Какво означава завръщането на Тръмп в Белия дом

Да си припомним за момент как изглеждаха САЩ малко преди Доналд Тръмп да обяви кандидатурата си за втори президентски мандат. Шансовете му бяха възприемани като незначителни по две основни причини: първата е, че имаше надежда, че републиканците ще изберат кандидат, който се е дистанцирал от първия мандат на администрацията на Тръмп; и втората – изгряващата звезда на Камала Харис, която се възприемаше от влиятелната обамистка фракция на демократите като най-логичния наследник на президента Джо Байдън. 

И все пак Тръмп се завърна в Белия дом точно както обеща малко преди да го напусне. Това даде повод на много експерти да говорят за края на американската демокрация, за свършека на Американския век и дори за превръщането на САЩ в клептокрация, управлявана от влиятелните финансови клики в Ню Йорк и Вашингтон. Завръщането на Тръмп шокира и американските съюзници – особено тези в Европа, които виждат в неговия избор потенциален компромис с Русия за сметка на НАТО и Украйна. 

В този материал ще разгледаме по-подробно тези страхове, които сполетяха и България, като у нас усилено започна да се говори за геополитически договорки между Вашингтон и Москва, които могат да доведат до възстановяване на руското влияние и до маргинализация на страната ни в евроатлантическото семейство. И така, какво в крайна сметка означава завръщането на Доналд Тръмп за света, вселената и всичко останало?

Демокрация ли са САЩ на Доналд Тръмп?

За да отговорим на този въпрос, трябва да направим едно съществено уточнение – разликата между разбиранията за демокрация на американците и европейците е много голяма. Европа винаги е свързвала демокрацията с края на абсолютната монархия и със съчиненията на Джон Лок, Едмънд Бърк и Шарл дьо Монтескьо. Затова и най-големите постижения, с които днес европейците се гордеят, са: европейската средна класа, която дава възможност на гражданите да усетят икономическите ефекти от демокрацията; писаните конституции, премахващи или ограничаващи ролята на монарха по начин, който гарантира достойнството на гражданите, така че те вече да не са безгласни поданици; политическият плурализъм и свободното движение, които ни правят граждани на Европа.

Европейската демокрация, с други думи, е своеобразна възхвала на свободата, рамкирана така, че да гарантира спазването на реда и законите в обществото.

Красотата на тази идея днес намира своя завършен израз в отношенията между Германия и Франция, които въпреки печалното си историческо минало се превърнаха в мотор на Европейския съюз.

Американската демокрация е нещо съществено различно и всеки, който е посещавал САЩ, ще ви каже, че тя няма нищо общо с европейската. За средностатистическия американец САЩ са преди всичко република, а след това демокрация. Биещото сърце на американската демокрация е съхранено в един от девизите, изобразени на Великия печат на САЩ: Novus ordo seclorum (от лат. „Нов ред за поколенията“). Не, това не е теория на конспирацията, а прагматично подбрано мото, което изразява заявката на американските бащи основатели да създадат уникална политическа система, която е различна от политиката, водена от колониалните империи и техните наследници.

Този идеал съчетава съвършените качества на републиката: тя по своя характер е светска, а не морална; има председател (президент), който след отварянето на САЩ към света и създаването на американската разузнавателна общност става центърът на американската политическа система; почива на твърдата вяра на американците, че съществува провидение, което ще направи хората напълно свободни, и че САЩ трябва да бъдат образец на тази свобода. Американският икономически модел е отличен пример в това отношение, тъй като той съществено се различава от европейската социална държава, функционирайки на принципа „по-добре икономически неравни, но политически свободни“.

Това сравнение ни позволява да обобщим, че няма как подобен модел да бъде разрушен от един-единствен човек.

Доналд Тръмп е избран, за да служи на Америка, а не Америка да служи на Доналд Тръмп.

САЩ са млада нация, но основите на тяхната демокрация са излети толкова солидно от архитектите на републиката, че дори богатите робовладелци от Юга и техните наследници, които бутаха паметниците на бащите основатели, не успяха да ги разрушат. Казано иначе, никой американец няма да замени една стабилна, макар и ексцентрична администрация с период на несигурност, нестабилност, още по-малко пък с нова Гражданска война.

Съвсем отделен е въпросът как ще изглежда администрацията на Тръмп в очите на останалия свят. Това отново ни връща към темата за съществуващата разлика между политическите култури на Новия и Стария свят. За европейците фигурата на Илон Мъск и неговите изказвания са достатъчен повод Америка да бъде обявена за клептокрация, но за американците, напротив – те са доказателство, че САЩ са демокрация, защото свободата на словото е универсално право на всеки. Това беше и причината, поради която доста демократи се изказаха против блокирането на профила на Тръмп в социалните мрежи по време на първия му мандат и предупредиха, че съдебните обвинения срещу него ще имат обратен ефект, който не закъсня. Така че съдбата на американската демокрация е повод за сериозен дебат, но оценките за нейния край са изключително пресилени, а доказателствата за тях са идеологически, а не научни.

