Какво по-хубаво от лошото време

Може би мнозина не си дават сметка колко много електричество се генерира благодарение на лошото време. Става въпрос за вятърната енергия, и по-специално за офшорната в Северно море, чието производство тепърва ще се развива. Лошото време по едни критерии всъщност може да се окаже много хубаво по други. Още по-интересното е, че именно това „лошо“ и ветровито време се превръща в геополитически фактор, който тласка икономиката, енергетиката и иновациите в Европа напред. Но в коя посока? Войната в Украйна принуди Европейския съюз да преосмисли дългогодишните си отношения с агресора Русия, основаващи се на спорната идея за разбирателство и мир чрез тясно сътрудничество в сферата на енергетиката.

Добрите перспективи пред лошото време на Севера

След като сътрудничеството се изроди в зависимост, която Русия използва, за да утоли външнополитическите си апетити, ЕС ускори прехода към климатична неутралност, търсейки нови маршрути и източници за диверсификация на газовите и петролните доставки, но и заместители на изкопаемите горива. Постепенно се засили и процесът по замяна на традиционния тръбен пренос на енергоизточници с доставки по море и по изграждане на съответната инфраструктура, като терминали за втечнен природен газ, което драстично повиши стратегическото значение на морските пътища.

Моретата стават още по-важни с развитието на технологиите за производство на енергия от възобновяеми източници (най-вече от вятър). Затова европейската енергетика търси пристан в едно от местата с най-лошо време на континента – Севера. През последните години Северно море се превърна в едно от енергийните недра на ЕС. Това се дължи не само на традиционните петролни и газови залежи, но и на суровите метеорологични условия, благоприятни за изграждане на офшорни вятърни турбини, които снабдяват страните от Западна и Северна Европа с чиста електроенергия.

Най-активните играчи в региона са Великобритания и страните от т.нар. Северноморско енергийно сътрудничество (СЕС) – Германия, Белгия, Дания, Франция, Ирландия, Люксембург, Нидерландия, Норвегия и Швеция. Въпреки Брекзит кооперацията между СЕС и Великобритания се засили в края на 2022 г. с подписването на Меморандум за разбирателство в сферата на офшорната вятърна енергия. Споразумението е в съзвучие с целите на ЕС – 60 GW офшорни вятърни мощности до 2030 г. и 300 GW до 2050 г.

Няколко месеца по-рано енергийните министри на страните от СЕС декларираха изключително амбициозните намерения да изградят заедно офшорни инсталации с капацитет от 76 GW до 2030 г., 194 GW до 2040 г. и 260 GW до 2050 г. Както става ясно от тази заявка, деветте страни около Северно море планират да покрият почти самостоятелно общите цели на ЕС в това отношение. Изместването на европейската геополитическа тежест на север обаче зависи не само от количеството зелена енергия, а и от новите технологии. В момента в Северно море се развиват едни от най-иновативните проекти за производство, пренос и съхранение на енергия.

Белгия например е все по-близо до реализирането на първия в света изкуствен офшорен енергиен остров. В края на миналия месец приключи конкурсът за възлагане на строителството на съоръжението, спечелен от белгийския консорциум TM EDISON, който се състои от две от компаниите с най-голям опит в областта – DEME Group и Jan De Nul Group. По първоначални планове строителството ще започне през 2024 г. и ще продължи до август 2026 г., а окончателното изграждане на остров Принцеса Елизабет с прилежащата му енергийна инфраструктура ще приключи през 2030 г.

Белгийското правителство пък ще съфинансира проекта с около 100 млн. евро по Плана за възстановяване и устойчивост. Приоритет на съоръжението е да свърже вятърните паркове в белгийската офшорна зона и да осъществи преноса на генерираната електроенергия от морето до мрежата на белгийския системен оператор. Чрез изграждането на допълнителни високотехнологични интерконектори островът ще свърже Белгия с Великобритания и Дания. Така в още по-дългосрочен план иновативната инфраструктура трябва да превърне съоръжението в енергиен хъб, свързващ както големи офшорни вятърни паркове, така и страните от региона, улеснявайки обмена на електроенергия между тях.

През 2022 г. едно от най-големите дружества в света за управление на фондове в сферата на възобновяемата енергия – Copenhagen Infrastructure Partners (CIP), предложи изграждането на първия по рода си изкуствен офшорен водороден остров. Проектът с името BrintØ ще бъде реализиран в плитчината Догер в Северно море. Идеята е чрез електролиза да се произвежда зелен водород от офшорната енергия. Впоследствие водородът ще се транспортира чрез тръбопроводи до съседни държави, като Германия, Нидерландия и Белгия. По предварителни изчисления на CIP в пълния си работен капацитет съоръжението ще генерира около един милион тона зелен водород годишно, което отговаря на 7% от очакваното потребление на водород в ЕС през 2030 г.

И отново в Дания – след конкурс властите издадоха първите лицензи за съхранение на въглероден диоксид в Северно море. Победители са френската TotalEnergies и консорциумът между британската INEOS E&P и немската Wintershall Dea. Целта тук е уловеният въглероден диоксид от индустриални предприятия да се транспортира чрез тръбопроводи или специални кораби, след което да се складира в изчерпани газови и нефтени находища или в солени водоносни формации на дълбочина между един и два километра под морското дъно. Конкретните проекти за съхранение трябва да бъдат одобрени от Датската енергийна агенция преди окончателното им реализиране.

