„Карин дом“ – архитектурният конкурс като социална дейност

Конкурсът „Карин дом“ се проведе насред коронавирус бурята, съответно мина относително незабелязано. А не бива. Хубаво е такива събития да се знаят, защото те градят конкурсна култура, а нашата е все още твърде хилава. Освен това крепят вярата ни в глобализацията и внасят доза архитектурен оптимизъм в тревожните ни души.

Варненската вила на фамилия Станчови е романтична 100-годишна къща, скрита сред стари дървета в края на Морската градина, малко след плажа „Трета буна“. Едно време от дълбоката тераса, засенчена с кобилични арки, поляната слизала директно до морето. Днес морето се вижда от прозорците, но висока подпорна стена отделя Станчовата алея от брега и до него слизат по-лесно автомобилите, отколкото разхождащите се в парка.

„Карин дом“

Вилата е построена през 1908 г. от царския дипломат и политик Димитър Станчов, през 1944-та е национализирана, а през 1993 г. – реституирана. Година по-късно внукът Иван Станчов – известният емигрант и тогава посланик на България в Лондон, убеждава фамилията си да предостави вилата за благотворителни цели, а именно – като дом за работа с деца с увреждания. През същата година той създава Фондация „Карин дом“, кръстена на неговата братовчедка Карин, която страда от церебрална парализа по рождение. А през 1996 г. във вила „Станчов“ официално е открит Центърът за деца със специални нужди „Карин дом“.

Оттогава до днес центърът е помогнал на хиляди деца и е обучил хиляди специалисти и родители от цяла България. „Карин дом“ разчита основно на благотворителност и спонсорство, насърчава социалната ангажираност и е пример за активна дейност с реални резултати. Деца там има всекидневно, с тях се работи индивидуално и по групи, тестват се нови терапевтични методи, обръща се особено внимание на ранната интервенция, а специалистите се обучават постоянно. И всичко това – на брега на морето, сред поляните на Морската градина.

Но нещата се променят. Когато за пръв път посетих „Карин дом“ тази зима, беше пикът на първата грипна епидемия за 2020 г. Деца обаче имаше, хората работеха, а старата вила очевидно вече им беше малка. Коридорите бяха тесни и препълнени, трамплинът, използван за някои от специалните терапии, беше сврян в тясна стая за зимата (през лятото го изваждали на тревата), а най-тъжно беше помещението за арт терапии в мазето – сред тръби и с тесни, малки, високи прозорчета. Всъщност се оказа, че вече няколко години Центърът си търси нов дом, и то не само защото къщата им е тясна, а и защото част от наследниците на рода Станчови са изчерпали лимита си от благотворителност и си искат вилата обратно.

През 2017 г. „Карин дом“ кандидатства пред Фондация „Велукс“ за финансиране на изграждането на нова сграда и получава малко под 1,5 млн. евро по проект „Карин дом – следващите 20 години“. В началото на 2019 г. Община Варна решава да дари на „Карин дом“ общински терен за новата сграда и отрежда за целта парцел от около 2,5 дка в близост до градския стадион „Спартак“ и административно-медицинския комплекс около Окръжна болница – Варна, в двора на две общежития, строени през 50-те години на миналия век.

Конкурсът

Сега архитектурните конкурси са рисков бизнес. Да, те са най-добрият и най-прозрачният начин, измислен досега, да се харчат обществени (а и частни) пари за архитектура. Да, качеството на съвременната архитектура (и българската в това число) е пряко свързано с качеството на конкурсното начало. И да, такива конкурси са ключови за развитието на архитектурната мисъл въобще.

Но всеки конкурс почти винаги е свързан със скандал – ту малък, ту голям. Имаме проблеми с вездесъщия Закон за обществените поръчки (ЗОП), проблеми със заданието, с журито, с победителите, с липсата на победители, с процедурата, с критериите, с качеството на избрания проект, с осъществяването на избрания проект, с неосъществяването на избрания проект. Хората протестират, властта се крие, архитекти обжалват, обиждат се един друг, отчайват се или се затварят в себе си и в частната си практика, твърдо решени, че всички тези конкурси са чиста загуба на време и от тях смисъл няма никакъв. Каква конкуренция, каква конкурсна култура, какво ти качество на архитектурната среда.

И все пак Фондация „Карин дом“ решава да направи международен, отворен и едноетапен конкурс за своята нова сграда, макар че е частна неправителствена организация и формално не е задължена да прави така. И това е правилно решение по няколко причини.

Първо, един добре организиран отворен архитектурен конкурс не само отговаря на по принцип отворения и прозрачен начин на работа на фондацията, но е и отличен пиар, особено ако завърши щастливо.

