Ако се казвате Румен Порожанов и подадете пред Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) невярна или непълна имуществена декларация, което на практика е едно и също, се оказва, че не сте отговорен пред закона. Или поне това не личи от действията на Комисията, създадена да следи прилагането на същия този закон.

Както стана ясно миналата седмица, в качената на сайта на КПКОНПИ електронна декларация за доходите и имуществото на вече бившия министър на земеделието и храните за 2017 г. не фигурират данни за придобитите от съпругата му апартаменти и земеделска земя. В хартиеното копие от декларацията, която Порожанов е подал, тези обстоятелства обаче фигурират.

Причина за разминаването между данните в двата документа е не грешка, а напълно съзнателно декларирано желание на висшия чиновник да скрие тази информация. Това се оказа възможно с едно просто отбелязване на поле, използвано за партньори във фактическо съжителство, но без брак, какъвто случаят с Порожанов не е. В Комисията обаче никой не си е направил труда да провери посочените обстоятелства, преди да публикува електронния вариант на декларацията, въпреки очевидното съвпадение на фамилните имена на министъра и на неговата съпруга. Разминаването в данните, посочени в двете форми на декларацията – електронната и хартиената, техният подател обясни пред медиите с техническа грешка, а в КПКОНПИ се чудеха как е станало това.

Ако не сте от кастата на недосегаемите, съществува голям риск да се окажете в тежка беда, в случай че допуснете техническа грешка я в годишна декларация, я в платежно нареждане за превод към бюджета. Санкцията няма да ви се размине. И няма значение кой сте, какъв сте, какво сте правили. Няма значение, защото всички сме равни пред закона или поне би трябвало, нали така?

Ето накратко една поучителна история за отношението на държавата към нейните граждани. Случила се е на документалистката Малина Петрова, но всеки един от нас би могъл да бъде на нейното място. Десетина дни преди Великден тя получава електронно съобщение от частен съдия-изпълнител, че е образувано административно производство спрямо нея и е издадено постановление за обезпечителни мерки по повод дължима сума от 3049,70 лв. на основание чл. 200 във връзка с чл. 195, ал. 1–3 и чл. 201–207 от ДОПК.

В същото писмо е посочен и седемдневен срок, в който постановлението може да бъде обжалвано или да се възрази. Същият срок важи и за „предоставяне на документи, сведения или предприемане на действия, ако това се изисква“, пише в електронното съобщение до Петрова. Превантивно съдия-изпълнителят е запорирал личната ѝ сметка и е въпрос на дни да приложи изпълнението. Денят е петък. На разположение има само 5 работни дни за възражения и доказателства за невинност. Генерирано съобщение уведомява НАП, че тя е получила уведомлението и срокът започва да тече от мига на неговото отваряне. Накратко: няма мърдане.

Съобщението е шоково за нищо неподозиращата до този момент гражданка, пенсионерка от шест години, но работеща на свободна практика. За разлика от повечето наивни данъкоплатци, които не пазят документи и се доверяват на компютърните умения на държавната администрация, Петрова не е забравила старото римско правило, че думите отлитат, написаното остава. Тя намира всички платежни нареждания, сканира ги и ги изпраща на съдия-изпълнителя, дори за платени задължения, но с изтекъл срок на давност. Това, че съществува петгодишна давност, научава случайно от интернет.

Но после започва истинската сага – банковите документи доказват несъстоятелността на претенцията, но нищо не може да се направи, докато не бъдат нанесени поправките в системата. Този път интернет връзката е еднопосочна. Никакъв НАП не генерира съобщение, че получава писмата с приложените документи, и реагира чак на писмо с обратна разписка по остарелия, но сигурен метод – чрез Български пощи. Дали защото писмото е влязло във входящата поща, или заради споделения факт, че тази история е причинила инфаркт на Малина Петрова, но незабавно е възложена проверка, която приключва със заключението, че гражданката не дължи нито стотинка на държавата, всички суми са били платени в срок и завеждането на съдебен иск е резултат от недоразумение.

Трябваше ми доста време, за да се ориентирам в кореспонденцията и документацията по този заплетен казус. За да разбера накрая, че до тази драматична сага се стига заради един… код. Просто когато превеждала данъка по данъчната си декларация за 2013 г., Петрова вписала към единната сметка кода за социалното осигуряване, а не за данъка върху общия доход. И така, заради объркания код, парите са стояли в същата сметка цели 6 години, без това да направи впечатление на когото и да е. Завели дело, осъдили я, към сумата прибавяли нови задължения, също платени в срок, натрупали се лихви и от 730 лв. в началото сумата набъбнала с лихвите до 3049,70 лв., а госпожата се оказала длъжница на държавата без абсолютно никакво основание. Просто така, заради един сгрешен код. После ви дават на съдия-изпълнител и той ви довършва, ако не сте имали благоразумието да си пазите документите и да докажете в седемдневния срок, че сте невинен.

Някой би попитал защо ми беше да разказвам този случай и да не би да е първият, който ни прави свидетели на административния произвол на държавата. Направих го, защото някои от вас може да познават Малина Петрова или да са гледали нейни филми – поне „Приключено по давност“, който не е изгубил давност, за съжаление. В контекста на нестихващите скандали за ограбването на държавните и европейските средства у нас, сравнението за прилагането на двоен стандарт спрямо обикновените граждани и „недосегаемите“ от различните етажи на властта се набива в очи драстично.

Попитайте всеки адвокат има ли подобни случаи в своята практика. Ще чуете умопомрачителни истории за хора, останали на улицата, с конфискувани жилища и запорирани банкови сметки. Някои заради 50 лева. Както и за договорки между нотариуси и частни съдебни изпълнители, които ограбват имуществото на гражданите, предимно на възрастни и беззащитни хора. Потресаващи практики под закрилата на закона в европейска държава в ХХI век.

Както виждаме, и в двата описани случая – на Румен Порожанов и на Малина Петрова – става дума за сгрешени кодове. Само че в първия случай това е направено напълно съзнателно и с умисъл да бъде прикрито имущество на съпругата на бившия земеделски министър – деяние, което дори и да не е ощетило държавния бюджет, е нарушение на закона и опит да се скрият следите на едни имоти, очевидно от гузна съвест. В случая с известната документалистка става дума за недопустимо чиновническо безхаберие и бюрократично отношение към гражданите, което може да съсипе човешки живот.

Заглавна снимка: © Димитър Механджиев

Венелина Попова

Венелина Попова

Дългогодишна журналистка в програма „Хоризонт“ на БНР, кореспондентка от Стара Загора. Носителка на наградата „Паница“ за гражданска доблест. За свои разследвания е минала през два съдебни процеса, и двата с оправдателни за нея присъди. Вярва в силата на независимата и честна журналистика.