Ако човек следи комюникетата от преговорите за съставяне на редовно правителство между четирите политически сили, би си помислил, че всичко върви по мед, масло и свинско със зеле. В прессъобщенията изобилстват обсъдени теми – законодателни приоритети, социални мерки, инфраструктурни проекти и дори амбициозни намерения за пълен 4-годишен мандат. Изглеждат като съвсем истински преговори за коалиционно управление, а участниците – ГЕРБ–СДС, „Демократична България“, „Има такъв народ“ и БСП – Обединена левица, позиционират себе си като национално отговорни партии, погълнати от задачата да работят за доброто на държавата и нормализацията на политическия живот. И разбира се, за своето собствено добруване. 

Онова, което не се вижда зад декорацията, са същинските преговори кой какви ресурси ще контролира, как ще бъдат разпределени постовете в бъдещо правителство, позициите в регулаторите и договореностите за съдебната власт, и най-сетне – кой ще е министър-председател (защото мантрата за Бойко Борисов премиер не върви). Изобщо колко от „добруването“ ще стигне до гражданите? 

Но участниците следва да се договорят първо по стратегическите приоритети, които да дадат рамка на бъдещото споразумение: еврозоната, стратегията за българската енергетика, в това число въглищната индустрия, подкрепата за Украйна, концепцията за националната сигурност. А те стъпват на пръсти около тях, един вид превенция да не се развали едва наченалият диалог с… неудобни въпроси. Това е сигурен признак, че ще бъдат направени сериозни компромиси, а власт, която се крепи на такива, бързо се срутва. Неотдавнашната сглобка е доказателство.

Украйна и споразумението за сигурност

Скандалът, избухнал заради споразумението с Украйна в областта на сигурността за срок от 10 години, е ярък пример как стратегически теми, свързани с по-голямата европейска интеграция на България, могат да бъдат превърнати в политически футбол. (Случайно или не, шумът съвпадна с посещението на генералния секретар на НАТО Марк Рюте в България.) Въпреки решението на Министерския съвет от ноември 2023 г. за одобрение на документа, неговото подписване се забави с месеци, включително и заради Украйна. България не го е подписала, също и Унгария, Малта, Кипър, Австрия и Словакия – все държави от ЕС, в които руското присъствие е осезателно или чрез капитали, или чрез енергийни ресурси и влияние, осъществявано чрез политици и медии. 

Служебният премиер Димитър Главчев прехвърли отговорността на парламента в навечерието на заминаването си за Брюксел, където се срещна с украинския президент Зеленски, макар ратификация да не е необходима. Председателката на парламента доц. Наталия Киселова (БСП – Обединена левица) не включи точката за споразумението в дневния ред. Олигархът Делян Пеевски от групата, предложила точката (ДПС – Ново начало), се възползва, за да демонстрира евроатлантизъм: 

Ако днес не дадем мандат на Главчев да одобри споразумението с Украйна, значи бройте ги… Който не го подкрепи, е слуга на Москва… По гласуването ще видим кои са евроатлантическите партии.

Пред БНР бившата външна министърка Гергана Паси определи случая като дипломатически скандал и отиде по-далеч:

Репликите в пленарна зала на НС показват, че всяко действие ще се използва за объркване на обърканото ни общество. Терминът е „рефлексивен контрол“ – неприятелят Русия се опитва да ни внуши решение, което е в противовес със собствения ни национален интерес.

А изявление на Бойко Борисов даде основания да бъде заподозрян в тръмпистки завой:

Преди шест месеца категорично щяхме да подкрепим такъв договор. Сега, когато Европа и САЩ, и изказванията на Тръмп за прекратяване на войната в Украйна, ние малко като на 9 септември фабрика купуваме. Ние с Украйна ще работим, ще участваме във възстановяването на мирния процес и просто едно редовно правителство ще подпише изгоден взаимно документ.

Украйна е лакмус за коалиционните намерения и устойчивост. Подписването или отказът от споразумението ще покаже доколко бъдещото правителство е готово да се обвърже с ясна позиция в подкрепа на евроатлантическата ориентация на България. А дали въпросът ще бъде използван като повод за вътрешнополитически разпри? Напълно възможно. Зад въртеливата позиция на Главчев се спотайват онези (сред тях и Пеевски), които работят за нови предсрочни избори.

БСП например се обяви публично – в отворено писмо до Главчев, против споразумението, защото е „срещу интересите на българския народ“. (Но преди две години и половина бившата вече лидерка на БСП Корнелия Нинова и министърка на икономиката в кабинета на Кирил Петков, се кълнеше, че „нито един патрон не е заминал за Украйна“, а военната индустрия не смогваше с поръчките.)

С това споразумение България поема 10-годишен ангажимент към Украйна за политическа, икономическа и социална помощ за украинските бежанци, разселени на територията на Република България, обучение на военни и продължаваща военна помощ. Заложена е възможността то да бъде удължено и след този период.

