Денят на река Дунав се отбелязва на 29 юни от 1994 г. насам, когато 11 държави и Европейската общност подписват в София Конвенцията за опазване на река Дунав. Това е празник на една от най-големите речни системи в Европа, на хората и дивата природа в нейния регион. За първи път се чества в България през 2004 г. Акцентът в този ден пада върху екологията, а изводите се правят лесно с преглед на медийното съдържание от началото на годината:

  • юни 2019 г. – „4,2 тона пластмаса ежедневно стигат до Черно море по Дунав“ (24 часа); „Слаб улов заради високите води и замърсяването на Дунав“ (БНТ);
  • май 2019 г. – „Дунав с най-високо ниво на замърсяване с антибиотик от изследваните европейски реки“ (Гардиън); „В област Видин забраниха къпането в река Дунав. Водите в посочения участък, където е градският плаж на Видин, се класифицират като лоши“ (БНР);
  • април 2019 г. – „Русенската екоинспекция установи тревожно замърсяване на Дунав“ (bTV);
  • февруари 2019 г. – „Предприятие изпуска мръсни води в река Дунав“ (БНТ).

Отправихме въпроси към Басейнова дирекция „Дунавски район“ (БДДР) към Министерството на околната среда и водите относно периодично отразяваната в медиите информация за замърсявания по река Дунав.

От БДДР отговориха, че „не споделят мнението, че са налице чести екологични проблеми в района на река Дунав“,

следват изискванията на европейското законодателство и извършват постоянен мониторинг на качеството на водите на реката. А Планът за управление на речните басейни (ПУРБ) се актуализира на всеки шест години, като се обменя информация с Румъния и крайната оценка на състоянието се съгласува между двете страни.

„Към момента резултатите от извършените анализи не показват превишения от стандартите за качество на околната среда в българския участък на реката. […] Като цяло за периода от първия ПУРБ (2010 г.) до момента се наблюдава подобрение на качеството на река Дунав по всички показатели, по които се извършва оценка на състоянието“, твърдят от БДДР. Те признават, че са налице „случаи на инцидентни локални замърсявания на водите на реката от преминаващи плавателни средства (разлив на масла/нефтопродукти, изхвърлени трюмни води и др.)“, но „БДДР предприема своевременно мерки по провеждане на контрол за установяване на замърсяването, в т.ч. планиране на допълнителен проучвателен мониторинг. До момента не са установени трайни замърсявания и влошаване на състоянието на водите на р. Дунав вследствие разлив на нефтени продукти“.

От БДДР уточняват, че чрез използването на международната онлайн система за ранно предупреждение при аварии в басейна на река Дунав, която сигнализира за рисковете от трансгранично замърсяване на водата или надвишени прагови стойности на опасни вещества, от 2015 г. до момента е регистриран само един инцидент, свързан с потъване на кораб в река Дунав преди българския участък от реката. „Предвид получената по системата информация, че потъналият кораб е бил натоварен с торови препарати, БДДР своевременно организира учестен едногодишен мониторинг на водите на р. Дунав с цел своевременно откриване на евентуално замърсяване. За периода на мониторинг не бяха отчетени завишени стойности на наблюдаваните показатели.“

Според екоактивисти от град Русе обаче в Дунавския район често има замърсявания (при това не само на водите), като по техни наблюдения обикновено източникът е индустриален. „Съществен елемент за опазване на чистотата на водите, в т.ч. на р. Дунав, е прилагането на принципа „замърсителят плаща“ чрез заплащане на такси за замърсяване от титулярите на издадени разрешителни за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води и чрез прилагане на административнонаказателни мерки съгласно действащото законодателство“, отговарят от БДДР. Въпросът е доколко тези мерки се прилагат ефективно…

А какво могат да направят гражданите, за да подпомогнат опазването на реката?

„Интегрираното управление на водите е дейност, която не зависи само от определени институции и организации – тя зависи от всички – от гражданите, общините, бизнеса, чрез действията и отношението им към опазването на водите, в това число и река Дунав. […] Налице е тенденция за повишаване на интереса и активността на граждани от всички възрастови групи в подобни кампании, организирани или подпомогнати от БДДР – например „Да изчистим България заедно“, регионални инициативи за почистване на бреговете на р. Дунав, акции от програмата на международния проект Waste Free Ocean, информационни и образователни кампании, насочени към опазването на водите.“

И екоактивистите призовават гражданите да се отнасят отговорно към боклука, който създават. Те обръщат внимание и на факта, че по поречието на Дунав се намират четири защитени зони и  реката е дом за множество защитени видове (като дунавската есетра, чиято популация е под закрилата на WWF от 2014 г., и морския орел, който е част от Червената книга на България, както и други видове).

Екоактивистите подчертават, че опазването на Дунав следва да бъде приоритет на всички 18 държави, чиито територии обхваща частично или напълно басейнът на реката, защото

екологичното състояние на района оказва влияние не само върху застрашени видове,

но и върху икономиката (посредством риболова), както и върху здравето на стотиците хиляди хора, живеещи по бреговете на втората по дължина река в Европа.

„Една от целите на националната кампания за 29 юни е да напомни какво може да прави всеки един от нас за опазването на река Дунав и за околната среда. Това са стъпки, които всички ние можем и трябва да правим в ежедневието си, например да не изхвърляме отпадъци в реките и по бреговете им; да мислим за ефективното използване на водните ресурси и да пестим водата в ежедневието си. Всичко това са малки стъпки, които без много усилие може да прави всеки от нас, но ефектът от тях върху река Дунав, водите и околната среда би бил значителен“, допълват от БДДР.

И макар институциите да са категорични, че чести замърсявания на реката няма (въпреки че медиите и активистите твърдят друго), нашата отговорност като граждани е да ценим това природно богатство и да следим за неговото опазване.

Честит Ден на река Дунав!

Заглавна снимка: Dennis Jarvis

Люба Гъркова

Люба Гъркова

Завършила е Националната гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ“. В момента учи журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Има публикации във в-к „К“. Вярва в силата на медиите и в необходимостта от отговорното им използване.