Как спасяват икономиката от COVID-19

В едни други държави правителствата и обществата вече се учат да живеят с кризата, причинена от пандемията на COVID-19. Българските управляващи се опитват да ни приучат да живеем след нея. Стига да е останала икономика, която да позволи изплащането на пенсиите на 2,13 млн. души, заплатите от бюджета за 672 200 служители, военни, полицаи, учители и др., плащанията към болниците, фармацевтичните фирми и лекарските практики, детските и помощите за поне 300 000 безработни към края на март, които ще растат, лекарствата за хора с редки болести, стипендии…

Няма такава дилема „кое е по-важно – животът на хората или икономиката“, защото няма „или“. Съществуването е основано на икономическа активност. Икономически активните граждани имат не просто доходи, те имат перспектива, което означава планове за придобиване на определени активи и задоволяване на потребности – лечение, грижи, развлечения, иначе казано – потребление.

Въпреки критиките, които има към йерархията на потребностите, описана чрез пирамидата на Ейбрахам Маслоу, кризи като днешната потвърждават верността ѝ. На върха на пирамидата са потребностите от самореализация, но в основата са физиологичните – нуждата от храна, вода, топлина и подслон, секс, отдих. Във времена на страх и несигурност, увеличени от карантина и принудителна изолация, потреблението на стоки и услуги спада и резултатът е ефектът на доминото. Когато фирмите фалират, а работещите станат безработни, което означава гладни, озлобени/депресирани, размириците и гражданското неподчинение са на една крачка.

Социологическите проучвания вече улавят страховете от влошаване на икономическата ситуация. Сондаж на „Галъп Интернешънъл“ сред 850 души на 30–31 март показва, че 36% декларират, че след въвеждането на извънредно положение доходите им са намалели. Близо 25 на сто живеят с чувството, че съвсем скоро това ще им се случи. Данни на Агенцията по заетостта показват голямо увеличение на регистрираните безработни – 4777 само за един ден.

В глобален план

Според публикация на World Economic Forum сътресенията за световната икономика, започнали с пандемията от COVID-19, ще продължат. От JPMorgan прогнозират свиване с 12% за първото тримесечие, което ще се запомни с „най-бруталния глобален срив на акциите след Голямата депресия, изострен от спад на цените на петрола с 60%“. Анализаторите смятат, че април едва ли ще донесе голямо облекчение, тъй като „коронавирусът все още се разпространява бързо и поддържа затворени големи части от световната икономика“. Банките също намаляват прогнозите за второто тримесечие, така че и на финансовите пазари се очакват сътресения.

Лидерите на Г-20 обещаха да инжектират над 5 трилиона долара в световната икономика, за да ограничат загубата на работа и доходи от коронавируса и да „направят всичко необходимо за преодоляване на пандемията“, изразявайки особено безпокойство за Африка. А Европейската комисия обяви пакет от общо 2,77 трилиона евро.

Какви мерки вземат страните от Общността

Южната съседка Гърция, която беше във финансова криза в продължение на осем години и мина през три стабилизационни програми за над 286 млрд. евро, отделя 2,1 млрд. евро за незабавно подпомагане на икономиката. От тях 1,4 млрд. евро са извънредна финансова подкрепа за заетите, включително осигуряване на до 800 евро еднократна помощ за 1,7 млн. служители (81% от целия частен сектор); 150 млн. евро в подкрепа на сектори, засегнати от здравната криза, чрез Министерството на развитието на селските райони и храните; 550 млн. евро за увеличените разходи за здравеопазване, подпомагане на здравните работници и великденски бонуси за служителите.

Освен това се разсрочват различни задължения на обща стойност 3,7 млрд. евро. В тази сума се включват 2,1 млрд. евро суспендиране на данъчни задължения, включително разсрочени данъчни разходи за засегнатите предприятия и служители и 25% данъчни отстъпки за тези, които решат да не отложат плащането на данъци; 1,6 млрд. евро за спиране на вноските за социално осигуряване и субсидии за вноските на самостоятелно заетите лица, собствениците на малки предприятия и служителите им. Атина обяви и схема от 1 млрд. евро за изцяло или частично изплащане на пряка финансова подкрепа на активни малки и средни предприятия (МСП), засегнати от кризата с COVID-19.

