Командир или лидер – какъв го искаме

Преди кризата с COVID-19 всеки, който опонираше на премиера Бойко Борисов, или беше лъжец, или неправ. Във време на криза тежестта на подобно деяние е почти приравнена с тази на престъпление срещу републиката – защото България е в извънредно положение, защото трябвало „да сме единни в кризата“, защото било „политически пиар“, защото… Нали сме във война. А на война инакомислието е забранено, никой не бива да оспорва нито една дума на генералисимуса.

Впрочем тази метафора с войната и военната лексика изобщо са повсеместно употребявани не само от Борисов. Но в България, където Националният оперативен щаб се оглавява от военен хирург с чин генерал, който всяка сутрин говори от телевизора, облечен в някоя от униформите си, подобно внушение вече е вкоренено в масовото съзнание. А заедно с него и последващите асоциации – не оспорваш заповеди, козируваш и маршируваш, генералът винаги е прав. Строим нов гещалт.

Само че не сме във война, а в пандемия, развиваща се в условията на неотменена парламентарна република – въпреки разпуснатия заради извънредното положение парламент. В днешната ситуация „опитните и адаптивни ръководители са много по-ефективни от твърдите командири“, пише Андрю Хил, бизнес анализатор и редактор във „Файненшъл Таймс“.

Преди пет години в своя лекция пред TED милиардерът филантроп Бил Гейтс заяви, че светът не е готов да се справи с пандемия. В публикация в блога си той също сравнява днешната криза от COVID-19 с война, но в друг аспект – иновациите. През Втората световна война открития като радара, надеждни торпеда и разбиване на кодове са помогнали краят на войната да настъпи по-бързо, а днес трябва да се даде приоритет на откриването на ваксини и лечение, тестване и проследяване на контактните, обяснява Гейтс. Според него ваксина срещу COVID-19 би могла да се открие в рамките на 18 месеца или най-късно след две години. Прогнозата му съвпада с тези на известни учени – откриването, тестването и пускането на ваксина в производство и масова употреба няма да е по-рано от втората половина на 2021 г.

Така че нека се приготвим за съжителство, не за война с вируса, и за борба „на тихия фронт“. По време на война икономиките се преустройват – и работят, следователно и сега е необходимо да заработят след първоначалното си замиране. (В периода 1941–1943 г., в разгара на Втората световна война, брутният вътрешен продукт на САЩ е нараствал с повече от 17% на година.)

ГЕРБ, трибалистите

В безпрецедентни условия като днешните никой лидер не би могъл да си присвоява правото да е прав по презумпция, отказвайки да се яви в парламента за обсъждане на мерките срещу кризата. Когато БСП поиска миналата седмица свикване на Народното събрание, за да бъде изслушан Борисов за мерките, ГЕРБ решиха да не участват и така провалиха заседанието. Мотивите им – да не правят огнище на зараза и да не се използва парламентарната трибуна за политически пиар. Тази седмица вече бяха съгласни и от втория път парламентът се събра, за да изслуша премиера и лидер на управляващата партия.

ГЕРБ можеха да се съгласят още в началото. Но правилата на политическия бабаитлък в България ги задължават да направят точно това – да откажат, за да стане ясно „кой кара влака“ и че не може току-така да ги свикват, нали са първа политическа сила, на плещите на техния премиер лежат големи отговорности… Изобщо, проявяват типичните за трибализма маниери – чувство на превъзходство и надменност, белези на племенната им култура. Властта продължава да се държи като в предкризисните времена, с маниерите на старшинка, очевидно не осъзнавайки, че нищо вече не е същото.

Но и БСП сгреши – вместо изслушване за мерките, широко разтръбявани от дни, по-добре да бяха поискали програма от правителството. Това би означавало: първо, анализ с първоначална оценка на щетите, които ще понесат структуроопределящи отрасли; второ, как ще се отрази кризата на различните региони в България, съобразно техните особености и произведен БВП – загуби на работни места, ликвидация на бизнеси, дял на трайно неработещи, и мерки, съобразени с тази специфика; трето, какво следва след първия пакет мерки – известно разхлабване на забраните и летен сезон от 1 юли няма да реши проблемите на икономиката; четвърто, как да се реформира българската здравна система, за да е по-адекватна на бъдещи кризи, как да се решава проблемът с дефицита на кадри. Последната точка изисква отделен план и работещ парламент.

Няма нищо по-естествено от това една опозиционна сила да изисква обсъждане на мерките – парламентарната демокрация и нейните правила действат, за да осигурят максимално представителство на гражданите и контрол на изпълнителната власт. „Ако зависеше от Бойко Борисов, парламентът щеше да работи два пъти в годината, като по времето на Тодор Живков“, заяви по този повод в своя декларация „Демократична България“ с призив да бъде възстановена работата на парламента.

Депутати социалисти също напомниха на министър-председателя кой е политическият строй. „В някаква антиутопия сигурно може да се управлява от телевизионния екран, но в парламентарните демокрации властта е в тази зала и който иска да я упражнява, ще се отчита пред народа си тук, от тази трибуна“, коментира и Кристиан Вигенин, зам.-председател на 44-тото НС от „БСП за България“.

Една година до изборите

Всъщност в игнорирането на парламента Борисов е последователен – нещо така нетипично за поведението му. Имало е и периоди, в които не се е явявал при „работодателя“ си близо година (от юли 2017 г. до юни 2018 г.). В общи линии парадигмата е следната: „Аз се скъсвам от работа, докато в парламента лаладжилък пада.“ При това е илюстрирана с движещи се картинки – премиерът зад волана на джипката по пътя, после снимка с багер (по израза на проф. Даниел Вълчев пред bTV), понякога и несресани съждения пред насочени микрофони, отново на фона на път, асфалт, трудови хора. А в парламента – говорещи глави.

Когато е там, премиерът демонстрира признаци на досада така, че да бъдат уловени от камерите. Освен че показва липса на институционална култура, това поведение руши и доверието, и положителните оценки за работата на парламента (за което допринасят и депутатите). Какво доверие и респект може да има обществото към институция, която Борисов дресира като каракачанките си?

След година ни очакват редовни парламентарни избори. Това означава, че опозицията – парламентарна и извънпарламентарна, ще търси по-чести изяви, повече представителност и гласност за позициите си. За разлика от БСП, „Демократична България“ има своите победи в столичния парламент, както и свои районни кметове. Това е добра платформа за опозиционна активност – София е административен и икономически център на България, СОС продължава да работи, а наред с това нямат пряк досег с Борисов. Съветниците на „Демократична България“ вече сезираха прокуратурата за сделка с имот, ощетила Столичната община с над 4 млн. лв. Пак те разкриха и твърде високите възнаграждения на съветници, участвали в бордове на някои общински фирми – по 4000 лв. месечно. Ако продължават с това темпо, „Московска“ 33 може да стане вход към Народното събрание.

Тактиката на ГЕРБ и Борисов е да избягват сблъсъка на терена на политическото. Опорната точка за това е желязна – борим се с невиждана и безпрецедентна криза, не ни занимавайте с глупости. Има ли възможност мерките да са по-добри? И за това си има опорка: който смята, че не са добри, да спечели избори и да управлява. Ситуацията на извънредност – с неработещ парламент, журналисти, навиквани и обиждани от премиера, и най-вече страх от заразата, парализиращ умовете на мнозинството българи, без значение на интелект и социален статус – подхранва илюзията, че е нужен командир. Когато всъщност ни трябва добър лидер.

Заглавна снимка: Премиерът Борисов в Смолян, 3 април 2020 г. Стопкадър от видеорепортаж на eTV