Какво, ако след изборите на 27 октомври политическите сили ни изненадат с едно коалиционно правителство? Досущ като кърпикожуха, който се появява директно от земята наесен, когато растенията съхнат и природата замира. Напоследък прокарват такива, макар и твърде плахи надежди – че редовно правителство е възможно. Кърпикожухът цъфти без листа, също както едно коалиционно правителство ще бъде уязвимо, лишено от особено устойчива подкрепа, но все пак е някаква надежда за излизане от политическото безплодие. 

Оптимист за редовно правителство се оказа бившият премиер Иван Костов: 

В момента има много възможности да се направи правителство тази есен... Има възможност дори за двупартийна коалиция, много възможности за трипартийна. Така че аз се учудвам на тези анализатори, които казват, че непременно трябва да се отиде на следващи избори, че не можело да се състави правителство, че трябва с четири партии.

Без съвпадения (за ДПС). И не само

Редовно правителство обещават и две от формациите, поставяни от социолозите на предните места – ГЕРБ и ПП–ДБ, но нямат съвпадения във възгледите си за неговия формат. ПП–ДБ продължават да лансират формулата за „равноотдалечения премиер“, която смятат за пенкилер. ГЕРБ залагат на партийните фигури, дори на лидерите, за да е ясно кой носи политическата отговорност. 

ПП–ДБ дават сигнали, че са готови да работят с ДПС на Доган, известно под името Алианс за права и свободи (АПС). Според близкия до Пеевски сайт 24rodopi.bg ПП–ДБ, които имат право на двама членове в СИК, ще дадат по едно място на АПС за 168-те секции в Турция. Освен това коалицията получи подкрепа от фракцията на Доган, за да пита Конституционния съд дали този Висш съдебен съвет, който е с изтекъл мандат, може да избира главен прокурор и председатели на върховните съдилища. Поводът е откриването на процедурата за избор на главен прокурор и единствената номинация – на и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов. Подкрепа обещаха и от „Има такъв народ“, тъй като Тошко Йорданов не намира такъв избор за морален:

Доколкото разбрах, ще се събират подписи за питане до Конституционния съд и естествено, че ще подкрепим едно такова искане, защото този избор по този начин може и да е законен, но не сме сигурни, че е морален. Твърде много членове във ВСС са с изтекъл мандат, така че ще подкрепим това искане.

В ГЕРБ обаче смятат, че кадровиците на съдебната система са напълно в правото си да вземат това решение. (А и в крайна сметка вината е на парламента, че не успя да избере 11-те членове на ВСС от политическата квота.) За разлика от ПП–ДБ, които обявиха за неприемливи партньори ДПС на Пеевски и „Възраждане“, ГЕРБ пази дистанция от свирепия конфликт между двата клана в Движението. По-рано тази есен, през септември, Росен Желязков заяви по БНТ, че партията няма да прави коалиция с нито един от двата лагера: 

Ние с ДПС, като не говорим за едно или друго ДПС, няма да влизаме в коалиция.

Всъщност включването на която и да е част от ДПС в бъдещо управление автоматично би внесло нестабилност – заради усилията да бъде подкопано от другата фракция с постоянната битка за надмощие. А в случай че този участник се окаже „ДПС – Ново начало“, означава господстващо положение за Пеевски, по-значимо от ролята му в сглобката. Наред с това ще се отвори и фронт откъм „Дондуков“ 2 заради враждата с олигарха и това противопоставяне съвсем не е от полза за стабилността на евентуален кабинет.

„Виновен-невиновен, има съдебна система, която да реши.“ Така пък лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов коментира шумния арест на близкия до Доган депутат Джейхан Ибрямов, който е и водач на листата на АПС в 23-ти МИР – Шумен. Ибрямов беше арестуван на 2 октомври на паркинг в София със 100 000 лв. белязани пари и обвинен в търговия с влияние с цел уреждане на обществени поръчки в Министерството на отбраната. Той остава за постоянно под стража, а Mediapool.bg разкри, че основният свидетел по делото срещу Ибрямов (подсъдим по дело за данъчни измами), твърдял в показанията си, че Доган искал да убива Пеевски. Позната схема от началото на разгрома на КТБ, когато също имаше „опит за убийство на Пеевски“. За въпросния опит така и не се намериха доказателства.

„Когато Делян Пеевски напусне ДПС, те ще станат нормална партия, с която ще може да се разговаря, сега няма кой „добър ден“ да им каже“, беше заявил по Нова телевизия през юни 2015 г. лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, по онова време премиер за втори път. Готов ли е да го повтори, или не иска да му се припомня?

Узряха (ли)

На пръв поглед изглежда, че всеки от политическите играчи поставя свои неизпълними условия за бъдещо управление, а олигархът Пеевски и институционалното му надмощие не са единствената червена линия.   

Но въпреки това се наблюдава известно смекчаване на реториката помежду им, което създава по-благоприятна среда за евентуални преговори. Изглежда, повечето са осъзнали, че нестабилността вреди както на техните позиции, така и на държавата като цяло, и са по-склонни на компромиси. Заради предизборната кампания ПП–ДБ и ГЕРБ поддържат известно ниво на конфронтация с помощта на атаките на отделни депутати от ГЕРБ срещу лидерите на „Продължаваме промяната“ (не и на „Демократична България“). Но границата едва ли ще бъде премината. 

Ако все пак се получи коалиционна спойка, следващият сблъсък ще е бюджетът за 2025 г., който вече се очертава с плашещ дефицит. Служебната министърка Людмила Петкова, взела поука от предшественичката си Росица Велкова, обещава само, че дупката в бюджета ще бъде свита до разрешените за кандидатите за еврозоната 3%. Но предвид заложените за догодина огромни разходи за повишения на заплати на военни, полицаи и чиновници и за инвестиционната програма на общините това изглежда непосилна задача. Защото парламентарният популизъм, прекрояващ всеки бюджет, включва и обещанието на партиите да не вдигат данъците.

А за 2025 г. отново е заложено повишение на минималната работна заплата с 15,4% на 1077 лв., след като тази година се повиши с 19,6% до 933 лв. Това означава автоматично повишение на заплати в публичния, а и в частния сектор, както и фалити на фирми. За реформи в държавната администрация, където щатът се раздува от година на година, и дума не се отваря, нито за възможност чиновниците да плащат поне част от осигуровките си, които сега са грижа на данъкоплатците.

Анализът на Министерството на финансите показва, че при действащото законодателство приходите в бюджета за 2025 г. ще се увеличат с 6,2 млрд. лв., а разходите – с 18,1 млрд. лв. спрямо одобрените в тазгодишния. Така че или трябва да се режат разходи, или да се вдигат приходи, в противен случай България ще се отдалечи още от еврозоната – макар да има шансове за 2025 г. Досега държавата ни не изпълняваше критерия за ценова стабилност заради високата инфлация. И тъкмо поскъпването започна леко да се охлажда, и се задава проблем откъм прекомерните разходи. В партийните програми на ГЕРБ и ПП–ДБ въвеждането на еврото е цел, но не е фиксирана точната година.

Партиите отдавна изчерпаха възможностите си за маневриране и политически трикове, втръснали на избирателите. Никой от политиците обаче не знае докъде ще стигне Пеевски, ако бъде оставен извън изпълнителната власт. Все още е властелинът в прокуратурата, МВР и службите.

Искате да четете повече подобни статии?

„Тоест“ е жив единствено благодарение на вас – нашите будни, критични и верни читатели. Включете се в месечната издръжка на медията с дарителски пакет.

Подкрепете ни