Междувременно шотландската SAE Renewables обяви, че проектът ѝ MeyGen, който генерира електричество от силата на приливите и отливите, е произвел 50 GWh електроенергия от създаването му през 2017 г. Това възлиза на повече от 50% от електроенергията, произведена по същата технология в световен мащаб. Инсталациите се намират в пролуката между северните брегове на континентална Шотландия и необитаемия остров Строма, където се образува естествен канал за ускоряване на водообмена между Северно море и Атлантика. Макар и все още маргинална, тази технология е поредният пример за иновациите в региона.

Газът и войната в Украйна

Освен заради технологиите и огромното производство на зелена енергия, геополитическата роля на Северно море нарасна и заради желанието и нуждата на европейските държави да скъсат със зависимостта от руски тръбен газ след инвазията в Украйна. Германия например, която е и най-големият консуматор на природен газ в ЕС, повиши вноса от Норвегия и доставките на втечнен природен газ (LNG) през Северно море.

В рамките на малко повече от половин година страната, която до този момент нямаше собствена инфраструктура за съхранение и регазификация на LNG, успя да се сдобие с три временни плаващи LNG терминала, два от които с пряк достъп до Северно море. Единият от тях се намира на северноморското пристанище Вилхелмсхафен, а другият – в малкото индустриално пристанищно градче Брунсбютел в близост до Хамбург.

Освен че Германия ще покрива част от нуждите за индустрията и домакинствата си чрез доставки на LNG през Северно море, страната изрази готовност да подпомага страните от Централна Европа без излаз на море, като Чехия, Словакия и Австрия, които бяха силно зависими от руските доставки.

Солидарността се оказа първостепенният принцип в отношенията между страните от ЕС след руската агресия в Украйна. Сътрудничеството по отношение на газовите доставки е нормативно уредено в Регламент (ЕС) 2017/1938, на който стъпват двустранните договори между Германия и Дания (2020 г.) и Германия и Австрия (2021 г.). Споразуменията целят създаването на аварийни механизми за споделяне на газ между съседни държави при нарушаване или спиране на доставките. Германия води преговори и с Чехия и други страни от региона.

А колкото повече нараства ролята на Германия като газов хъб, толкова по-важни стратегически стават морските маршрути за внос на LNG. И въпреки че природният газ ще бъде само преходно гориво по пътя към въглеродна неутралност, а с това търсенето и потреблението му ще намаляват през следващите години, стратегическото значение на Северно море в дългосрочен план ще се запази заради прилагането на нови технологии, прехода към производство и пренос на зелен водород и генерирането на огромни количества зелена енергия.

Ядрената енергия

Развитието на Северноморския регион може да се разглежда и в контекста на отношенията между лагерите в Европа с различна визия за климатичния преход. За разлика от Германия, която се отказва от въглищните и атомните си централи, разчитайки на зелена енергия и газ за прехода към зелен водород, Франция се фокусира предимно върху добре развитата си ядрена енергетика.

Един от недостатъците на възобновяемите източници е, че количеството генерирана енергия зависи от наличието на слънце или вятър при все още скъпи и недоразвити технологии за съхранение, които биха могли да балансират мрежата при вариращите дневни нива на потребление. Това предполага необходимостта от базови мощности, каквито са атомните централи, за да се гарантират постоянното производство и подаване на електричество.

В този ред на мисли, след последното неформално заседание на енергийните министри на ЕС, Франция и още десет страни (сред които и България) обявиха създаването на „ядрен алианс“. Участниците в него ще си сътрудничат в развитието на ядрени проекти, обучението на кадри и управлението на маршрутите за доставка, защитавайки ядрената енергия като важен източник на производство с нисък въглероден отпечатък.

Коалицията, водена от Германия и Австрия обаче, от години е против приравняването на ядрената енергия с тази от възобновяеми източници. Това неглижира опитите за класифицирането ѝ като „зелена“ в таксономията на ЕС и блокира финансирането на ядрени проекти (включително производството на водород от ядрена енергия) по ключови европейски инструменти, като Фонда за справедлив преход, механизма InvestEU и плана REPowerEU.

Отвореният въпрос относно ролята на ядрената енергетика за постигане на климатична неутралност е важен поради необходимостта от намиране на най-ползотворния баланс между базова и зелена енергия, приоритизирането на определени технологии и разпределението на ресурсите и инвестициите, за спечелването на които ще си съперничат различни проекти.

Изглежда, че Северно море ще се превърне в един от двигателите за развитие на европейските иновации, енергетика и икономика по пътя към климатична неутралност. Това, от една страна, ще окаже влияние върху динамиката на взаимоотношенията между страните в Европейския съюз. От друга, Северно море ще дърпа геополитическия център на Европа към себе си, което ще рефлектира и върху външнополитическите и икономическите отношения със страни от мащаба на САЩ, Китай и Русия, а това заслужава специално внимание в отделен анализ.

Заглавна снимка: Вятърни турбини, произвеждащи възобновяема и зелена енергия в офшорната зона на белгийската част на Северно море. Източник: Jesse De Meulenaere / Unsplash

Към втора част >>