Пловдив очаква началото на 2019-та с повече вълнение от обичайното, защото през тази година градът ще носи престижната титла „Европейска столица на културата“. Откриващата церемония е тази вечер на ключовия централен булевард „Цар Освободител III“, който е блокиран за движение над 20 дни заради „30-метрова кула на 6 нива с 360 градуса видимост, подготвена специално за откриването“. Шумът около построяването на кулата, която беше наречена и разпространена от медиите като „вавилонска“, сякаш измести фокуса от останалата част на тазгодишната културна програма на Пловдив, чиято подготовка тече от няколко години.

Следват оценките на 12 пловдивчани от различни професионални сфери за дългоочаквания старт на „Пловдив ЕСК 2019“. Сред тях са адвокати, журналисти, преподаватели, бивши и настоящи членове на екипа на Общинска фондация „Пловдив 2019“.


За съжаление, Пловдив посреща годината по всякакъв друг начин, но не и „заедно“. Аз не помня от много време Пловдив да е бил толкова вътрешно разединен. Сякаш началото на тази година, в която градът би трябвало да празнува и да се радва – защото това е събитие, което се случва веднъж, – по-скоро е натоварено с напрежението и неприятното чувство именно от полярното противопоставяне на оценката на това, което се случва.

От една страна са тези, бих ги нарекла „безусловни патриоти“, които са склонни да игнорират всички дефекти и всичко, което можеше и трябваше да бъде направено, пък не беше. И казват, че всеки, който не е във възторг от това, което предстои, е просто хейтър и мрънкач. От друга страна са пък тези, които виждат само несвършеното и са склонни да неглижират многото работа, която много хора през тези години свършиха. Особено редовите участници, които се занимаваха с подготовката на отделните проекти в предстоящата програма; особено младите хора, които с целия си младежки ентусиазъм се включиха като доброволци. Струва ми се, че не бива да пренебрегваме нито едното, нито другото. И че истината не е нито в единия, нито в другия полюс.

Много силно се надявам това остро противопоставяне в момента да бъде преодоляно с течение на времето, защото годината, която ни предстои, ще ни даде сериозни поводи да се опитаме наистина да бъдем заедно, и то за едно по-хубаво бъдеще на Пловдив.

проф. Мария Шнитер,
преподавателка в ПУ „Паисий Хилендарски“


Пловдив посреща ЕСК 2019 с повече предизвикателства, отколкото можехме да си представим. Разкриваме нови сблъсъци между пловдивски и европейски ценности, поразителни пречки от просрочената бюрократична система и създадените междуграждански войни чрез клюки и критики. Това силно потиска обществото, особено местната културна сцена. Нека поне да се радваме, че градът ще празнува културата тази година. И да се учим повече от креативните и отдадени хора, които превръщат предизвикателството в нещо красиво вместо в поредната седянка.

Александра Димитрова,
културен мениджър и артист, бивш член на екипа на ОФ „Пловдив 2019“


Пловдив се подготвя от четири години да бъде Европейска столица на културата. Това е крачка напред в търсенето и реализирането на идеи и превръщането им в реални проекти. Път към нови публики, развитие на доброволчество и партньорства – местни и международни. Стъпки в посока промяна и артистични трансформации на квартали и забравени градски пространства. Работа с региона и с читалища. Извървените крачки са заедно с музеи и галерии, читалища, български и международни артисти, фестивали, квартали, младежи от ромски произход, 75-годишен доброволец, мениджър, директор, градоначалник.

Да, някои се придвижиха бързо по своя път, други останаха безнадеждно назад, трети се опитваха да тичат, преди да са се научили да ходят. Някои решиха да си спестят дори стъпка. Пловдив посреща годината като Европейска столица на културата в резултат на всяка една от крачките, които извървяхме и продължаваме да вървим заедно.

Ренета Георгиева,
мениджър проекти и събития в Общинска фондация „Пловдив 2019“


В навечерието на откриването градът е разделен и силно политизиран, в разрез със слогана „Заедно“. Това не е без основание. И се случва благодарение на неадекватната културна политика в града и невъзможността за реализация на нито един проект от културната инфраструктура.

