта парламентът даде лъч надежда, че електронното гласуване все някога може да се осъществи. И то след поредната драма между поддръжниците на електронния вот и политическите партии.

В началото на ноември м.г. предложените промени в Изборния кодекс предвиждаха въвеждането на дистанционно електронно гласуване да бъде отложено за неопределено време. Отговорът на българите в чужбина не закъсня. Над 150 бивши членове на секционни избирателни комисии зад граница изпратиха отворено писмо, в което настояват „да продължи без прекъсване поетапното въвеждане на електронното дистанционно гласуване“. Те също така посочиха, че проблемът с електронната идентификация може да бъде избегнат, и напомниха, че „съществуват други модерни, практични и с най-висока степен на сигурност напълно приложими за българските условия технологични решения, като лицевата или биометрична идентификация съвместно с многофакторна защита на тайната на вота. Използването на квалифициран електронен подпис заедно с многофакторна защита в експерименталната фаза на електронното дистанционно гласуване е също налично и възможно решение“.

Един от авторите на писмото – Стефан Манов, член на Инициативния комитет „Гласувай без граници“ (за референдума през 2015 г.) и секретар на Френско-българския форум – изпрати предложение до председателя на Правната комисия в Народно събрание Данаил Кирилов, който реши да го предложи за разглеждане на заседанието в сряда. Предложението първо не беше гласувано, но на следващия ден на извънредно заседание в Правната комисия и след това в пленарната зала то беше подкрепено… или поне част от него. За детайлите на предложението и гласуваните промени, засягащи електронния вот, се свързахме със Стефан Манов.

„Честно казано, това, което е прието в пленарната зала, не знам какво е. Моето предложение имаше три важни аспекта и доколкото разбрах, един от тях не е спазен.“ Първият от тези аспекти е създаването до 31 юли т.г. на звено, което да се занимава с електронното дистанционното гласуване. Манов споделя, че това звено е предвидено в Изборния кодекс, но тъй като до този момент не е зададен срок за създаването му, ЦИК не предприема нищо. Втората централна точка в предложението е ЦИК да се задължи до края на годината да разпише пътна карта, по която ще се проведат експериментите, необходими за поетапното въвеждане на електронното гласуване. Третият акцент е отварянето на възможността и без електронна идентификация да може да се гласува онлайн. Предложените промени са такива, че методът за идентификация на избирателя да е спрямо ред, определен от ЦИК, а не от закона.

„Оттук нататък Централната избирателна комисия не може да се извинява, че законът ѝ пречи“,

казва Манов и допълва, че сегашният състав на Комисията не предприема никакви стъпки в последните две години по въпроса за електронния вот. Манов припомня, че е отпуснато европейско финансиране към Държавна агенция „Електронно управление“ по проект „Изграждане и внедряване на пилотна система за дистанционно електронно гласуване“.

„Претекстът за бездействието е, че електронното гласуване може да се случи само посредством електронна идентификация с вградени в личните карти електронни идентификатори, чиято имплементация за поредна година се отлага“, обясни Манов.

Преди приетите промени участието на българите в чужбина в експерименталното електронно гласуване също е било невъзможно. „Предложих заличаването на един параграф, който беше изключително глупав. В него пишеше, че електронно дистанционно гласуване се провежда в един изборен район, който се определя чрез жребий. Това е абсолютен нонсенс. Първо, ако говорим за частични местни избори – какъв район? Второ, и по-важно: изборен район в чужбина няма. Това означава, че българите в чужбина никога нямаше да могат да участват в експеримента. Целият този безсмислен параграф беше премахнат. И сега на ЦИК отново ѝ се вменява задължението да определи реда на участие. Например за Германия и Великобритания. Защото в Германия не се разрешават секции извън дипломатическите представителства, а във Великобритания, след като излезе от Европейския съюз, ще има ограничение в секциите.“

На въпроса кога наистина ще можем да гласуваме електронно, Манов отговаря, че е напълно ясно, че това няма как да се случи в следващите 2 до 5 години. Но самото задължаване за изготвяне на пътна карта от страна на ЦИК е сигнал, че нещата могат да се задвижат. „Никой нямаше да се съгласи, ако бях предложил догодина да гласуваме електронно. Това, което предложих, е разумният компромис за поетапно въвеждане, защото в противен случай нещата отиват към тотално погребване“, заключава той.

Преференциите

Най-голяма полемика обаче предизвикаха промените в преференциалното гласуване, което представляваше единственият мажоритарен елемент в парламентарните и европейските избори. Депутатите приеха предложението на ДПС преференциите да се броят за валидни само в случай че кандидатът е получил повече гласове от районната избирателна квота. За европейските избори това означава, че за да успее поставеният на второ, трето или друго следващо място да измести водача на листата на определена партия, той трябва да получи минимум 130 000 преференциални гласа. Което е изключително труднопостижимо. Обърнахме се към Ива Лазарова от Института за развитие на публичната среда, който следи използването на преференциите и тяхното влияние върху изборните резултати.