Как толкова категорично несъгласие се връзва с уверението на Борисов, че редовно правителство ще подпише документа? Или просто ще се „изчегърта“ войната в Украйна от коалиционните договорки, което би означавало отстъпление пред страха от вътрешни противоречия и натиск от Русия вместо ясни ангажименти към националната сигурност и европейската солидарност? За ДБ отстъпление не може да има. Във Facebook депутатът Ивайло Мирчев коментира: „Украйна остава стратегически приоритет, за който ще преговаряме и в светлината на който ще оценяваме цялостния резултат от преговорите“.

От една страна, бъдещите коалиционни партньори ще трябва да демонстрират единна позиция за Украйна, ако искат да убедят съюзниците. От друга страна, колебание или липса на такава може да бъде тълкувано като слабост, което ще подкопае и без това крехката стабилност на евентуална нова коалиция. 

„Македонияааа!“ извика лидерът на ИТН Слави Трифонов през юни 2022 г. и правителството падна

Сега се плаши с Украйна.

Какво се случва с еврото?

Безпрецедентен фронт от финансисти и анализатори се обяви срещу проектобюджета за 2025-та, внесен от служебното правителство, заради неговия „разходен популизъм“. Някои от изразените опасения са, че заложените мерки ще попречат на пътя на България към еврото. А за първи път БНБ си позволи да отправи призив да не се приема бюджетът, внесен от служебното правителство. 

„Топката е в политиците“, каза гуверньорът Димитър Радев, според когото за България има шансове да бъде прието решение за еврозоната догодина, защото през януари ще бъде изпълнен последният технически критерий за инфлацията. Ако решението се приеме в средата на годината, то от 1 януари 2026 г. българското евро ще е факт. Но в случай че бюджетът за догодина бъде гласуван във вида, в който е внесен, с гигантските разходи за възнаграждения, еврозоната се отдалечава.

Трасирането на пътя към единната европейска валута е особено трудно в държава, в която липсват последователност и ангажимент от страна на правителства и политически лидери да предприемат необходимите стъпки за ускоряване на процеса по приемане на еврото. Проблемът с икономическата подготовка на България за еврозоната е свързан с необходимостта от структурни реформи в публичните финанси, съдебната система и държавните институции. След пълноправното включване в Шенген шансовете нарастват.

Засега ГЕРБ–СДС и ДБ са декларирали, че еврозоната остава приоритет. За този приоритет обаче БСП и ИТН мълчат – те са противници на единната валута, а значи не биха я приели.

Последствията от провала

Първият работен ден на парламента след дългата коледна ваканция, която започва на 23 декември, е 8 януари, седмица преди заседанието на Висшия съдебен съвет (ВСС), насрочено за изслушване на единствения кандидат за главен прокурор – Борислав Сарафов. Конституционният съд даде зелена светлина за избора на бившата дясна ръка на бившия главен прокурор Гешев, като отказа да се произнесе по исканията на партии за това какво може да прави ВСС с изтекъл мандат. 

Законопроектът за промени в Закона за съдебната власт, внесен от ПП–ДБ, спира Сарафов да завземе поста и го сваля и от „изпълняващ функциите“. Но предизвикателството е дали ще бъде приет до изслушването му от ВСС. Ако това не стане, президентът Румен Радев може да откаже да подпише указа за назначението и да върне избора на ВСС – председателката на парламента Наталия Киселова го спомена няколко пъти като възможност. Така Радев би могъл да осигури време за приемане на законопроекта и на второ четене. Освен че ще натрупа рейтинг като радетел за върховенство на закона и борец срещу задкулисието.

Може да се окаже обаче, че Сарафов ще изненада всички, като се оттегли (или бъде оттеглен от кръговете зад себе си). Фигура на обвинител-номер-едно, зад която няма стабилно политическо мнозинство, не е изгодна.

Също като Гешев, който се обърна срещу благодетелите си в последните седмици на поста, и сега прокуратурата развъртя сопата с искания за сваляне на депутатски имунитети. Въпреки опитите за многообразие най-силно пострада ПП, в това число и ударът срещу Асен Василев с ареста на приближения му Лъчезар Ставрев. Лъчо – шофьор, охранител, сътрудник на Василев, е бил и член на политическия му кабинет, когато беше министър на финансите. Показания на обвинени за аферата в митниците замесиха името му като човек, разпореждал кадрови промени и събиращ подкупи. Василев отрича, както и самият Ставрев.

България посреща новата 2025 година в очакване ще има ли редовно правителство. Година по-рано тръпнеше дали ще е успешна ротацията, при която Мария Габриел (ГЕРБ–СДС) трябваше да смени премиера Николай Денков (ПП–ДБ). Борисов я определи тогава като скачване на космически кораб с орбитална станция. Неуспешно. 

Сега наблюдаваме едни почти истински преговори за редовно правителство. 

Искате да четете повече подобни статии?

„Тоест“ е жив единствено благодарение на вас – нашите будни, критични и верни читатели. Включете се в месечната издръжка на медията с дарителски пакет.

Подкрепете ни