Речта на министър-председателката на Нова Зеландия Джасинда Ардърн пред ООН миналата седмица практически не получи отзвук в България. Самата личност на Ардърн също не се радва на особено обществено внимание.

Днес, близо 20 години след началото на ХХI век, все още само 5% от световните лидери са жени, припомня „Гардиън“. На този фон Ардърн има дете от партньор, за когото не е омъжена, но който равностойно участва в отглеждането на детето. Тя е втората министър-председателка в света, родила дете по време на мандата си.

Първата е Беназир Бхуто. Този факт е известен, но си струва да поразсъждаваме върху него.

Освен първата жена, родила дете, докато оглавява правителство, Бхуто е и първата жена, избрана да ръководи ислямска страна (през 1988 г.). В контекста на религиозен фундаментализъм тя се бори за установяване на базисни демократични ценности. През 2007 г. Бхуто се връща в Пакистан след изгнание – за известен период е била извън страната поради обвинения в корупция и заплаха от затвор. След като президентът снема обвиненията, тя решава отново да се захване с политика. Още при посрещането ѝ е извършен атентат срещу нея. Това не я спира. Убита е при втори атентат, след по-малко от три месеца. Пакистанското правителство и „Ал Кайда“ си подхвърлят топката на отговорността за смъртта ѝ.

Които и да са поръчали убийството ѝ, те не са искали Пакистан да се развива като демократична държава. Не са искали правителството да се оглавява от жена.

И така, Джасинда Ардърн става втората премиерка, родила дете, след като първата е убита от фундаменталисти. Че са били ислямски, няма особено значение в случая. Защото Ардърн ръководи правителство в контекста на разрастващ се бял християнски фундаментализъм – на различни места по света. Дори в собствената ѝ страна не липсват консервативни политици, които смятат, че една жена, която е родила, няма друга работа, освен да си гледа детето вкъщи. Че майчинството автоматично отменя за неопределено време всички останали социални роли и шансове.

На 27 септември новозеландската министър-председателка държа знакова реч пред ООН. Думите ѝ прозвучаха особено силно на фона на изказването на президента на САЩ Доналд Тръмп на същия форум.

Тръмп на практика се подигра с ООН.

Той каза, че патриотизмът му е по-важен от международните дела, както и че не признава юрисдикцията на Международния наказателен съд на ООН в Хага. Съдът възниква след края на Втората световна война поради убеждението, че е необходима наднационална инстанция, която да се произнася за случаи на военни престъпления, престъпления срещу човечеството, геноцид, териториални спорове. САЩ не са ратифицирали договора за статута на Съда.

Патосът на Ардърн е тъкмо противоположен на този на Тръмп. Според нея идентичност без другите, в изолация, е невъзможна – научаваме кои сме по това как реагираме на нещата, които се случват по света. Нещо повече, действията на една страна нямат значение само за нея, а неизбежно имат и международен ефект. Принадлежността към международните правила, свързани с основните човешки права, е от ключово значение.

Новозеландската премиерка припомня основните ценности на ООН: всички хора са равни и имат достойнство и права.

Тя настоява, че не трябва да забравяме двете световни войни и принципите, довели до създаването на ООН, за да не повтаряме грешките от миналото.

Най-лесно е обаче да се обвиняват другите за собствените проблеми. Именно това се случва с кампаниите против бежанците и чужденците като цяло, против хората от други раси, ЛГБТИ хората и всевъзможни други малцинства. „Може да обвиняваме безименните, безликите, другите, за да подхранваме чувството на несигурност, за да изпаднем в още по-голям изолационизъм – или да признаем проблемите, които имаме, и да се опитаме да ги решим“, казва Джасинда Ардърн и ясно показва, че избира втория вариант.

Докато гласовете, призоваващи към връщане към миналото, към традициите отпреди времето на универсалните човешки права, стават все по-силни,

Ардърн призовава да мислим за поколението, което идва.

И за което не съществуват граници, поне във виртуалния смисъл, подчертава тя. Според нея колективното действие е в интерес на всички. Ето защо казва, че „me too“ („аз също“) трябва да стане „we too“ („ние също“) – защото в това, което се случва в съвременния свят, всички сме заедно.

Срещу изолационизма, протекционизма и расизма Джасинда Ардърн предлага нещо простичко – доброта.

Каквито и решения да вземаме за собствената си страна и за света, да го правим с доброта, а не с омраза.

Тя започва и завършва речта си пред ООН на езика на маорите. По този начин показва, че не иска правителството и народът ѝ да се поставят в позицията на априори прави бели завоеватели. Че коренното население на Нова Зеландия има своя култура, която е оказала влияние върху развитието на страната ѝ и която има какво да каже и на света.

Живеем в ситуация, в която удържането на демократичния свят, изграждан след Втората световна война, понякога изглежда отчайващо трудно. Особено на фона на възраждащите се национализъм, ултраконсерватизъм и ненавист към другия. Затова е хубаво да знаем, че има личности като Джасинда Ардърн. И че си струва да продължаваме да се опитваме да удържаме човешкото. Заедно. И с доброта.

Заглавна снимка: © Ulysse Bellier

Светла Енчева

Светла Енчева

Социоложка, журналистка, активистка в областта на човешките права, блогърка, свири лошо на бас. Най-добре се справя като свободен електрон. Вярва, че думите не отразяват, а променят реалността.