И Унгария е подготвила сериозен пакет от мерки, в който преобладават данъчни и осигурителни ваканции, както и мораториум върху всички кредити. Планирани са 142,5 млрд. форинта (~391 млн. евро) плюс допълнителни 35,6 млрд. форинта (~98 млн. евро), за да се откаже хазната от плащания на данъци и осигуровки от избрани бизнеси за периода март–юни 2020 г. Друга от мерките е отмяна на плащането на таксата за развитие на туризма за март–юни 2020 г. Отпадат и данъците за някои малки предприемачи – мярка, която е изчислена на общо 18,4 млрд. форинта (~50,5 млн. евро). Анулират се лихви и такси за някои неплатени данъци в размер на 0,1 млрд. форинта (~275 000 евро).

До 31 декември се въвежда мораториум върху плащанията на корпоративните кредити и заемите на домакинствата. По прогнози на Унгарската банкова асоциация само лихвите по тях са в размер на около 450 млрд. форинта (~1,236 млрд. евро).

Най-богатата държава в ЕС – Германия, осигурява и най-големия пакет – от 750 млрд. евро, за да намали удара върху икономиката си от кризата. Икономическият съвет към правителството прогнозира спад на БВП с 2,8% тази година, но само ако локдаунът приключи скоро, което означава икономическата ситуация да се нормализира около лятото. Със 100 млрд. от този пакет ще бъдат рекапитализирани или изкупени дялове на компании, засегнати от кризата с коронавируса – и това ще се осъществи чрез Икономическия стабилизационен фонд. С 400 млрд. евро от същия фонд ще се помага за разрешаване на ликвидни проблеми и издаване на гаранции.

Близо 11 млрд. евро ще струва разширената схема за обезщетения за намалено работно време, а 3,5 млрд. евро – за спешни мерки, като осигуряване на защитни костюми и маски, за търсене на ваксина срещу коронавируса и репатриране на германски туристи от чужбина. Германската държава е заделила и 50 млрд. евро за мостови кредити към малкия бизнес и самостоятелно заети лица. Това са само част от мерките на Берлин, но федералните правителства имат и свои програми, като най-голяма е тази на Бавария за 20 млрд. евро.

Незабавните мерки, които Испания взе, са за 8,8 млрд. евро. В тази сума са включени 3,8 млрд. евро за медицински разходи (от тях 2,8 млрд. евро се прехвърлят на регионалните правителства, останалите 1 млрд. евро отиват във фонд за извънредни ситуации, ръководен от Министерството на здравеопазването); 25 млн. евро са предназначени за осигуряване на храна за уязвимите деца; 5 млрд. евро допълнителни публични разходи за запазване на работни места, подпомагане на работници, фирми, семейства и уязвими групи и финансиране на изследвания на COVID-19.

Други мерки включват още: 110 млн. евро финансиране на изследвания за ваксина и друго лечение; трансфери за 300 млн. евро към регионалните власти за борба със социалното въздействие на COVID-19 и допълнителни разходи – при използването на схеми за временна заетост (ERTE), които са опростени и условията за достъп до тях – разширени. Освен това работодателите ще се възползват от някои изключения за осигурителни вноски през периода на прилагане на схемата за временна корекция на заетостта.

Както и Унгария, Испания също налага мораториум върху банкови заеми и отсрочка на плащания на данъци за общо 24,4 млрд. евро. От тях 14 млрд. евро са отсрочените данъци за 6 месеца за МСП и самостоятелно заетите лица. Според приетия закон малките и средните фирми с годишни обороти до 6 млн. евро могат да отложат плащането на дължимите данъци, които не надвишават 30 000 евро, до 6 месеца, без наказателни лихви за първите 3 месеца.

На близо 10 млрд. евро се изчислява мораториумът за плащане на ипотечен заем за първо жилище за лица, идентифицирани като икономически уязвими и изправени пред извънредни трудности при обслужването на кредита заради пандемията.

Мадрид обяви и мерки за ликвидна подкрепа и гаранции за 112,4 млрд. евро – програми за кредитни гаранции от 100 млрд. евро за компании и самостоятелно заети лица, както за рефинансиране, така и за нов кредит; увеличение с 10 млрд. евро на нетния лимит за заем на ICO (испанския еквивалент на Европейската инвестиционна банка) за увеличаване на съществуващите кредитни линии. 400 млн. евро са заделени за осигуряване на ликвидна подкрепа за фирми и самостоятелно заети работници в туристическия сектор, пряко засегнат от COVID-19. А за общо 2 млрд. евро са гаранциите от Испанската агенция за експортно застраховане.

