Какво искат? Как ще го направят? Кой ще го свърши?

Някакъв патоген мори българските партии и до изборите наесен, към които се е отправил недостойният 50-ти парламент, не всички от тях ще го преболедуват. 

В разпад са и системни, и антисистемни партии и дори онези, които на пръв поглед изглеждат относително стабилни, ще бъдат засегнати от катастрофата. 

Проказата

Политическата криза, заради която България отива на седми парламентарни избори за по-малко от четири години, е като проказа за партиите. Тяхната безпомощност, некомпетентност и нежелание да излязат извън тяснопартийните си сметки, за да извършат дълбоката трансформация на държавата, повече не могат да бъдат маскирани зад декларативни хипотези с висока степен на убеденост или отбягване на диалог. 

По БНР политологът проф. Димитър Вацов коментира, че политическите сили не успяват да се обърнат към избирателите и да намерят верния тон:

Политическата класа се е самоизолирала и това е част от наблюдаваната криза. Партиите са в дълг към избирателите си.

А ги очаква неблагодарна и належаща работа – да възстановят доверието на гражданите в политическата система, която е пред делегитимация, и да активират обществена подкрепа за радикални реформи в съдебната и други системи. Ако българските политици не са в състояние да осмислят предизвикателствата, няма как да намерят устойчиви решения за тях – следователно са непригодни за тази дейност. 

Процесите на вътрешнопартийна конверсия не се изчерпват със смяна на лидерите, нито (само) с промяна на посланията, а с ново политическо съдържание. Именно за това говори евродепутатът Радан Кънев (ПП–ДБ, ЕНП) пред „24 часа“:

Виждам тенденция неуспехите да се отдават на комуникационни проблеми и лош пиар. Това е малката беля. Преди публичните послания идва въпросът за политическото съдържание. Тоест какво се предлага и дали то се одобрява от достатъчен брой граждани. 

Така че за предстоящите наесен избори, макар и още ненасрочени, основните въпроси са три: 

• Какво искат партиите? 
• Как ще го направят? 
• Кой ще го свърши?

Отговорите им избирателите държат да научат от партиите, за които искат или обмислят да гласуват. Така че политическите сили следва да ги подготвят без шикалкавене и уклончиви отговори като „Нeка видим резултатите“. Каквито и да са резултатите, границите на политическите съюзи трябва да са предварително ясни, също и целите и кадрите.

ГЕРБ не е титан

Лесно е да си великан в царството на джуджетата. Партия ГЕРБ изглежда непоклатима, но какво от това. Макар и първа политическа сила, сама не може да направи правителство, а повече не може да си го позволи – има толкова гърла да храни. Честите избори уронват репутацията и на партията, и на лидера ѝ Бойко Борисов – единствения политик в най-новата ни история, изкарал три премиерски мандата.

Сега Борисов запазва самообладание в очакване на изхода от битката в ДПС, който ще предопредели и съдбата на неговия дългогодишен непубличен сподвижник и все-още-съпредседател на ДПС Делян Пеевски, санкциониран за корупция от САЩ и Великобритания. Дистанцирането му от Пеевски обаче ще е трудно поради установените зависимости. Въпросът е: дори и Пеевски да бъде „изрязан“ от ДПС, ще посмее ли Бойко Борисов да остави регулаторите и съдебната власт без квоти на Пеевски?

Само месец след като назначи хора от ДПС, избрали сега лагера на Доган, на високи позиции в областните управи (които са отговорни за изборите), служебният премиер Димитър Главчев ги замени с кадри на ГЕРБ. Тимур Халилов от „автентичното ДПС“ го упрекна, че открито се е включил в битката в Движението:

Тези действия на Главчев оставят дълбоко съмнение в обществото доколко независим е служебният кабинет и кой диктува какви рокади да се правят. 

Къде ще се класира ДПС

Който и да победи във войната, разразила се между Делян Пеевски и почетния председател Ахмед Доган, и да получи законовата възможност да състави листите, няма да направи така, че ДПС да повтори успеха си от 9 юни, когато стана втора политическа сила, и Движението дълго ще се възстановява от последиците.

Пукнатината, която се отваря в ДПС, може да е изход за българите мюсюлмани да потърсят друго политическо представителство – стига партиите да са готови да ги приемат. 

Темата за „феодализираните избиратели на ДПС“ е всъщност и шамар за цялата политическа система, която третира българските турци и роми като втора категория хора – не по-различно от тоталитарния режим. Затова и експертът по малцинствени въпроси и съветник на президента Желю Желев – Михаил Иванов – казва пред „Дневник“, че ключът срещу модела „Пеевски“ е в другите партии:

И турците, и помаците в България се нуждаеха от закрила от националистите. Тази закрила те не видяха в останалите партии, видяха я в ДПС. Опитвал съм се да посреднича на мои познати турци и помаци с политически качества да се свържат с ръководствата на ДБ и ПП, но удрях на камък.

Изглежда, че ако успее да отхвърли (само) Пеевски, Движението за права и свободи ще стане по-приемлив партньор за „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“. Имиджово, защото същностна промяна в ДПС не се очаква да настъпи – който и да оглави ДПС, той ще е продукт на някой от кръговете. 

ПП–ДБ тренират за коалиция

За ПП–ДБ ключовите въпроси са поне три: колко самостойни искат да бъдат в коалиционния си съюз и какъв механизъм за изработване на общи решения да приемат; какво да предложат на избирателите; какво да е основното послание в предизборната кампания.

