Какви ги вършат евродепутатите?

След бурното лято на евроизборите, встъпването в длъжност на новата Европейска комисия и пренареждането на кабинети и екипи, европейските институции влязоха в обичайния си работен ритъм с пръскащ се по шевовете дневен ред. Новият компас за конкурентоспособност на Европейската комисия, следващата многогодишна финансова рамка за 2028–2034 г., климатичните цели за 2040 г., европейската отбрана и геополитическата независимост, електрическите коли и изкуственият интелект са само някои от най-актуалните теми, с които европейските законотворци планират да се захванат, без да броим всичко непредвидено, което ще изникне на национално ниво в държавите членки и от различни горещи точки на света и ще изисква адекватен отговор. 

Българските евродепутати разполагат с пет години, през които да разгърнат експертността и интересите си на европейско ниво и да участват в законотворчеството чрез писането на доклади и заемането на активни позиции. Как те използват тези възможности и своя потенциал и какво е полето на действие на българските евродепутати през новия парламентарен мандат? 

Раздаване на картите

Изготвянето на доклади и законови изменения представлява една от основните задачи на евродепутатите, която им дава видимост и добра професионална репутация в международен план. Това е същността на парламентарната работа в Брюксел и е начинът, по който евродепутатите, а чрез тях косвено и европейските граждани участват в законодателния процес. През предишния мандат на Парламента за пет години са били внесени повече от 30 000 законови изменения и приети повече от 3500 текста, сред които законодателни и незаконодателни доклади, резолюции и парламентарни становища. Макар и да не са формално задължени, голяма част от евродепутатите се стремят да сложат името си поне под един текст и да участват поне в една процедура.

За да стане един евродепутат докладчик, той трябва да е член на парламентарната комисия, на която е даден този доклад в зависимост от темата му, но също и да разполага с известни познания по въпроса и най-вече да има подкрепата на политическата си група в Европарламента и на националната си делегация. 

Процесът прилича на игра на покер или на наддаване при търг. В зависимост от големината и броя на членовете си в парламентарните комисии всяка политическа група разполага с известен брой точки, разпределени на пропорционален принцип, които залага, за да получи доклади. Основна роля в залагането играят координаторите. Всяка политическа група има по един координатор на парламентарна комисия. Координаторите заедно с председателите на съответните комисии решават колко „струва“ даден доклад, и всеки координатор преценява колко точки е готов да заложи, за да подсигури докладите, които се вписват в политическите приоритети на неговата група. Например левите групи ще се борят за повече доклади, свързани със социалните политики, десните – за икономически теми и въпроси, свързани със сигурността, а зелените – за екология и околна среда.

Веднъж спечелен от политическата група, докладът ще се даде за разработване на някого от депутатите от тази група, които са членове или заместник-членове на съответната парламентарна комисия. Ключова роля в процеса на ниво политическа група играят и националните делегации, които се борят за различни доклади спрямо националите си приоритети. Например докладите, свързани с риболова, често се вземат от депутати от страни с излаз на море и риболовна индустрия, а доклад, свързан с вятърните мелници, е много вероятно да отиде при нидерландец.

Колкото повече, толкова повече

Огромна роля в целия процес играе числеността – от колко депутати се състои политическата група и колко голяма е националната делегация във всяка група. Колкото по-многобройни са, толкова повече влияние могат да си осигурят. Това също е свързано с големината на държавата и броя на населението, но не е закономерност. 

По данни на Еumatrix през мандата 2019–2024 германските евродепутати са били едни от най-активните и влиятелните, което е логично, защото те са най-много и представляват най-населената държава в Европейския съюз. От друга страна, погледнато пропорционално, Франция и Италия, които се нареждат на второ и трето място по население и брой на евродепутати в Парламента, са задминати по парламентарна активност от по-малки държави, като Нидерландия. 

