Конспирация от пето поколение: как социалните мрежи превърнаха 5G в невидима заплаха

В средата на май видеоклип с провокативно послание предизвика поредната вихрушка в социалните мрежи. Едноминутният запис показва мъж в предпазно облекло, застанал непосредствено до телекомуникационна кула. Мъжът се представя за инженер и разказва, че през последните седмици се е занимавал с инсталиране на 5G оборудване на места във Великобритания.

После авторът на клипа прави наглед сензационно разкритие. Мъжът обръща камерата към ръката си, в която държи платка с гравиран надпис в горния ъгъл.

„Вижте, това е част от 5G оборудването – казва той. – И върху него пише COV-19.“

Материалът мигновено привлече вниманието на потребители не само на Острова, а и в цяла Европа. Видеото събра десетки хиляди гледания в платформи като YouTube и Instagram. В разкритието някои видяха неоспоримо доказателство за връзката между 5G технологията и пандемията от COVID-19.

Впоследствие обаче привържениците на тази теория отново бяха разочаровани. Платката в ръцете на мъжа не е част от комплект за инсталиране на 5G мрежа. Според „Ройтерс“ тя е била взета от стара телевизионна кутия. Гравираният надпис също не е автентичен, заключава агенцията. Развенчаването на поредната атрактивна фалшива новина обаче не сложи край на една от най-известните конспирации след началото на световната здравна криза.

От поне четири месеца в интернет обикаля твърдението, че поетапното изграждане на 5G мрежи в Европа, Азия, Австралия и Съединените щати допринася за разпространението на COVID-19 – заболяването, засегнало над 7,5 млн. души и отнело живота на повече от 420 000 (данни към петък, 12 юни). Някои противници на тази технология вярват не просто че тя е ускорила разрастването на пандемията, отслабвайки човешката имунна система, а и че 5G всъщност пренася коронавируса във въздуха.

Въпреки усилията на правителства, здравни експерти и медии да потушат подобни митове, общественото недоверие към 5G мрежите продължава да растe, a необоснованите слухове за вредите от тях предизвикаха протести, скандали и палежи на антени на мобилни оператори.

Какво е 5G и застрашава ли здравето ни?

Петото поколение на мобилната клетъчна мрежа, накратко 5G, пристигна с обещанието да ускори цифровата революция и внедряването на разнообразие от „умни“ устройства в ежедневието. В сравнение с 4G наследникът ѝ предлага съществено по-бърз обмен на данни. В дългосрочен план високата скорост вероятно ще окаже ефект върху развитието на иновации като автономните автомобили, както и модернизацията на градската среда, здравеопазването и други ключови сектори. Това са някои от основните аргументи в полза на 5G от гледна точка на бизнеса и крайния потребител, който скоро би могъл да свали пълнометражен филм или цял сезон на любимия си сериал в рамките на минута.

Изграждането на 5G инфраструктура в различни градове по света тече от няколко години насам. Водещи мобилни оператори и производители на телефони започнаха да предлагат услугата още през 2019 г. Но мрежата е далеч от завършения си вид. На този етап 5G продължава да бъде лукс вместо широко достъпно удобство. Междувременно обсъжданията на технологията в медийното пространство оставят аудиторията с повече въпроси, отколкото отговори. Дълго преди появата на новия коронавирус това объркване прерасна в притеснение, че 5G крие животозастрашаващи рискове.

Един от първите митове за вредата от 5G се роди в края на 2018 г., когато създателката на блога Health Nut News Ерин Елизабет обвини технологията за мистериозната смърт на 300 птици в Хага, Нидерландия. Елизабет спекулира, че птиците са загинали вследствие на тестове на 5G антена в същия регион, каквито всъщност изобщо не са били провеждани в периода около инцидента. Авторката се позовава на поредица от публикации на холандския „изследовател на извънземни“ Джон Кюлс, важна фигура в международното движение против 5G и основател на вече несъществуващата Facebook група Stop5G.

Тази и други конспиративни теории на Кюлс са били разобличавани от сайтове за проверка на факти, като Snopes. Слуховете за смъртоносния ефект от безжичните технологии съвсем не са ново явление – те съпътстваха надграждането на всяко предишно поколение мобилни мрежи от 2G насам. 5G прави скок напред по отношение на честотите, които използва – от 3,5 GHz до 26 GHz и нагоре. Колкото по-висока честота има вълната, толкова по-малка е нейната дължина. А колкото по-къса е вълната, толкова повече нейната енергия се поглъща по пътя ѝ и тя затихва на по-кратки разстояния. Заради това осигуряването на качествено и надеждно 5G покритие изисква инсталирането на много повече антени в сравнение с предишните поколения.