Какво прави България

На фона на описаните по-горе мерки българският антикризисен пакет блести със скромността си. Не само защото България е най-бедната държава в Общността, а поради предпазливостта и изчакването на управляващите.

Впрочем както премиерът Бойко Борисов уверяваше, че няма да се взема нов дълг, тази седмица Министерският съвет одобри промените в Закона за държавния бюджет, с които лимитът на дълга за 2020 г. се вдигна на 10 млрд. лв.

Както винаги българският министър на финансите Владислав Горанов е оптимист, което не е оптимистично в условия, в които и най-големите са песимисти. Според Горанов правителството е разработило три сценария за бюджета за 2020 г., като залага на най-лошия от тях, за да осигури допълнителните финансови буфери. А този най-лош сценарий предвижда до 3% спад на растежа. През февруари Еврокомисията намали прогнозата си за икономиката на България под 3%, след като миналата есен очакваха да нарасне поне с толкова. Ако държавата се отърве със спад от 3%, ще е чудо – но финансовите министри на последните три правителства не са умели в прогнозирането и справянето с кризи.

Вицепремиерът Томислав Дончев си е избрал метафора за мерките, която повтаря в няколко интервюта през изминалата седмица: „Ако си тръгнал на десетдневен поход, не трябва да си изядеш храната на втория ден.“ Така обяснява защо „очакванията са по-големи от реалността“. В реалността държавата дава по 1500 лв. безлихвени кредити с гратисен период за връщане от 3 до 6 месеца на засегнати от кризата фирми и самостоятелно заети лица. Българската банка за развитие ще отпуска кредитни линии до 100 000 лв. за микропредприятия.

А държавата ще плаща 60% от заплатите във фирми, в които предприемачите искат да запазят заетостта, ако те поемат осигуровките и останалите 40%. За тази мярка са заделени 1 млрд. лв. (около 510 млн. евро) на първо време. За два дни заявления за тази помощ са подали 59 фирми. Според проучване на Българската стопанска камара едва 8% от фирмите са склонни да се възползват от тази мярка, а 52% не желаят, тъй като не са в състояние да платят останалите 40 на сто плюс осигуровките. Повечето ще съкратят персонала, ще комбинират платен и неплатен отпуск и намалено работно време.

Решението за разсрочване на плащания по кредити на физически лица пък е оставено в ръцете на банките, които ще имат „индивидуален подход“. За бързите кредити, по които лихвите са значителни, и дума не се отваря.

В обръщение към нацията в петък президентът Румен Радев отново настоя за някаква нормалност в ситуацията на криза – „възможно най-бързо, управляемо и безопасно връщане към относително нормален ритъм на живот, към производство, към свободно движение на хора и стоки“. Държавният глава призова за „постигане на оптимален баланс между ограничения и социално-икономическа активност“, защото в противен случай се отключва безпрецедентна икономическа криза.

В действителност икономиката е оставена в режим „свободно падане“. Който си разбие главата – лека му пръст. Който оцелее в края на… „похода“, може и да получи от „припасите“. За малко повече от две седмици – от 13 март до 1 април, новорегистрираните безработни са над 31 000, с 10 000 повече от същия период на миналата година. За февруари общият им брой е 202 500, но с тези темпове ще стигнат бързо четвърт милион и ще растат, ако няма и сериозна заетост през летния сезон, както се очертава. В САЩ вече се питат дали директните помощи от 600 долара на седмица за останалите без работа заради COVID-19 са ефективна мярка, предвид усилията на Европа да задържи хората по работните им места, за да не се стига до масова безработица.

В държавите по света мозъчни тръстове и икономически екипи правят прогнози за очакваната безработица по отрасли, за потреблението – в България такива липсват. Чуват се само ръкоплясканията за ограничителните мерки на управляващите и ехото от брифингите на Националния оперативен щаб. Наред с насаждания страх, че „не знаем облика на това, срещу което се борим“, и че ситуацията е безпрецедентна.

Едно е сигурно: в края на „похода“ ще бъде поискана сметка от тия, дето държат припасите.

Заглавна снимка: Ehud Neuhaus