В българската политика има един човек, когото, подобно на Делян Пеевски, никой не е виждал публично вече шеста година. До нас достигат свидетелства за материалната му наличност благодарение на речите, които държи по Коледа пред партийна върхушка в покоите си, и редки писмени изявления. Тези откровения на прорицателя биват тълкувани и разнищвани от дарака на „общественото мнение“, издигнало Ахмед Доган до позицията на магьосник с обществени функции (ползваме определението на Джеймс Фрейзър от антропологичното му изследване „Златната клонка“).

Първобитните общества според Фрейзър познават двама човекобогове – на религията и на магията. Човекобогът от магически тип е „чисто и просто човек с необикновени способности, каквито повечето му събратя му приписват“. „Цялото му същество, телом и духом, е така фино настроено към хармонията на света, че докосването на ръката или обръщането на главата му може да предизвика трепет, който ще премине през всеобщата схема на нещата…“

Това може да ни помогне да разберем по-добре морфичния резонанс, за който (ни) говореше Ахмед Доган през 2015 г. – и „не се ебаваше“. Така разбираме и че Доган го има – мисли, следователно съществува (по Рене Декарт). Тази седмица той отново просъществува чрез призив, разпространен от ДПС, подписан с „Винаги ваш Ахмед Доган“, в който почетният председател се обръща към „разсърдените и разочарованите“, за да поиска прошка с думите: „… ако има допуснати грешки в близкото минало – Простете!“

Ако има?

Разкаянието е преди прошката. А прошката се дава лично и означава, че прощаващите се отказват да търсят правосъдие и справедливост на земята, отказват се да настояват и да чакат възмездие и обезщетение. Как човек, който се има за човекобог, за свръхчовек, моли за прошка?

Студентът Разколников от „Престъпление и наказание“ на Достоевски (любим автор на Доган), който убива бабичката лихварка и добрата ѝ сестра, станала свидетел на престъплението, го прави, защото се има за избран, необикновен, не за някой от тълпата, но се пречиства чрез покаяние и изкупление, за да стигне до прошката. Няма разкаяние в Догановото „простете“. Има „ако“. Ако има нещо, няма нищо, нали така казваме.

От позицията на човекобог, комуто са присвоили званието „пазител на етническия мир в България“, пожизненият партиен лидер натъртва колко важни са европейските избори за ДПС и как трасират пътя за добро представяне на следващите местни и парламентарни избори. Четирима евродепутати, колкото сегашните, е поставил като цел Доган – разбира се, по-рано. Към момента социологическите проучвания дават твърди два мандата на ДПС, за три ще се изискват по-сериозни усилия – представянето на листата не е предизвикало възторг сред избирателите на Движението.

Самата листа бе рекламирана като най-младата, със средна възраст 30 години. Преференциите при ДПС са забранени, а на първите четири места са недотам младежи: 1. Лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ (49 години), 2. Делян Пеевски (38 години), депутат с един работен ден досега в 44-тия парламент; 3. Илхан Кючюк (33 години), евродепутат и председател на младежкото ДПС; 4. Искра Михайлова (61 години), евродепутатка и бивша министърка на екологията.

Може би Доган трябва да поиска прошка заради листата.

Защото Пеевски не е изразител на интересите на избирателите на ДПС, той крепи интересите на една друга група, значително по-малка, но осигуряваща огромни материални блага на почетния председател на ДПС и управляващата Движението клика. Няма български гражданин, който да не е наясно с това. Присъствието му във всички листи на ДПС от 2009-та насам и съзаклятието между почти всички политически сили да не произнасят името му, освен с добро, го направи нарицателно.

„Политическият код на ДПС се основава на постоянното подмладяване и непрекъснато движение към по-добри условия на живот, с по-голяма свобода, отговорност и толерантност“, заявява Доган в тазседмичния призив.

ДПС не спира развитието на младите хора да живеят в един по-добър свят, който „имат куража да изградят за себе си“. Пеевски е доказателство. Когато го вкараха в политиката, едва беше прескочил 20 години, днес вече е метафора на сенките – но изградил за себе си и за още неколцина един по-добър свят.

