Как Ваня Григорова за малко не стана кмет на София

На втория тур на местните избори в София кандидатът на ПП–ДБ Васил Терзиев спечели с едва около 1,3 процентни пункта пред конкурентката си Ваня Григорова, подкрепена от БСП, „Атака“, комунистически и русофилски партии. Тази разлика се стопява до едва около 0,5%, ако вземем предвид не само гласувалите, а всички имащи право на глас. Малко повече от 2/3 от гласоподавателите в София не са отишли до урните. Реално Васил Терзиев е избран с гласовете на около 16,5% от софиянците, а Григорова са подкрепили към 16%. За да си го представим нагледно, разликата между двамата от около 4800 гласа е колкото два пъти учениците в най-голямото столично училище – 18. СУ „Уилям Гладстон“. Затова не беше изненада, когато Ваня Григорова заяви, че ще оспорва резултатите по съдебен ред.

„Почервеняване“ на София?

Вечерта след изборния ден политолози и прочее с леви убеждения се надпреварваха да говорят по националните телевизии как имало силен „социален вот“ в София. И как дългогодишното дясно управление на столицата довело едва ли не до ляв ренесанс.

Председателката на БСП Корнелия Нинова побърза да пришие високия резултат на Григорова на ревера на БСП и най-вече на своя собствен. Тя удобно „забрави“, че номинирането на синдикалистката стана въпреки волята ѝ. И че лично тя я саботираше на практика до втория тур, призовавайки я да се разграничи от репликата на Бойко Борисов, че държавна собственост (Григорова) е за предпочитане пред Държавна сигурност (Терзиев).

По-сериозното вглеждане в изборните резултати обаче опровергава интерпретациите за олевяването на София. Гласувалите за листата на БСП за Столичния общински съвет (СОС) са 56% от всички подкрепили Григорова на първия тур и едва една четвърт (26,7%) от далите гласа си за нея на втория. А друга идентифицираща се като лява партия, влязла в СОС, няма.

Тезата за социалния вот в столицата не се потвърждава и от избора на кметовете по райони. 19 от 24-мата районни кметове са от ПП–ДБ, трима – от ГЕРБ и двама – независими (този на Студентски град през 2019 г. е спечелил като номинация на ДБ, а колегата му от Нови Искър през 2015 г. е бил кандидат на Реформаторския блок). От тях Ваня Григорова би могла да намери общ език единствено с преизбрания кмет на район „Изгрев“ Делян Георгиев. При предишния мандат той беше единственият районен кмет на БСП в София, но Столетницата го низвергна заради позициите му в защита на електронното гласуване и на сегашните избори беше издигнат от ПП–ДБ (по предложение на „Спаси София“). Георгиев обаче беше против именуването на алея „Героите на Украйна“ и площад „Борис Немцов“ в близост до Руското посолство.

Какво конкретно казват резултатите?

Може да се каже просто: Васил Терзиев спечели, Ваня Григорова загуби, за какво е цялата драма? Въпросът е не само в близките резултати, а и в коренно различните изходни позиции. Терзиев беше сочен за фаворит от самото начало. Единствен риск пред неговата кандидатура изглеждаше евентуален силен кандидат, подкрепен от ГЕРБ, какъвто не се появи. А на номинацията на Григорова, приета с резерви дори от БСП, не се гледаше сериозно. Самата БСП никога не е печелила местни избори в София.

За разлика от Григорова, на първия тур резултатът на Терзиев (119 121 гласа) надхвърли със съвсем малко подкрепата, дадена за листата на ПП–ДБ–СС за СОС (112 087 гласа). На втория тур съоснователят на „Телерик“ успя да привлече още почти 56 000 избиратели. Синдикалистката от своя страна обаче увеличи резултата си повече от двойно, спечелвайки близо 90 000 нови гласа.

Откъде идват гласовете за Григорова на балотажа? По данни от екзитпола на „Алфа Рисърч“, зад нея са застанали цели 46% от подкрепилите кандидата на ГЕРБ Антон Хекимян на първия тур. За сравнение, тези от тях, които са гласували за Терзиев, са 38%. Очаквано, огромната част (84%) от избирателите на кандидата на „Възраждане“ Деян Николов са застанали зад Григорова, както и 55% от гласувалите за Ивайло Вълчев от ИТН. Дори една четвърт от „сините“ последователи на Вили Лилков са пуснали бюлетина за нея.