Другият фактор, от който зависи мащабът на влиянието на националните делегации, е личният избор на всеки евродепутат в коя политическа група ще членува. Членството в традиционното политическо ядро на големите групи на десните, левите и либералите предоставя повече ресурси, възможности за изява, разработване на доклади, пленарни изказвания и по-широко поле за действие. Присъединяването към крайнодесни и крайнолеви групи или решението да остане независим депутат, нечленуващ в нито една политическа група, поставя народния избраник в риск от изолация и невъзможност за активна работа.

През предишния мандат около една трета от френските евродепутати и повече от половината от италианските са били или независими, или членове на по-малките крайнодесни и крайнолеви групи. Това обяснява по-ниската обща активност на депутатите от Франция и Италия в сравнение с други по-малки държави, защото ги ощетява двойно. От една страна, чисто пропорционално и според процедурните правила на Парламента, колкото е по-малка политическата група, толкова по-малко членове има в парламентарните комисии, по-малко точки за купуване на доклади и по-малко минути за изказвания в пленарната зала. От друга страна, останалите групи прилагат санитарен кордон и блокират още повече, когато им е възможно, достъпа на екстремистките формации до доклади и до политическа активност. За илюстрация, 49-те депутати от крайнодясната група „Идентичност и демокрация“ са изготвили общо 26 доклада за 5 години, докато либералите, които са били два пъти повече (98), са участвали в изготвянето на десет пъти повече доклади (297 общо).

Новата картина

В настоящия парламент (2024–2029) ситуацията би могла да бъде малко по-различна заради численото превъзходство на крайнодесните. „Патриоти за Европа“ и Европейските консерватори и реформисти са съответно трета и четвърта политическа група и изместиха либералите и зелените от тези места. Това неминуемо ще окаже влияние върху разпределението на докладите, въпреки че крайният резултат ще зависи в голяма степен и от способността на традиционните групи да се обединят и да блокират екстремистите. Те вече го направиха непосредствено след евроизборите, когато трябваше да се избират председатели на парламентарните комисии. 

По правило всяка политическа група, след вътрешен дебат и в зависимост от влиянието и числеността на националните си делегации, номинира председатели на комисиите, които смята за важни. Водят се преговори, докато се постигне балансирано споразумение, отразяващо цялостния състав на Парламента на политическо и национално ниво. Заради санитарния кордон обаче нито един депутат от третата политическа група „Патриоти за Европа“ не стана председател на някоя от 24-те комисии и подкомисии, а Европейските консерватори и реформисти получиха само три председателски места. Останалите номинации бяха разпределени между групата на Европейската народна партия (ЕНП – 7 председатели), социалистите и демократите (С&Д – 5), „Обнови Европа“ (3), зелените (3) и левицата (2). 

Ролята на председателя е да води заседанията и да определя дневния ред на парламентарната комисия, но също да се бори за докладите, които да бъдат присъдени на неговата комисия след внасянето на съответното законодателно предложение от Европейската комисия. 

Тоест битката за участие в законодателния процес тече на много нива в Европейския парламент. Сблъсъци и съперничество има както между отделните комисии и политически групи, така и между държавите, партиите и различните депутати на индивидуално ниво. Защото в един парламент от 720 депутати от 27 държави, представляващи 450 милиона граждани, същинската борба, скрита зад всяко политическо съперничество, оспорване на правомощия или междуличностна конкуренция, е да бъде чут гласът на депутата – а чрез него и на неговите избиратели; както и да бъдат прокарани определени национални приоритети, идеологически виждания или лични интереси. 

Къде сме (и кои сме) ние?

По брой депутати – 17, България се нарежда на 15-то място сред всички страни членки, като първа е Германия с 96 депутати, а последна е Малта с 6. В новоизбрания Европарламент най-много български евродепутати (6) са членове на групата на ЕНП – от ГЕРБ (Ковачев, Майдел, Новаков, Радев), СДС (Лазаров) и „Демократи за силна България“ (Кънев). На второ място с по трима български депутати са „Обнови Европа“ – от „Продължаваме промяната – Демократична България“ (Минчев и Петров) и от Движението за права и свободи (Кючук), и крайнодясната „Европа на суверенните нации“ с членове от „Възраждане“ (Лайкова, Стоянов, Волгин). В групата на С&Д има двама български евродепутати от БСП (Вигенин и Пенкова), а при Европейските консерватори и реформисти (ЕКР) е Вълчев от „Има такъв народ“. 

