Колко неизбежна е „неизбежната отбрана“?

Миналата седмица парламентът прие на първо четене промени в Наказателния кодекс (НК), с които се разширява обхватът на така наречената „неизбежна отбрана“. Според гласуваното с пълно мнозинство от присъстващите предложение на „Обединени патриоти“ няма предели за неизбежната отбрана, когато „нападението е извършено чрез противозаконно влизане в жилището“, както и когато е насочено срещу „живота, здравето, свободата или половата неприкосновеност на отбраняващия се или на другиго и е извършено от две или повече лица, от въоръжено лице или нощем“. При това не е задължително и двете хипотези да се случват едновременно. Тоест може да става дума само за противозаконно влизане в жилището или само за заплаха за живота, здравето и т.н. Да го кажем по-просто. Приемат ли се окончателно тези промени в НК, ако прецените, че някой незаконно е влязъл у вас, ще можете да го убиете. Ако някой тръгне да ви бие, пак ще можете да го убиете.

Според юристи изменението в НК противоречи както на Конституцията на България, така и на основни документи, които страната ни е ратифицирала, например Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. В Конституцията ни е записано, че България гарантира живота, достойнството и правата на личността (чл. 41, ал. 2), както и: „Всеки има право на живот. Посегателството върху човешкия живот се наказва като най-тежко престъпление.“ (чл. 28).

Законопроектът на „Патриотите“ всъщност отлежава повече от година – внесен е още на 18 април 2018 г. Тогава той бе отхвърлен от работна група към Правосъдното министерство, от Върховната касационна прокуратура, от адвокати и преподаватели по право. И изненадващо сега е приет на първо четене в навечерието на изборите за Европейски парламент, като окончателното му гласуване е оставено за след тях.

Типично за „Патриотите“, предложението за промени в НК е кампанийно. Но какъв е поводът за него?

Законопроектът беше внесен, след като в началото на март миналата година пловдивският анестезиолог Иван Димитров застреля човек, опитал се да извърши кражба в гаража му. Според първоначалната версия убитият е влязъл през нощта в дома на лекаря, където освен него са били жена му и децата му, и той е действал при самозащита. После стана ясно, че истината е друга – стрелецът е наблюдавал през прозореца поне половин час приготовленията за обира на гаража му, без да сигнализира на полицията. После излязъл на двора с незаконен пистолет, започнал да крещи, че е от полицията, и накрая застрелял Жоро Девизов. Убитият е разполагал с нож и отвертка, но така и не ги е извадил от дрехите си.

Още преди да бъдат изнесени тези подробности обаче, хиляди хора протестираха в Пловдив в защита на лекаря. Именно по време на тези протести започна да се говори за промяна на статута на неизбежната отбрана. И въпреки че фактите се оказаха други, пловдивският анестезиолог се превърна в своеобразна емблема на борбата за правото да убиеш някого, който влиза у вас и застрашава теб и семейството ти.

Историята и реакциите към нея поразително напомнят на случая с иконописеца Йордан Опиц от 2012 г. Тогава той уби бягащ човек, застрелвайки го в гръб само защото е бил във входа му и според сина му е възнамерявал да извърши кражба. Опиц оправда постъпката си с думите: „Аз не съм защитавал моя живот, а съм защитавал жилищата на моите съседи.“ И все пак общественото мнение застана на страната на иконописеца, а не на пристрастената му към наркотиците жертва.

Съвсем скорошен случай, по отношение на който също се правят аналогии с „неизбежната отбрана“, е този за кипърския фермер, прегазил с пикапа си човек, който не за първи път е извършвал кражба в имота му. И после минал още няколко пъти през него, за да е сигурно, че го е убил. Очевидно е, че нищо неизбежно и отбранително няма тук.

Масовото съзнание у нас обаче не прави ясна разлика между човешки живот, дом и собственост. Още по-притеснително е, че очевидно и законодателят не прави.