„Уолтопия“ може и да беше най-големият световен производител на изкуствени катерачески стени в света години преди 2013 г., но именно тогава, покрай големия конкурс за нейната нова сграда Collider Activity Center, всички научиха името на компанията. През 2014 г. Община Пловдив успешно използва инерцията от архитектурния конкурс за площад „Централен“ покрай кандидатурата си за Европейска културна столица само за да зареже добре започналото начинание по средата – за разочарование и на архитекти, и на граждани. Още през 2015 г. Фондация „Баухаус Десау“ подготви света за предстоящото мощно отбелязване на 100-годишнината на най-важната архитектурно-дизайнерска школа на ХХ век с организирания голям конкурс за нов музей в Десау, който събра 815 проекта от цял свят. Примери много.

Хубавото при „Карин дом“ е, че покрай конкурса много хора научиха повече за дейността на организацията, за нейните принципи за приобщаване и за деликатната ѝ работа с децата. Когато става дума за организация, която разчита основно на дарения, това е важно.

После, архитектурната задача, поставена от конкурса, всъщност никак не беше лесна. „Карин дом“ трябва да се премести рязко от Морската градина в усойния засенчен двор между две общежития от сталинистки тип, близо до стадион и до един от най-натоварените варненски булеварди. И там пак да създаде добра среда за работа и пребиваване на деца. При това с ограничен, точно фиксиран бюджет. Конкурсите помагат и за това – колективната мисъл да събере достатъчно разумни решения на една трудна задача.

Това беше добре организирано и добре популяризирано архитектурно състезание с кратко и ясно задание. Организаторите от варненското дружество „Оптимистас“ съумяха да съберат 174 проекта от 48 страни, което е сериозен брой за момент, в който архитектурната гилдия не страда от липса на работа, съответно има по-малко време за конкурси. Организацията на „Карин дом“ следваше примера на най-популярния варненски конкурс от последните години – за нова библиотека от 2015 г., който събра 370 проекта и се превърна в най-големия у нас общински конкурс, организиран по ЗОП в новата българска история. Добре е да има приемственост и да започнем да създаваме конкурсна школа и в България. (Лошо е, когато съдбата на новата библиотека все още не е ясна, въпреки издаденото през 2018 г. разрешително за строеж. Но това е отделна тема).

Победителят

В крайна сметка, след 4-дневно журиране, на 4 март 2020 г. беше обявен и победителят в конкурса „Карин дом“ – базираното в Германия UNAS Studio на Биляна Асенова и Саша Чабати.

Те спечелиха със сдържана компактна кутия, на пръв поглед семпла, но всъщност добре обмислена и като местоположение в средата, и като функция, и като икономичност и енергоефективност. В този си вид сградата запазва най-много от съществуващите дървета, оставя максимално голям двор, има икономично фасадно решение и създава добре организирано споделено пространство вътре, което дава много възможности за непринудена атмосфера и включване на децата със специални нужди – все необходими условия, поставени и в заданието, и от възложителя. Именно тази ефективност на сградата и голямата вероятност тя да влезе в осигурения бюджет предполагат нейната скорошна успешна реализация.

На второ място бе класирана сдържана павилионна структура с доста по-скъпа дървена конструкция на Denis Olegovich Antokhin, Русия.

На трето място остана смелата поредица от неочаквани пространства, проектирани от индийското студио atArchitecture.

Журито определи и три специални награди за проекти, които заслужават поощрение като радикален, макар и по-скоро неосъществим архитектурен жест: на българското студио POV, които правят открит гараж на втория етаж на сградата, на българите от NADA за техния графично впечатляващ проект с умишлено създадена приказна атмосфера и на испанците от tuungoo arquitectos, които правят смела, модулна и изцяло дървена дженга структура.

Много са стъпките, които един конкурс трябва да извърви, за да бъде успешен. Конкурсите трябва да са ясни, популярни и привлекателни. Трябва да привличат будни умове, които да инвестират идеите си в тях. Трябва да решават конкретни проблеми. Трябва да са реални и реализируеми. Трябва да се оценяват от добро жури, прозрачно и безпристрастно. Трябва да завършват с безапелационен победител. И победилият проект трябва да се построи.

Този текст е написан от Анета Василева от позицията ѝ на архитектурен наблюдател и активен участник в конкурсните процеси в България през последните години. Авторката беше част от журито на конкурса „Карин дом“ и е съоснователка на WhAT Association (WhATA), които стоят зад конкурса за преустройство на бившата „Топлоцентрала“ на НДК в Център за изкуство и култура (2017), зад международните конкурси за нова библиотека във Варна (2015) и за реконструкция на площад „Централен“ в Пловдив (2014).