Иначе проектът „Пловдив – Европейска столица на културата“ стартира още миналата година, когато започна да се реализира част от програмата. Вярно, че стройната и концептуално издържана културна програма от Апликационната книга, която аз като художествен директор* и екипът ми разработихме и която имаше връзка с инфраструктурата на града, в по-голямата си част няма да се състои. Въпреки това вярвам, че проектите, които ще бъдат реализирани от самите нас, творците, загърбвайки всичките несгоди по нечовешките условия за работа и некачествената инфраструктура, ще допринесат за така желаното от всички нас успешно реализиране на проекта „Европейска столица на културата“.

И нека политиците най-накрая проумеят, че културата е мощен двигател на процесите в едно общество, и погледнат по-сериозно и по-отговорно към проблемите ѝ. Само това да постигнем е огромен успех.

Емил Миразчиев,
художник, директор на Сдружение „Изкуство днес“

* Миразчиев е един от инициаторите на кандидатурата на Пловдив за ЕСК 2019, художествен директор при изготвянето на Апликационната книга, член на първия Управителен съвет на Общинска фондация „Пловдив 2019“ (2011–2013) и неин първи артистичен директор (2013). Напуска Фондацията в началото на 2014 г.


Пловдив посреща годината неспокойно. Градът се тресе от медийно внимание, което някак си не му отива. Мненията са крайни, а хората – объркани, но все пак – в очакване и горди, макар и да не знаят какво точно има да се случва. Става дума и за самочувствие. Въпросът е: струва ли си цялата истерия върху мястото срещу този малко по-напудрен миг от вечността? Защото важната кула в Пловдив не е тази на булеварда.

Панайот Стефанов,
журналист, главен редактор на списание „Нула 32“


Пловдив стана Европейска столица на културата в 00:00 часа на 1 януари 2019 г. Обявяването на „откриващ уикенд“ за 12 януари 2019 г. не слага начало на тази значима за нас година, а е проява на извънмерна показност – напън непременно да впечатлим с нещо невиждано и нечувано. Надявам се смущаващите заглавия на модули „Пловдив е Европа“ и „Повик към бъдещето“, в частност „Бъдещето започва“, да бъдат все пак изпълнени с конкретно послание, защото на този етап звучат кухо, декларативно и някак без връзка с Пловдив.

Много е важно да бъде видима историческата и духовната значимост на нашия уникален град, която не се затваря само в Европа. Градът ни е своеобразен космос, мост между минало, настояще и бъдеще. Може би вечерта на 12 януари ще видим уникално зрелище, но такива зрелища могат да се ситуират във всеки български град, а с несъществени промени – и във всеки европейски град.

Като ярък израз на историческия, духовния и мултикултурния заряд на Пловдив, Трихълмието (Старият град) символизира посланието за заедност в различията ни, там е общият дом на нашите култури и градски етноси. А остава встрани от встъпителните тържества. Пред естетическата извисеност на световно признатите ни културни реликви, днес предпочитаме център на най-значимото събитие да бъде кула еднодневка. Нейната шокираща цена няма как да бъде оправдана дори ако в подножието ѝ нашенци и гости застанат в унес. Тя не допринася за реализацията на целите на проекта „Европейска столица на културата“ – постигане на икономически, политически и социален напредък на градовете и страните домакини. В град, който не успя да изгради дългосрочните си културни проекти, издигането на квазивавилонска кула за милиони изглежда като квазикултура и символ на преходността. Истински контрапункт на девиза на Пловдив – „Древен и вечен“.

Емилия Недева,
адвокат


Най-тъжното е, че макар официално да знаем за статута ни като ЕСК 2019 от четири години, отново си играем на „Ама снегът ни изненада през януари!“. Обидно е, когато се противопоставиш на глупаво взетите решения, да бъдеш наричан „хейтър“. Кмет, директори всякакви – идват и си отиват. Но Пловдив и пловдивчани ще трябва да живеят със срама, че инфраструктура е нямало в този важен момент. А проектите, с които спечелихме, няма да бъдат изпълнени.