Непосредствено след последните евроизбори през юни 2024 г. в „Обнови Европа“ членуваха петима български евродепутати. Но след извънредната национална конференция на ДПС в края на годината, когато Пеевски беше избран за единствен председател на партията, групата „Обнови Европа“ и Алиансът на либералите и демократите в Европа (АЛДЕ) препоръчаха изключването на неговата партия. Европейците посочиха санкциите за корупция срещу Пеевски като причина за прекратяването на членството на ДПС – Ново начало. Самият той ги изпревари и изпрати писмо, с което обяви, че напуска европейското семейство. Елена Йончева и Танер Кабилов, които останаха лоялни на Пеевски, също напуснаха „Обнови Европа“ и станаха независими, а Кючук, който е близък до Доган, остана при европейските либерали. 

Директните последствия от това решение на Йончева и Кабилов са, че ще имат по-кратко време за изказвания в пленарната зала, няма да разполагат с голям международен екип от политически съветници и експерти, с какъвто разполага всяка политическа група, ще имат по-ограничен бюджет за парламентарни дейности и ще им бъде много по-трудно да се преборят за изготвянето на доклад или становище, защото няма политическа група, която да се застъпи за тях. Независимите депутати нямат свои представители в нито един от политическите органи на Парламента, вземащи всички важни решения, с изключение на Председателския съвет, в който заседава един независим депутат, но без право на глас. 

В национален план решението на Йончева и Кабилов ще има по-скоро негативни последици за България, защото ще отслаби цялостното влияние на българската делегация. Те могат да организират най-различни инициативи на индивидуално ниво, но нямат зад себе си влиянието, подкрепата и ресурсите на важна политическа група. Решението им би могло да се тълкува като жертва в името на бъдеща национална политическа кариера или като принудително заради зависимостта им от ДПС на Пеевски. Петър Витанов, евродепутат от БСП през 2019–2024 г. и председател на българската делегация в групата на С&Д, направи точно обратното в началото на 2023 г., когато беше изключен от БСП заради различия с ръководството. Тогава Витанов беше подкрепен от европейските си колеги, остана в групата на С&Д, запази председателското си място и всички права, които имаше. 

Постове и работа

Членството в по-големите политически групи дава достъп и до важни постове, които се разпределят само между членовете на групите. Например Андрей Ковачев (ЕНП/ГЕРБ) е един от петимата квестори в настоящия парламент. Те се занимават с административни и финансови въпроси и участват в заседанията на Бюрото на Парламента. 

Ева Майдел (ЕНП/ГЕРБ), евродепутатка за трети пореден мандат, е заместник-председателка на Делегацията за връзки със САЩ, а Андрей Новаков (ЕНП/ГЕРБ), също евродепутат за трети пореден път, е координаторът на ЕНП за Комисията за регионално развитие. Настоящата позиция на Новаков ще му даде ключова роля в разпределянето на доклади, свързани с регионалното развитие, сред членовете на ЕНП в тази комисия, както и много възможности за създаване на контакти и сътрудничество с европейски партньори. Когато един български евродепутат получи важен пост и някаква власт в Европарламента, това означава повече видимост и за България на политическата сцена в Брюксел, повече възможности за оказване на влияние, създаване на международни връзки и развитие за страната ни. 

