Красимир Каракачанов в дебрите на дискриминацията

Председателят на ВМРО Красимир Каракачанов е насаждал дискриминационно отношение към ромите. Това гласи решение на Върховния административен съд от 9 юни 2021 г. То е окончателно и отменя решенията на предишните инстанции – Комисията за защита от дискриминация и Софийския административен съд. Новината съобщиха първо от Българския хелзинкски комитет, който е поел правната защита на ромския активист Ачо Димитров, завел делото срещу доскорошния вицепремиер.

В какво се състои дискриминационното изказване на Каракачанов?

В началото на 2019 г. двама роми нападат етнически българин в село Войводино. И макар нападателите бързо да са заловени и осъдени, случаят се използва от председателя на ВМРО за насаждане на етническо напрежение. Каракачанов отива в селото и казва пред камерите и микрофоните на редица медии:

Циганите в България станаха изключително нагли вече. Преди няколко години набиха полицай, преди два дни бият военен. Това не може да продължава по този начин. Търпимостта на българското общество се изчерпа.

Именно тези думи на бившия военен министър са предмет на делото. Комисията за защита от дискриминация отсъжда, че дискриминация няма, защото думите на Каракачанов не са насочени към определено лице и отразяват емоциите и гражданската позиция на автора си. Тоест той е изразил мнението си като възмутен гражданин, а не като политическо лице, упражняващо реална власт.

Следващата съдебна инстанция – Софийският административен съд – като цяло повтаря аргументите на КЗД, добавяйки и странния аргумент, че дискриминация в случая няма, защото изказването на Каракачанов е еднократно, а не системно и следователно няма потенциала да повлияе върху обществените нагласи.

ВАС отхвърля тези аргументи. Според решението на последна инстанция проблемът е тъкмо в обобщаващото говорене. Тоест ако беше наречен „нагъл“ единствено побойникът от Войводино, това щеше да е само личностна квалификация. Но да кажеш, че ромите като такива са нагли, е опасно обобщение:

Подобно обобщаване на личностите на всеки, който се самоопределя като ром, и стереотипизиране на образа на ромите като „нагли“ членове на обществото, спрямо които търпимостта на българите „се изчерпва“, без съмнение може да накърни и накърнява достойнството на представителите на етническата група, като същевременно допринася за създаването на трайно негативни, потенциално враждебни и конфликтогенни нагласи, насажда отношение на недоверие и нетърпимост в обществото спрямо всеки представител на ромския етнос.

В решението се подчертава и че думите на Красимир Каракачанов не могат да се приемат просто като критична гражданска позиция, защото той е носител на власт. В същото време властта му не гарантира имунитет, ако упражнява дискриминация.

В Закона за защита от дискриминация впрочем няма изискване тя да се извършва системно, за да бъде призната за такава. Но дори само в това свое изказване Каракачанов наговаря и други неща, за които шансът КЗД или последващите съдебни инстанции да проявят чувствителност е минимален, но са не по-малко притеснителни. Например:

Но истината е, че трябва да се направи една цялостна програма за решаване на този цигански въпрос. Така не може да продължава.

Реториката за „решаването на циганския въпрос“ на практика възпроизвежда тази за „решаването“ на един друг „въпрос“, а именно еврейския. Печално известно е до какво води опитът за „окончателно решение на еврейския въпрос“ – до смъртта на шест милиона евреи по времето на нацизма.

В изявлението си Каракачанов казва също, че „незаконните“ къщи на ромите трябва да бъдат съборени. Вярно, че ще останат без жилища, но има и други хора, които нямат жилища, заявява той. Думите му имат светкавични практически последствия –

багери започват да събарят къщи във Войводино още на следващия ден.

След близо месец тогавашният военен министър и вицепремиер предлага на общественото внимание собствена „концепция за решаване на проблема с несоциализираните цигански групи“. Сред идеите в нея са ромите да бъдат пращани в „Строителни войски“ както по времето на социализма и да полагат безплатен общественополезен труд. Концепцията се прочу най-вече с предложението за „система от мерки, финансирани от държавата, за доброволно ограничаване на раждаемостта на жени от маргиналните общности, които имат над определен брой родени деца, вкл. прекъсване на бременността за сметка на държавния бюджет“.

Това са и част от причините, поради които преди повече от година „Граждани за демократична и правова държава“ поискаха ВМРО да бъде поставена извън закона.

Решението на ВАС е знаково. То показва, че има надежда у нас проявите на дискриминация най-сетне да започнат да се разпознават. Не беше така в случая с Валери Симеонов, който нарече ромите „нагли, самонадеяни и озверели човекоподобни“, а ромските жени – „с инстинкти на улични кучки“. Тогава КЗД видя дискриминация в думите му, но ВАС – не. Никоя инстанция не посмя да отсъди, че думите на главния прокурор Иван Гешев „и циганите правят така“ са дискриминационни. За казусите със Симеонов и Гешев е сезиран Европейският съд за правата на човека в Страсбург. В случая с Петър Москов пък – който в качеството си на здравен министър каза за ромите: „Ако някой е избрал да живее като скот, получава и правото да бъде третиран като такъв“, и ги сравни с диви животни – дори не се стигна до дело. Защото прокуратурата реши, че щом омразата не е единствената цел на думите му, значи проблем няма. Тоест омразата е допустима, ако се съчетава с други неща.

В практическо отношение решението на ВАС за Красимир Каракачанов е нож с две остриета.

От една страна, то е взето във време, когато „Патриотите“ вече не са във властта. И е знак, че насаждането на омраза от страна на властимащи не остава винаги безнаказано. Най-малкото защото и властта е до време. От друга страна, тъкмо това оставя леко неприятен вкус в устата. По-лесно е Каракачанов да бъде осъден, когато вече не е вицепремиер. Властта и безнаказаността у нас продължават да вървят ръка за ръка.

От трета страна, решението на ВАС излиза в период на предизборна кампания. Според „Алфа Рисърч“ и „Галъп“ бившите коалиционни партньори на ГЕРБ отново са под ръба на 4-процентната бариера, а други агенции ги поставят не много над този ръб. Националистическият електорат като цяло е антисистемно настроен. От тази гледна точка окопаването на ВМРО във властта им носи електорални негативи. Бившият военен министър не пропусна да използва решението на ВАС, за да се изкара цензуриран и да се представи като безстрашен:

Когато човек говори истината, някои препоръчват да го глобят. Дори да ме глобят, няма да ме спрат. Никой няма да ми затвори устата. И това, което смятам, че е правилно, съм го казвал и ще продължа да го казвам.

Дали решението на ВАС, излязло в такъв турбулентен момент, по-скоро ще „изпише вежди“, или ще „извади очи“, предстои да разберем. По-важното е подобни решения да престанат да бъдат прецедент и да се превърнат в обичайна практика. Защото нормализирането на дискриминационната реч неизбежно води и до дискриминационни действия. А всичко това все повече ни отдалечава от демократичния свят, към който бихме искали да принадлежим.

Заглавна снимка: Красимир Каракачанов © Jack Sanders / Flickr