Какво означава Доналд Тръмп за света?

В геостратегически план може да очакваме, че външната политика на администрацията на Тръмп ще се развива в три основни направления.

Първото е близкоизточното и то включва засилването на съюза между САЩ и Израел – отношения, които бяха сериозно разклатени от липсата на решителност, демонстрирана от много демократи по време на конфликта между „Хамас“ и Израел. В краткосрочен план това може да означава, че конфликтът ще продължи да тлее с периоди на възобновяване и поредица от временни примирия. В по-дългосрочен план Америка може да се опита да сложи край на режима в Иран, но това неизбежно минава през ограничена американска интервенция в региона, която ще изисква стратегически отстъпки от страна на Русия по отношение на нейните съюзници в Техеран. 

Всъщност най-голямата заплаха идва от ядрените амбиции на аятоласите, които виждат в оръжията за масово унищожение възможност най-сетне да гарантират личното си оцеляване без повече притеснения кой е в Белия дом.

Бъдещето на ядрената сделка изглежда съмнително поради липсата на ясен ангажимент от страна на Техеран, а САЩ едва ли биха рискували да допуснат Израел да стане обект на ядрено изнудване от страна на Иран. Каквато и да е политиката на Вашингтон обаче, тя няма как да бъде успешна, ако не е насочена към сдържането на терористичните групировки в региона и на техните спонсори в Техеран. Причината, поради която дори Доналд Тръмп не може да се надява на нов стабилен мирен процес, е, че палестинските лидери много отдавна загубиха политическия контрол върху страната си – в по-голямата си част тя се намира под контрола на фундаменталистите.

Второто ключово направление е азиатско-тихоокеанското, и по-конкретно отношенията на САЩ с Китай. На езика на международните отношения Вашингтон и Пекин се намират в състояние на взаимозависимост, като всеки опит за изход от това уравнение ще е пагубен не само за тях, но и за глобалната икономика. Ако администрацията на Тръмп реши да започне нова търговска война с Пекин, бумерангът неизменно ще удари и Америка, затова новият президент трябва преди всичко да застрахова държавата си от нова рецесия. 

За Китай червената линия е Тайван, и по-конкретно формулата на политиката, че съществува един Китай и Тайван е част от него. Има обаче едно много важно допълнение и то е, че тази политика е валидна дотолкова, доколкото не е налице опит за насилствена промяна на статуквото в региона. Ето защо диалогът в областта на сигурността между двете държави е ключов. В момента, в който този диалог се прекрати, страните няма да могат да разчитат своите сигнали правилно и това може да доведе до пряк военен конфликт между тях. 

Бедата е, че ядрената програма на Северна Корея усложнява задачата на президентската администрация, тъй като Пхенян вече разполага с ракети, които могат да достигнат ако не територията на САЩ, то поне земите на техните съюзници, а Китай загуби голяма част от влиянието си върху затворената азиатска държава за сметка на Русия.

Ключови за САЩ обаче остават споразумението им за сигурност с Япония и обещанието на Байдън пред Сеул, че Вашингтон би използвал ядрено оръжие срещу Северна Корея, ако Югът бъде нападнат. В случай че Тръмп реши да ревизира и двете, твърде е възможно Сеул да завие към Китай, а Токио да промени концепцията си за отбрана, наследена от Втората световна война.

Третото направление е европейското. Да, Тръмп на няколко пъти даде заявки, че отношенията с Русия са приоритет, но дотолкова, доколкото те ще му помогнат да предоговори отношенията между Москва и Техеран. В случай че Путин даде на Тръмп онова, което той иска, и се съгласи да оттегли подкрепата на Русия за Иран и „Хамас“, Вашингтон също би направил отстъпки по отношение на Украйна. Това може да включва както поделяне на страната, така и краткосрочен отказ на Западна Украйна от членство в НАТО. Най-голямата грешка на Русия обаче би била да постави ултиматум на Тръмп и една такава стъпка от страна на Путин бързо би довела до приемането на Украйна в Алианса – не защото Тръмп страда от някакви морални съображения за ставащото на изток, а защото е политик с огромно его. 

По същия начин стоят нещата и в отношенията с Европейския съюз. Исканията на Тръмп всеки съюзник да отделя повече за отбрана отразява член 3 на Договора от Вашингтон, който гласи: 

За по-ефективно постигане на целите на настоящия Договор страните по него, поотделно и съвместно, като развиват непрекъснато и ефективно собствените си възможности и си оказват взаимна помощ, ще поддържат и развиват своите индивидуални и колективни способности да се противопоставят на въоръжено нападение. 