Групата „Обнови Европа“ също няколко последователни мандата е имала български евродепутати на високи позиции. Сега Илхан Кючук (АПС), с трети пореден мандат като евродепутат, е председател на Комисията по правни въпроси. В предишния мандат той беше постоянен докладчик на Европейския парламент за Северна Македония, което също е важна позиция от регионална гледна точка. Сега, с разцепването на ДПС и намаляването на броя на депутатите от България, влиянието им ще отслабне. Например Кючук едва ли щеше да бъде номиниран и да стане председател на Комисията по правни въпроси, ако Йончева и Кабил се бяха отцепили преди избирането на председатели на комисии. Колкото по-обединени и по-силни са партиите на национално ниво и колкото повече евродепутати имат, толкова по-силни козове имат и за игра в Европарламента. 

Същото може да се наблюдава и при левицата. Заради дългогодишните вътрешни проблеми в БСП и неевропейските им позиции по много въпроси – от Истанбулската конвенция до войната в Украйна – евродепутатите от БСП нямат силни позиции в групата на С&Д. В настоящия мандат българската делегация оредя наполовина и е съставена само от двама депутати, но дори и в предишния мандат, когато бяха четирима, положението им не беше завидно. Те бяха поставени пред дилема: да следват българската партийна линия, да запазят мълчание в Европарламента и да бягат от гласувания, които могат да им създадат проблеми; или да се обявят открито срещу ръководството в София, да следват европейските си колеги и да бъдат изключени. 

В настоящия мандат Цветелина Пенкова, евродепутатка за втори път, беше избрана за заместник-председателка на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика, което е важно портфолио, защото съвпада с това на българската комисарка Екатерина Захариева. В зависимост от промените в БСП и от избора на нов председател позициите им могат да укрепнат на европейско ниво или да останат все така противоречиви. От европейска гледна точка кандидатурата на Кристиан Вигенин за председател на БСП може да помогне заради европейския му опит. Вигенин вече е бил евродепутат за два мандата (2005–2014) и отново беше преизбран на последните евроизбори през 2024 г. 

Професионални евродепутати

Лесно е да се забележи, че повечето български депутати, които заемат важни постове, са в Брюксел вече за втори или трети мандат. Тази тенденция за професионализация на политическата кариера в Европарламента се наблюдава и в европейски план. Колкото повече пъти един евродепутат е преизбиран, толкова по-големи шансове има да заеме високи позиции и да разгърне цялостния потенциал, с който разполага. В новия Европарламент около половината от депутатите са преизбрани. Германецът Елмар Брок е един от рекордьорите, след като приключи евродепутатската си кариера през 2019 г. след 40 години и осем мандата в Брюксел.

На българските евродепутати от „Възраждане“, които са избрани за първи път, ще им отнеме известно време, докато се ориентират в начина на функциониране на Парламента. Членството им в крайнодясната евроскептична „Европа на суверенните нации“ няма да бъде най-доброто училище, тъй като една от основните ѝ цели е подкопаване на Европейския съюз и ограничаване на неговото влияние. Станислав Стоянов беше избран за заместник-председател на групата от 25 евродепутати, която е съвсем на ръба на критериите за създаване на политическа група (минимум 23 евродепутати от 7 държави) и ако нейни членове по-късно решат да я напуснат или да се присъединят към други групи, както често се случва при по-малките и нестабилни формации, останалите ще бъдат принудени да станат независими и групата да се разпадне.

Според Еumatrix през 2019–2024 г. българските евродепутати са имали средно ниво на активност по отношение на заемането на важни постове, парламентарна дейност и създаване на контакти. Те са заемали активна позиция по въпросите на миграцията и вътрешните работи, както и на транспорта, енергетиката и бюджета. По други теми, като околна среда, вътрешен пазар и търговия, участието им е било по-ограничено. 

Настоящият мандат ще зависи от индивидуалния начин на действие на всеки евродепутат, но и от стабилността на българските партии и общата политическа обстановка в страната. Отстояването на интереси и защитаването на политики в дадена сфера е по-успешно, когато се прави координирано и със стратегическа цел. А колкото по-разпокъсана, поляризирана и нестабилна е българската политическа сцена, толкова по-трудно ще бъде да се оцелее на полето на големите играчи. 

Изразеното мнение е лично и не представлява позицията на Европейския парламент.