В гласуваните промени в НК става дума за незаконно влизане в жилището и за нападения, насочени срещу хора. Само че в предварителната оценка на въздействието, приложена към мотивите за законопроекта, се забелязва съвсем различен акцент. Там точно три пъти се споменава думата „собственост“, в два от тях – в словосъчетание с „частна“. Конкретните цитати са „зачестилите случаи на нарушаване на неприкосновеността на частната собственост и застрашаване на живота и здравето на българските граждани“, „ще подейства превантивно на лицата, които посягат на частната собственост“ и „предотвратяването на престъпленията срещу собствеността, застрашаващи живота и здравето на гражданите“.

Последната формулировка заслужава особено внимание, защото показва пълното объркване на вносителите, което е на път да бъде узаконено. Престъпленията срещу личността и престъпленията срещу собствеността са коренно различни неща. Убийството и телесните повреди например са престъпления срещу личността, а кражбата и грабежът – срещу собствеността. Те са предмет и на различни глави в НК – съответно втора и пета. Няма как предотвратяването на единия тип престъпления да окаже влияние върху другия само защото в нечии глави се правят популистки аналогии между тях.

Подобни размивания на основни понятия са повече от опасни. Те превръщат саморазправата в легитимна и пренебрегват проблемите за границите и допустимостта. Да защитаваш себе си и семейството си и да защитаваш имота си се възприема като едно и също. По същия начин не се прави разлика между дом, имот и етажна собственост.

И иконописецът, и анестезиологът, и фермерът не са извършили убийствата в домовете си. По тази логика престъпленията им не попадат в обсега на промените на НК.

Попадат обаче в логиката на вносителите, които под знамето на защитата на личността се опитват да прокарат правото на неограничена защита на собствеността. Целта е не толкова да защитаваш себе си и семейството си, колкото да имаш правото да застреляш всеки, който влезе в имота ти. Или във входа ти.

Докъде може да стигне размиването на понятията? Нищо чудно в скоро време да престане да се прави разлика между дом и квартал, населено място, държава. Лозунги като „Нашият дом е България“ могат да се превърнат в морално основание за застрелване на всеки, който ни изглежда съмнителен.

Другото притеснително нещо в мотивите на законопроекта и обществените настроения, свързани с тях, е, че слагането на знак за равенство между личност и собственост привилегирова личностите със собственост за сметка на онези без. От едната страна имаме хора с имоти, от другата – такива, които нямат какво да им се открадне. Според основните български, европейски и международни правозащитни документи и едните, и другите в еднаква степен имат право на живот. В Наказателния ни кодекс обаче това може скоро да се промени.

Вече се появиха хипотези, че гласуваните промени са стъпка към бъдещи опити за либерализиране на режима за притежание на оръжие. За разлика от САЩ, Европа е по-рестриктивна по отношение на огнестрелното оръжие, поради което и масовите убийства в училища например са особена рядкост. В Германия дори се обмисля забрана на носенето на ножове с острие, по-дълго от 6 сантиметра. След атентата в Крайстчърч Нова Зеландия забрани полуавтоматичните оръжия. А България се е запътила към Дивия запад.

Трябва да признаем, че обществените настроения, на които отговарят промените в НК, имат своите основания. Те се коренят в страховете на хората, че не са защитени.

Особено в малките населени места, в които полицай почти не стъпва и както кражбите, така и посегателствата срещу личността могат да приемат страховити размери. Затова понякога саморазправата изглежда единственият възможен изход. Ала не бива да се забравя, че вината за това е в лошото функциониране на институциите. Ако саморазправата се легализира, това няма да ги накара да заработят по-добре. Нито ще намали престъпността. Само убийствата ще станат повече.

Решението би било в това полицията да е там, където и когато има нужда от нея, а съдът да си върши работата професионално. Също и да има мерки за подкрепа и ресоциализация за хора, изпаднали от обществото и оказали се в омагьосания кръг между бедността, зависимостите и престъпността.

Тези мерки обаче не са популистки, а напротив – хората трябва да бъдат убеждавани в смисъла им, а в България няма кой да прояви политическата воля за това. Другият им „недостатък“ е, че не са подходящи за предизборно „изтъргуване“ на още малко парламентарен комфорт за управляващите.

Заглавна снимка: © Marcus Trapp