Може би Доган трябва да поиска прошка заради „Булгартабак“.

След като му простят за Пеевски, ще трябва да поиска прошка заради „Булгартабак“. Защото поне на два пъти бе пресечен пътят на сериозни стратегически инвеститори, които искаха да купят холдинга. Но вместо това попадна в ръцете на фирма, регистрирана с руски капитали, предала го по-нататък в Пеевските ръце. А те пък го приключиха. С което от българския пазар изчезна един от големите купувачи на тютюн, произведен именно от избиратели на Движението.

Може би Доган трябва да поиска прошка заради същите тия тютюнджии.

Защото в началото на тоя век, когато ДПС официално управляваше заедно с царската партия, им обеща алтернативен поминък – земеделие, което да замести отглеждането на тютюн. И това не се случи.

Може би Доган трябва да поиска прошка заради разминаването между думи и действия.

В последната известна засега реч – предновогодишната в края на 2018-та, почетният председател на обявилата се за либерална партия ДПС говори за нарастващата бедност, спад с 85% на инвестициите за десет години (2008–2018) и как „погрешно поднесената неолиберална концепция за тотална дерегулация на новородената пазарна икономика“ я е осакатила. „Сега нямаме нито пазарна икономика, нито свободна конкуренция, нито сериозен държавен ангажимент в икономиката“, заяви Доган. А ДПС, заедно с всички управлявали досега партии, трябва да поиска прошка за това.

В същата тази реч Доган заяви: „На евроизборите, на местните избори и на следващите парламентарни избори (редовни или предсрочни) всяка партия да представи проект за ускорено развитие на страната, които да предизвикат обществен дебат“. Къде е проектът на ДПС – или партията не изпълнява заръките на човекобога?

Както беше написал д-р Тони Филипов в един от прочутите си „Делници на един луд“, като чете някоя от речите на доктора по философия, пред очите му „се явяват отрудените избиратели на агата, които нижат тутун и цъкат с език: „Бу адама чок челеби!“ Но някои избиратели на ДПС не нижат тютюн – управляват къщи за гости, защото са част от фамилията на лидера Карадайъ и защото ДПС от години, явно или скрито, разпределя едни порции от европейските средства за земеделие. И това не се променя от факта дали БСП, или ГЕРБ са на власт.

В друга реч, от Осмата национална конференция през януари 2013 г., последната му публична проява, Доган каза относно Борисов: „Навярно тепърва ще се анализира случаят „ГЕРБ и Бойко Борисов“ в най-новата история на България. Най-вече от гледна точка на въпроса защо след близо 20-годишен преход към пазарна икономика и демокрация Властовата система на държавата беше обсебена от идентифицирани летящи обекти от подземния свят?“

Но ако се намери отговор на този въпрос, тогава трябва да се намери и на друг – за съюза на Доган и ДПС с „Мултигруп“ и Илия Павлов.

А може би най-напред трябва да поиска прошка от българските турци,

които толкова дълго плашеше с „Възродителния процес“, но така и не поиска възмездие за извършителите му. Да не би защото се съюзи с тях…

На Осмата национална конференция на ДПС срещу Ахмед Доган бе извършено покушение с газов пистолет от Октай Енимехмедов и на следващия ден Доган обяви, че се оттегля като председател на Движението за права и свободи. Оттогава досега единствената информация за него са речите му и увеличаването на личното му богатство – от собствеността на Боянските сараи до ТЕЦ „Варна“ и сделката за студен резерв и проекта за пристанище.

Почетният председател на ДПС не е единственият, чието благосъстояние се е увеличило. Нито единственият, който смята, че му се полага по право. Но по това се различават общественият магьосник и българския политик. Първият се наема със задачи, които са за доброто на племето, вторият го прави заради егото си и лакомията си за власт и богатство.

Заглавна снимка: Стопкадър от приветствието на д-р Ахмед Доган на Деветата национална конференция на ДПС

Емилия Милчева

Емилия Милчева

Журналистка. Вярва в критичния ум, любопитството и щипката лудост.