Един майтап с реални измерения

В електорален план най-голяма тежест имат именно онези 46% от избирателите на Хекимян, опровергаващи дългогодишната мантра „ГЕРБ ни пази от комунистите“. Те, изглежда, са се вслушали в Бойко Борисов, който заяви, че държавна собственост е за предпочитане пред Държавна сигурност. Той впрочем приписа тези думи на Антон Хекимян, но доскорошният директор на новините на bTV не беше казал това. Точните му думи бяха „предстои труден избор между Държавна сигурност и държавна собственост“; той не направи оценка кое от двете е по-добро.

В присъщия си стил след няколко дни Борисов промени позицията си, като заяви, че се бил пошегувал, и призова да се гласува за Терзиев. Шегата му обаче имаше сериозни последствия. Както в онзи виц за претъпкания автобус, в който мъж натрапчиво опирал определена част от анатомията си о пътничка. На протестите ѝ само отговарял, че си прави майтап. „Махнете го най-сетне този майтап от мене!“, не издържала накрая жената.

По-сериозните причини

Повърхностно и неточно би било обаче да отдадем резултата на Григорова единствено на една реплика на Борисов. Както думите му, от които се отрече, бяха израз на разочарованието му от ниския резултат за ГЕРБ и Хекимян на първия тур в София, така много гласоподаватели, идентифициращи се като „десни“, вероятно са дали гласа си за Григорова напук. Без да очакват, че е възможно тя да спечели. За други вотът за нея е бил израз на антисистемност.

Трябва да се признае, че Ваня Григорова направи силна кампания. Тя беше наясно какви са избирателите ѝ и какви послания работят за различните групи от тях. Соцносталгици, путинофили, работници, хора от крайните квартали, „нови“ софиянци от провинцията, националисти, антиглобалисти, хора с увреждания – тя имаше точните думи за всички тях.

Кандидатурата на Васил Терзиев беше най-малкото общо кратно, около което успяха да се обединят ПП, ДБ, „Спаси София“ и „Екипът на София“. Тя обаче стана общо кратно и за избирателите; не успя да ги обедини и мотивира. Мнозина така и не можаха да преглътнат ДС родословието на Терзиев. Други биха предпочели кандидатът да е Трайчо Трайков, Борис Бонев или арх. Любо Георгиев. Към това се прибавят също масираната кампания срещу Терзиев и фактът, че всички останали партии са против ПП–ДБ, съответно и против кандидатурата им за кмет на София.

Предизборната кампания не успя да преодолее тези начални дефицити. Въпреки личностните качества на Васил Терзиев, образът му така и не придоби плътност. Той си остана привлекателен най-вече за ИТ сектора, от който произлиза. Послания като „да мечтаем повече“, каквито той отправяше, звучаха кухо и инфантилно. Комуникационните експерти, стоящи зад кампанията, не изглежда да имаха реалистична представа що за хора са избирателите в София и какво имат нужда да чуят.

Да не говорим пък за представянето на визионерски концепции за развитието на града, които да вдъхновяват. И Борис Бонев, и Любо Георгиев имат да предложат достатъчно в това отношение, но малко от идеите им станаха теми в кампанията на Терзиев.

София не е червена, но не е и синя

Резултатите от местните избори в София са хубав повод изследователите, анализаторите и комуникационните експерти да предефинират досегашните си представи за населението на столицата. Както не е вярно, че софиянци внезапно са станали леви, така и вече не е валиден митът за „синя“ и „дясна“ София.

За коалицията „Синя София“ са дали гласа си едва 1,43% от всички гласоподаватели в столицата, а за кандидата ѝ за кмет Вили Лилков – 2%. Призивите за събаряне на Паметника на Съветската армия не изиграха особена роля в кампанията. Фактът, че Васил Терзиев е предприемач, натрупал милиони, предизвикваше повече критики и враждебност, отколкото одобрение.

Васил Терзиев ще бъде кмет на столицата в следващите най-малко четири години, ако ново преброяване на гласовете не доведе до обрат в резултата. Скоро ще престане да е тема с колко малка преднина е спечелил. Е, освен за БСП и за самата Ваня Григорова, която вероятно ще се опита да капитализира политически успеха си. Това, което не трябва да представа да бъде тема, е, че освен че расте, София се и променя. А за да се управлява един град, той трябва да се разбира.