Симеон Тодоров,
собственик на галерия в Капана


Пловдив не посреща, а е Европейска столица на културата през 2019 г. Ние всички я правим, заедно с нашите партньори. И когато създаваме проекти, и когато критикуваме процеси просто защото обичаме града си и искаме най-доброто за него. Пловдивчани сме по-вдъхновени, по-креативни, по-смели, по-самоуверени, по-информирани, по-знаещи, по-критични, по-самокритични, по-комуникативни и с по-високи критерии за културна общинска и национална политика. Пловдив е огромна пулсираща точка на европейската културна карта и заслугата за това е на пловдивчани, на нашата история, съвремие и визия за бъдещето. Нашият град има огромни позитиви и някои негативи, които благодарение на това, че сме Европейска столица на културата, могат и трябва да бъдат преодолени.

д-р Мариана Чолакова,
преподавателка по културно продуцентство в АМТИИ Пловдив и ПУ „Паисий Хилендарски“, почетен консул на Федерална република Германия със седалище в Пловдив

Д-р Чолакова е член на УС „Пловдив 2019“ до юли 2017 г., когато подава колективна оставка заедно с Пенка Калинкова, Милена Чакандракова и Любозар Фратев заради скандалното отстраняване на Манол Пейков от УС на Фондацията (вж. по-долу при Манол Пейков).


Пловдив посреща годината по-тъжен и по-неугледен от всякога. Поне откакто аз го помня – а живея тук от почти половин столетие. Изровен централен площад, градска галерия в начална фаза на строителство, неремонтирани концертна зала и зала на ДНА, нефункциониращ римски одеон, който е под ключ от години, десетки полусрутени сгради в Тютюневия град (опожарени, сринати или със свалени покриви, оставени на произвола на природата). Няма я дори мобилната концертна зала – едно от малкото нови съоръжения, предвидени в Апликационната книга.

По-страшно е обаче друго – онова, което се строи в момента (като новия площад и галерията), се прави на тъгъдък, без конкурси и обществени обсъждания, по набързо спретнати проекти, които се променят в движение. С други думи, културната столица се използва като алиби за заобикаляне на процедурите, предвидени от закона за подобни ключови градски проекти, което неизбежно води до идейни, технически и естетически компромиси. Сякаш не стига, че няма да имаме готов площад и галерия за 2019 г., ами когато най-накрая бъдат завършени, няма да отговарят на основни изисквания, които обществеността и специалистите имат към тях.

Страхувам се, че политиците, които в крайна сметка изцяло превзеха проекта „Пловдив 2019“, гледат на титлата „Европейска столица на културата“ не като на възможност за израстване, натрупване на безценен опит, възраждане и трансформация на знакови градски зони, постигане на социална промяна чрез култура и изкуство, а като на касичка, в която дрънкат стотинчици. Това не беше целта и не беше смисълът, които вложихме в кандидатурата.

Ала нека все пак не забравяме, че Пловдив е тук от хилядолетия – и ще го има дълго след като днешните ни неволи са останали в историята. Важното е да гледаме напред, да си вземем някакъв урок от всичко случило и неслучило се. За да можем, ако ми позволите да перифразирам Бекет, следващия път, когато дойде време да се проваляме отново, да се провалим поне малко по-добре.

Манол Пейков,
преводач и издател

Пейков е член на Управителния съвет на ОФ „Пловдив 2019“ от март 2013 г. до май 2017 г., когато Общинският съвет на Пловдив го отстранява заради „съмнения за конфликт на интереси“, които впоследствие са отхвърлени и от УС на Фондацията, и от артистичната ѝ директорка Светлана Куюмджиева. Въпреки уверенията на кмета Иван Тотев, Пейков не е върнат на поста. В знак на протест на 19 юли 2017 г. последните четирима от т.нар. „гражданска квота“ в УС на Фондацията – Мариана Чолакова, Пенка Калинкова, Милена Чакандракова и Любозар Фратев – подават колективна оставка. Като причини за това те изтъкват „нарушената колегиалност, етичност и диалогичност“, „задкулисните договорки“ и „недемократичните методи на управление“ на Общинската фондация.