Новината за договаряне на споразумение между двете части на коалицията бе обявена тази седмица, но детайли по документа не бяха разкрити. Различията в позициите на ПП и ДБ по ключови въпроси станаха публично видими, което извади на преден план необходимостта от координация и единни позиции. Въпреки че за четвърти път се явяват като коалиция на избори (обявиха съюза си на изборите на 2 октомври 2022 г.), досега така и не бяха изработили регламент за партньорството си. 

Основното послание на предстоящата им кампания също ще е от значение, тъй като досега обединена кампания липсваше. Пеевски вече не може да е основна мишена, още по-малко Борисов – като бивш, но и потенциален партньор (онези плакати с изображението на двамата и надпис „Какъв искате да бъде вашият премиер“ трябва да получат „Златни малинки“ за неефективен пиар). Преди да е започнала същинската предизборна кампания обаче, Делян Пеевски вече се позиционира като противник и „разобличител“ на корупцията на ПП–ДБ и внесе в прокуратурата сигнал срещу тях. Санкционираният за корупция политик от ДПС поиска от държавното обвинение, ДАНС и МВР да проверят автентичността на записите, в които се чуват реплики като „неофициален кеш“ и „кеш в торби“.  

В това време ГЕРБ и ПП–ДБ вече тестват едно ново мнозинство чрез общата си позиция за ускоряване на приемането на еврото. Парламентарната Комисия по бюджет и финанси прие законопроекта за въвеждане на еврото, който ще влезе в пленарната зала за първо четене. А наред с това, по предложение на Мартин Димитров и Асен Василев от ПП–ДБ, Министерството на финансите ще бъде задължено да поиска членство на България в еврозоната от 1 юли 2025 г., ако тази година страната ни покрие изискването за инфлация.

В двуседмичен срок след постигането на този критерий българското правителство се задължава да поиска извънредни конвергентни доклади от Европейската централна банка и от Европейската комисия, които да удостоверят, че критериите за членство в еврозоната са покрити. Ако това стане, успехът ще се запише на сметката на следващото редовно правителство, което ще влезе в историята.

Предстоящият вот ще покаже дали стъпките, които предприемат ПП–ДБ, ще повишат рязко намалялото им сега парламентарно представителство, или ще го увеличат. Едно е сигурно обаче – ще трябва да оставят моралното превъзходство в предизборния арсенал на „Възраждане“, които поради факта, че не са управлявали, могат да претендират за него. 

„Възраждане“ и нейните посестрими

Чистотата си е чистота, но „Възраждане“ се тресе от страх какво ще се случи с посестримата ѝ „Величие“, а и с други като нея, които чакат на опашка на входа на парламента още от предишните избори. Макар и с разпаднала се парламентарна група, „Величие“ няма намерение да се оттегля от политиката, след като проби на вота на 9 юни. Нейният т.нар. идеолог и създател на атракциона „Исторически парк“ Ивелин Михайлов ще кани и други „войводи“ – например от ВМРО – за общо явяване, за да направят България земен рай. А формирането на безпрецедентната временна комисия в парламента за разследване на схемите около „Исторически парк“, която беше оглавена от депутатката от „Възраждане“ Цвета Рангелова, само ще превърне Михайлов в симпатична жертва на статуквото, срещу което той твърди, че се бори.

В това време Костадинов се опитва да съживи рейтинга си с вече познатите на гражданите референдуми – срещу еврото, срещу НАТО – и… с проект на нов български компютърен шрифт „Руница“.

Решихме да възродим това българско наследство, като направим шрифт, с който да можете да превръщате кирилицата в руница и руницата в кирилица.

Ето, и Костадинов е подходил исторически. Михайлов се хвали със стрелба с лък и възраждане на други прабългарски традиции, а лидерът на „Възраждане“ възражда древната писменост на прабългарите. Така че за октомврийските избори Костадинов и сие ще си бранят ловните полета. Същото ще прави и „Има такъв народ“.

Търси се лидер за БСП

Наесен БСП ще избира свой лидер, като все още не е ясно дали ще го направи по правилата, наложени от председателката в оставка Корнелия Нинова, тоест чрез пряк избор от членовете на партията, или ще ги промени, за да избира конгресът. Онова, което се вижда с просто око, е, че постепенно, също като при Пеевски, Нинова е напускана от свои верни съратници и „Позитано“ 20 вече сменя курса, наложен от нея, в посока към президента, демонстрирайки желание за диалог и разбирателство. 

След като бяха проведени срещи с „Левицата!“, „Изправи се, България“, „Българска социалдемокрация – Евролевица“ и ПД „Социалдемократи“, новото ръководство на БСП излезе с призив всички напуснали партията да се върнат в нея. Дали това ще помогне на постепенно изчезващата БСП да подобри резултата си? Едва ли. Нито една от тези политически сили не регистрира значим резултат на избори. 

За едно Корнелия Нинова е права – че напусналите БСП са стари лица, а проблемът е, че няма нови идеи. Но такива нямаше и по време на нейното управление, при което БСП придоби характеристиките на националпопулистка формация и се маргинализира. 

Наближаващите избори ще разпердушинят някои партии, други ще посвият перки, но никоя няма да се отърве без сътресения. Ако искат да ги боли по-малко, българските политици да покажат малко честност. Също и чест.