В този смисъл член 5* (за съгласуван военен отговор от страните в НАТО при нападение срещу някоя от тях) няма как да функционира без член 3. За същото говореше и Байдън, който употребяваше термина shared burden (споделена тежест), без да пояснява обаче за какъв процент става въпрос. Така Европа ще бъде в трудната позиция да избира между американския чадър и развиването на собствени отбранителни способности. Второто минава през компромис с Русия, тъй като европейците все още не са готови да сдържат Москва ефективно, най-малкото защото нямат ядрен паритет с нея. В този смисъл, ако има някакви стратегически отстъпки по отношение на руското влияние в Източна Европа – например в България, – те ще са от страна на Европа, а не от страна на Америка.

Какво означава Доналд Тръмп за вселената?

Въпреки че реалистите обичат да говорят за свят на анархия, когато става въпрос как държавите се възприемат една друга, по-рационалното обяснение все пак принадлежи на т.нар. неолиберална школа. Системата на международните отношения в този смисъл е не просто пъзел от държави, но и пъзел от представи, а те няма как да бъдат разбрани без ясна оценка какви са ценностите на тези актьори. Огромната вселена на глобалната политика днес се сблъсква с много заплахи, но три от тях са най-сериозни и изискват особено внимание от страна на всяка суперсила, особено на САЩ.

Първата основна заплаха е глобалният ръст на антисемитизма. В сравнителен аспект, ако войната в Украйна все повече се очертава като регионален конфликт, който може да бъде решен на масата за преговори, ядрената програма на Иран и посланията, които изпращат трансграничните терористични мрежи в Европа, могат да доведат до глобална война. САЩ на Тръмп могат да претендират за образец на държава от свободния демократичен свят само ако ефективно се противопоставят на тази пропаганда и се ангажират пряко със сигурността на съюзниците си в Близкия изток. 

Втората заплаха е опасността от ядрена война, която може да стане реалност, ако оръжията за масово унищожение попаднат в ръцете на терористична мрежа или ако една от ядрените сили реши, че няма какво да губи. Макар че шансовете това да се случи значително паднаха, след като Китай предупреди Русия за червените си линии през 2022 г., Вашингтон все още не изключва тази опция. Нещо повече, непрестанният ядрен шантаж на Русия може да стане заразителен пример за Северна Корея, която не участва в нито един от глобалните формати за разоръжаване. 

Третата заплаха се отнася до изчезването на средната класа под напора на две крайности – ръста на крайнодесните и на крайнолевите идеологии. Ако Европа наистина реши да харчи повече за отбрана, САЩ ще трябва да пренасочат повече пари за публичния сектор, тъй като без тях ще изгубят своята средна класа. Уви, при една дясна администрация, каквато има Тръмп, надеждите в тази посока не са оптимистични. Възстановяването на икономическата стабилност в Америка е задача, която може да бъде реализирана не само от една, а от няколко последователни президентски администрации. В дългосрочен план тя ще бъде решаваща дали глобалното доверие в демокрацията ще расте, или ще се свива в зависимост от това дали хората усещат, или не усещат нейните ефекти.

И накрая нека споменем отново, че Доналд Тръмп е просто личност, която има далеч по-малък формат и значение от президентската институция на САЩ. Президентът Тръмп ще е различен от бизнесмена и шоумена Тръмп, тъй като зад него ще стои не просто компания или телевизионно предаване, а цяла нация.

Доналд Тръмп не е консерватор или либерал, той е просто американецът с огромното его, който иска да е начело на държавата. Големият въпрос по-скоро ни връща към увода: защо въпреки надеждите на голяма част от политическия елит в САЩ за социална промяна се стигна дотук? Явно последните избори доказаха, че американското общество не се отличава съществено от обществата, които харесват доминантни и властни фигури начело на държавата си – силната република, която има своя идея какво представляват демокрацията и свободата. В днешната ера на противопоставяне и поляризация реториката за и против Тръмп много лесно може да бъде използвана за промяна на нагласите в посока за или против Америка. Това е реалност, която всеки американски съюзник ще трябва да отчита в отношенията си със САЩ през следващите няколко години. Уви, задачата на стратегическите опоненти на САЩ също няма да е по-лесна, тъй като те ще се сблъскат с най-непредсказуемия държавен глава в американската история.

* Член 5, Северноатлантически договор
Страните по Договора се договарят, че въоръжено нападение, предприето срещу една или повече от тях, в Европа или в Северна Америка, ще се разглежда като нападение срещу всички тях, вследствие на което те се договарят, че в случай на такова въоръжено нападение всяка от тях, упражнявайки правото си на индивидуална или колективна самоотбрана, признато в член 51 от Устава на Организацията на обединените нации, ще окаже помощ на нападнатата страна или страни по Договора, като незабавно предприеме, индивидуално и съгласувано с останалите страни по Договора, такива действия, каквито смята за необходими, включително употребата на въоръжена сила, за възстановяване и поддържане на сигурността в Северноатлантическата зона.