Колко прави ГЕРБ минус Борисов или ПП минус Петков и Василев 

Кое е онова, което влияе най-силно по време на предизборна кампания в България? Посланията на партиите? След четвърти поред парламентарни избори за по-малко от две години гражданите са развили хронична нечуваемост. Програмите? Доколкото ги има, едва ли някой вярва, че ще се изпълняват – и не само заради неизбежното коалиционно управление, а и поради дългогодишната традиция за неизпълнение.

Лидерство

Лидерската харизма? Изглежда, че този фактор има най-силно въздействие, затова и водачите на партиите са на първа линия – по медии и предизборни изяви. От речта на Симеон Сакскобургготски за 800-те дни до непрекъснатите хвалби на Бойко Борисов, независимо че думите не съвпадат с делата му още откакто управляваше София в оня полумандат, избирателите пристават на всеки новопоявил се месия.

НДСВ се срина след напускането на Царя. Какво би се случило с далеч по-организираната чрез структури ГЕРБ, ако Борисов се оттегли, е трудно за прогнозиране. Вероятно отлив на симпатизанти и боричкания за лидерския пост. Изхвърлянето на втория-в-партията Цветан Цветанов не успя да разклати ГЕРБ, макар именно негови да бяха заслугите за изграждането на структурите и организацията ѝ. Очакванията му, че мнозина „гербери“ ще станат „републиканци за България“, не се оправдаха – те избраха да се заслонят зад гърба на Борисов, който все още се инати, че без него България не може.

От „Продължаваме промяната“ (ПП) няма да остане и помен, ако по някаква причина Кирил Петков и Асен Василев я напуснат – или дори само единият, тъй като те са политически сиамски близнаци, сраснати каузално и като медиен образ от старта си в активната политика. ДПС може и да запази константния си брой избиратели, след като почетният председател Ахмед Доган престане да бъде пожизнен шеф – ако останалите партии продължат с практиката на етническо еднообразие и не слагат български мюсюлмани (турци, роми) на избираеми места.

В коалицията „Демократична България“ (ДБ), обединила три партии, председателят на „Да, България“ Христо Иванов e този, който изпъква с лидерство измежду останалите – председателя на ДСБ Атанас Атанасов и съпредседателите на „Зелено движение“ Владислав Панев и Добромира Костова. Очаквано Иванов беше преизбран от партията, след като си подаде оставката. Но ДБ загуби енергия след появата на ПП, а „Да, България“ някак твърде бързо улегна за петте си години на политическата сцена.

За „Има такъв народ“ всичко е ясно – няма шоу без шефа на шоуто Слави Трифонов. И ако за ИТН се знае вторият, че и третият след Трифонов, за „Български възход“ известен е само първият – Стефан Янев. Конкуренция във „Възраждане“ няма и Костадин Костадинов. Що се отнася до Мая Манолова, все едно къде е – вече седма година тя прави собствен стендъп.

Повечето партии в България са от лидерски тип, позиционирани около или заради един човек, изградил (медиен) образ на борец за правда, свобода и гражданско добруване. Когато обаче те не надскачат значително „размера“ на лидерите си, значи имат сериозен проблем. Също така имат проблем и когато се смаляват до размера на лидерите си, както се случва например с БСП. През целия Преход, въпреки неговото като цяло несправедливо преразпределение на икономическите активи и средства за производство, социалистическата партия постепенно губеше привърженици. (Макар че в най-бедната държава в ЕС, единствена от Съюза изпаднала от списъка на високоразвитите страни според индекса на ООН, силна лява партия е повече от необходима.)

Дълголетие

В старите демокрации дълголетието на един партиен лидер е основано върху установени, спазвани от десетилетия правила, включително система за подбор и отстраняване. В България, където партиите обикновено са изградени и центрирани около определена персона, на практика е невъзможно да се получи състезание като вътрешните избори в управляващата Великобритания Консервативна партия, спечелени от Лиз Тръс в конкуренция с Риши Сунак. Тръс дори не беше сред фаворитите на букмейкърите при първото гласуване през юли т.г., които излъчиха Сунак и Пени Мордънт (първата жена министър на отбраната на Обединеното кралство в правителството на Тереза Мей).

В българските партии трудно ще се намерят неколцина, които да се пробват за най-високия пост. Досега само в БСП е имало такива процедури, а опит за вътрешни избори имаше и през февруари т.г. в ДСБ, когато беше преизбран ген. Атанасов. При британските консерватори в първия етап на вътрешните избори се опитаха общо осем кандидати, а на финала, до който стигат двама, гласуват близо 160-те хиляди членове на партията.

Независимо че българските партии, като западните си събратя, също имат устав и партийни органи, те предпочитат в по-голяма степен източните традиции, където партийните лидери си гарантират запазването на поста чрез различни способи. Манипулират избора на делегати за национални събрания, обзавеждат се със „свои“ в ръководните партийни органи – от контролните комисии до изпълнителните бюра, и така задълго си осигуряват престоя начело.

Според изследването „Партийни членове и лидерски стилове в новите европейски демокрации“ на Департамента по политика към Глазгоуския университет политическите партии все по-малко разчитат на своята организационна основа и много повече на фигурите на лидерите. Независимо дали става дума за нови партии, маргинални, или масови формации, лидерите стават известни. В България центрирането на почти всички политически сили около лидерите и евентуално тяхно оттегляне ще ги деконструира до голяма степен. БСП, ДПС и ГЕРБ ще се смалят значително, но други, като „Продължаваме промяната“, „Възраждане“, „Български възход“, „Има такъв народ“, са застрашени от изличаване.

Има и друг проблем – партии без добре развита мрежа от структури и смислен партиен живот изолират своите избиратели. Техните парламентарни групи, обикновено съставени от най-приближените на лидерите, са най-добре запознати с политиката и действията на политическата сила, до които електоралната маса обаче не е допусната. Това създава неравнопоставеност между ръководството на партията и избирателите ѝ, благодарение на които тя съществува, печели субсидии, позиции във властта и т.н.

Независимо обаче колко са големи лидерите – и партиите им, – те са лилипути пред избирателите. Изглежда, са го забравили, но високомерието им ще бъде пометено от омерзените негласуващи.

Заглавна снимка: Стопкадър от видеоизлъчване на извънреден брифинг на Бойко Борисов и ГЕРБ от 22 юни 2022 г.