Онзи ден имах интересен разговор с един немец, дошъл в Пловдив, за да усъвършенства българския си с мен и за да вкуси от културните капитали на Европейската столица на културата. Почти от вратата започнах мазохистично да каталогизирам нерешените проблеми на града, ала когато стигнах до разкопания площад, той учтиво ме прекъсна с лъчезарна усмивка и рече: „Аз не съм и очаквал всичко да е готово и не заради тротоарите ви съм тук.“

Още от времето на Софроний и Бозвели най-мощната дискурсивна практика у нас e тази, която древните гърци са наричали θρῆνος (threnos). Опасявам се, че повечето локални оплаквач(к)и смесват понятията „култура“ и „цивилизация“, или по-точно мислят културата в термините на „криворазбраната цивилизация“, тоест като един вид луксозна опаковка. Смешен плач! Не плачете за Пловдив, културната столица на Европа! Не калкулирайте келепира и какво вие бихте направили, ако ви паднат тези милиони. (Не)успехът зависи само от нас, от теб и от мен: аз сме ЕСК.

Борис Ангелов,
филолог, литературен историк, преподавател по български език


Градоначалниците и кичът се суетят по нашите надупчени площади, в останките на изложбени зали, в прахта на тютюневи складове, в очакване на предизборната си кампания. Пловдив посреща годината някак стъписано, въодушевено и нервно. Макар и подигравателно пищна, „кулата на Вавилон“ направи нещо, за което съм благодарна – случайни минувачи се поразиха от мащаба на тази титла. И толкова повече ме заболя, че обещанията не се изпълниха. Така очевидно е, че ме е срам за тези, които трябва да твърдят обратното. Не мога да повярвам, че да имаш високи очаквания към управляващите е равносилно на нещо срамно. В стремежа си да стигнат нови дъна, те почти отнеха съпреживяването на тази интересна година. Но се надявам, че ние ще се подсетим навреме да се насладим все пак на програмата, да отидем и да уважим артистите. А не само да страдаме, че един куп добри проекти ни бяха отнети. За това, което ще се случи и се случи досега – успех и браво! За това, което пропуснахме като шанс поради една или друга причина – следващия път май задружно ще трябва да отстояваме високите си очаквания и да мотивираме хората да ги постигнат.

Лина Кривошиева,
съосновател на „Тоест“, фото- и видеограф


В събота се открива Европейската столица на културата. Оставям назад негативизма и скептицизма си и мисля къде ще заведа приятелите си, които ще дойдат за събитието. Повечето от тях имат очакване, че в една истинска културна столица сигурно ще могат да посетят опера, симфоничен концерт, изложба на известния с художниците си град. Ще трябва да ги разочаровам, тъй като ние си нямаме опера, тоест имаме такава като трупа, но тя е била винаги бездомна; единствената акустична концертна зала тъне в разруха; изложбената зала бе съборена.

Мисля си – ще ги заведа на откриването, да видят прословутата кула, въпреки че разкопаният централен площад не е много за гледане. Кой ще открие събитието, питат те. Не съм много сигурен,отвръщам им, има малко информационно затъмнение по въпроса, но чувам, че ще свири Теодоси Спасов, ще пеят вечната Валя Балканска и хорове от града, а накрая ще свири известен немски диджей. Абе, продължават те, не беше ли от Пловдив световноизвестното сопрано Соня Йончева, какво става с най-колоритната майна Милчо Левиев, имахте един китарист Огнян Видев? Не знам какво да им отговоря.

Та така – ще позяпаме кулата, ще послушаме самодейците, после Стария град, Античния театър, Капана и толкова. За друго не се сещам. Тютюневият град продължава да е по-скоро тъжен и страшен с разрухата си и тарабите, с които е ограден, островът Адата е все така необитаем, в Столипиново не искам да рискувам да ги водя. Но все пак градът ни е красив и богат на култура и археология, което, разбира се, е въпреки усилията на градската управа, а пловдивчани са будни и интелигентни. Та се надявам да оставим добри спомени на гостите на града, защото благодарение на хората, които векове са обитавали този град, в него има все пак много неща, с които да се гордеем.

Стефан Левашки,
адвокат и председател на Пловдивската адвокатска колегия

Заглавна снимка: © Лина Кривошиева

Тоест

Тоест

Интернет медия, финансирана и зависима единствено от вас – нашата критична и любознателна публика. Бавна, обмислена и честна журналистика. Без реклами и платени репортажи. Без подвеждащи заглавия и сензации.