„Първоначалните варианти на Изборния кодекс предвиждаха разместването на листата да става с преодолим праг от 7% при местния и парламентарния вот и 5% при европейските избори. Промяна, предложена от Движението за права и свободи в последната минута тогава [при приемането на Изборния кодекс през 2014 г. – б.р.], бетонира водача на листата, като се прие, че неотбелязаните преференции ще се отчитат в негова полза. В допълнение, отново по инициатива на ДПС, се промени и дизайнът на бюлетината – номерата на партиите и коалициите да бъдат изписани в квадратчета, а тези на кандидатите – в кръгчета. Претекстът за това беше „улесняване“ на избирателите, но практически така се даде възможност на партиите да водят кампания за гласуване „само в квадратчето“, тоест без преференциален вот.“

Лазарова споделя, че въпреки активната кампания на някои политически сили срещу преференциите, те оказват все по-голямо влияние върху изборните резултати. „В предишното Народно събрание имаше 20 преференциално избрани депутати. Половината от тях бяха от управляващата партия ГЕРБ. Други четирима избрани преференциално кандидати „отказаха“ да встъпят в длъжност, защото са били избрани на принципа „15/15“. В настоящото Народно събрание избраните преференциално депутати нараснаха почти двойно, до 38 – 20 от ГЕРБ, 17 от БСП за България и един, избран от листата на ДПС, но поради отказа му да се оттегли, в момента той не е част от парламентарната им група.“

Според нея предложенията за промени в Изборния кодекс от страна на ДПС са очаквани, тъй като политиката на Движението срещу преференциите е последователна. По-изненадваща е консолидацията на подкрепа зад предложението от страна на управляващи и опозиция.

Дали тенденцията ГЕРБ и ДПС да гласуват заедно и да подкрепят законодателните си инициативи се засилва?

„Това е обект на последващ анализ на данните за дейността на Народното събрание, но е видимо, че постигат завидно съгласие по ключови теми, включително промяната на Изборния кодекс, засягаща използването на преференция“, казва Лазарова и дава примери:

„През изминалата година станахме свидетели на знакови изменения в законодателството, постигнати от приблизително същия формат на мнозинство в парламента. Така например в началото на 2018 г. бяха приети промени в Закона за банковата несъстоятелност, внесени от депутатите от ДПС Делян Пеевски, Йордан Цонев и Хамид Хамид. Тогава техните предложения – със задна дата да бъдат направени недействителни сделки и обезпечения по заеми в КТБ, получиха подкрепата на ГЕРБ и „Обединените патриоти“.

Малко преди лятната си ваканция, отново народните представители от ГЕРБ, ДПС и „Обединените патриоти“ одобриха законопроект на Делян Пеевски и Йордан Цонев, регулиращ дейността и финансирането на медии. А в края на миналата година, в приблизително същия формат, парламентът прие промени в Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, с които делата за отнемане на имущество да могат да продължат независимо от това дали е доказано, или не извършване на престъпление.

Видно е, че тази широка алтернативна коалиция често успява да постигне съгласие по значими въпроси, ключови за функционирането на една демократична държава.“

Спекулациите, че по-голяма част от хората не използват преференциите по предназначение, а по-скоро се объркват и гласуват по начина, който доведе до феномена „15/15“, не отговарят на истината според данни на ИРПС

Така наречените „двойни преференции“, в които е посочен един и същи номер на партийната листа и на преференцията, са били 13,3% от всички преференциални гласове на последните парламентарни избори. В тях, разбира се, са включени и избирателите, които съзнателно са гласували за кандидата, поставен под този номер. На изборите през 2014 г. пък процентът е бил 12. За сметка на това обаче, броят на народните представители, излъчени чрез преференция, е нараснал двойно. Но тази тенденция надали ще продължи, ако приетите промени не бъдат отхвърлени от Конституционния съд.

Последната дума

Сега предстои обаче промените в Изборния кодекс да минат през Конституционния съд. Омбудсманът Мая Манолова обяви, че сезира Съда заради промените в преференциалното гласуване и премахването на съдебния контрол върху актовете на ЦИК. И двата инструмента бяха формулирани и приети през 2014 г., когато самата Манолова ръководеше изготвянето на Изборния кодекс. Манолова изяви и подкрепа за електронното гласуване: „За пореден път се лишават десетки, стотици хиляди български граждани зад граница от правото им на глас.“

Заглавна снимка: © Element5 Digital

Александър Детев

Александър Детев

Разделя времето си между Виена и София. Работи като експерт по дигитален маркетинг. Създател на авторската рубрика „Отвъд границите“ по БНТ съвместно с Николета Атанасова. Автор и водещ на първите два сезона на подкаста ни „Паралели и меридиани“. Вярва, че правилният път е да търсим общото помежду ни, без да губим онова, което ни прави уникални.