Тези характеристики на 5G технологията разпалиха страховете на нейните противници. Множество изследвания обаче не са открили негативен ефект от безжичните технологии върху човешкото здраве, обявиха от Световната здравна организация (СЗО). Вярно е, че много малко от опитите включват 5G, но учените нямат причина да очакват различен резултат. Позицията на СЗО беше потвърдена и от Международния комитет за защита от нейонизиращи лъчения (МКЗНЛ), който наскоро обнови препоръчителните си лимити в съответствие с 5G.

И все пак в интернет продължават да циркулират слухове, че технологията може да причини редица тежки заболявания, включително рак, аутизъм, алцхаймер и стерилност. В началото на годината към този списък се присъедини и коронавирусът.

Слухове по време на пандемия

През януари, месец преди COVID-19 да застигне Запада, белгийският вестник Het Laatste Nieuws публикува интервю с общопрактикуващия лекар Крис ван Керкховен. В материала, озаглавен „5G застрашава живота и никой не го знае“, Ван Керкховен не просто твърди, че технологията е опасна, а я свързва с новия вирус. Според „Гардиън“ това е първият официален случай на спекулация, че 5G може да влоши пандемията. Вестникът сваля интервюто, но слухът бързо се разпространява, превръщайки се в двигател на истинска буря от дезинформация.

Дори преди интервюто на Ван Керкховен в интернет вече циркулират епизодични догадки, че 5G има нещо общо със заразата. Основната причина за това е, че както коронавирусът, така и технологията могат да бъдат проследени обратно до Китай. Американската компания за анализ на онлайн съдържание Zignal Labs съобщава за публикация в Twitter от 19 януари, три дни преди изявлението на белгийския доктор, която свързва COVID-19 с постепенното изграждане на 5G мрежа в Ухан.

Именно Ухан е предполагаемото първо огнище на заразата. Това съвпадение моментално беше използвано от противниците на 5G за всяване на паника. Но Ухан съвсем не е единственият китайски град с 5G покритие. Още през есента на 2019 г. „Ройтерс“ съобщи, че Пекин, Шанхай, Гуанджоу и Ханджоу също са част от мрежата и се очаква оборудването да бъде инсталирано в още 50 града до края на годината. Този факт обаче няма да прибере конспирацията обратно в бутилката.

Теориите за „конкретна“ връзка между пандемията и 5G са разнообразни. Според един от най-известните слухове 5G помага на коронавируса да проникне в организма, като повишава температурата на тялото и отслабва имунната система. Други членове на движението против 5G вярват, че облъчването с радиовълни предизвиква суха кашлица, умора, мускулни болки, загуба на обоняние и други симптоми на COVID-19. Нито едно от тези твърдения не е вярно. Контактът с безжични технологии би могъл да затопли кожата при определени условия, но не и при обичайна употреба. А за катастрофален ефект върху здравето на потребителите не може да става и дума.

Някои скептици дори отиват по-далеч в предположенията си. Според тях коронавирусът се свързва с 5G сигнала и го използва като средство, чрез което да се разпространява по света. В това схващане няма абсолютно никаква логика, при положение че подобно взаимодействие между биологично явление и радиовълни е на практика невъзможно. Както отбелязва Том Уорън от американското издание Verge, съществува само един тип вируси, които се предават по този начин – компютърните. Мобилните устройства наистина могат да пренасят COVID-19, ако не са дезинфекцирани и потребителят ги доближи до лицето си. По това обаче те не се различават от всяка друга физическа повърхност.

В рамките на няколко седмици асоциациите между коронавируса и 5G проникнаха във всеки ъгъл на виртуалния свят. Според проучването на Zignal Labs, цитирано от онлайн изданието Vox, в средата на април това е била втората най-популярна спекулация за COVID-19 в социалните мрежи, изпреварена единствено от слуха, че Бил Гейтс собственоръчно е създал вируса.

Именно тези платформи са били основният проводник на дезинформация според ново изследване на публикации в Twitter, обхващащо едноседмичен период от края на март до началото на април. „Произходът на тази теория демонстрира транснационалните измерения на новия медиен пейзаж и начина, по който пътуват фалшивите новини и теории на конспирацията“, пишат авторите на изследването, публикувано в Journal of Medical Internet Research.

Да не останем по-назад

На този фон България очаквано също беше засегната от паниката, разпалена от глобалния преход към 5G, въпреки че изграждането на подобна мрежа в страната все още е в начален етап. В средата на пролетта в българския ефир тръгна предаването „Питай БНТ“. С новия си проект обществената телевизия обеща на зрителите активна роля в обсъждането на актуални теми. Аудиторията получи възможност да изпраща въпроси, на които експерти да отговарят в студиото. Още във втория епизод на предаването водеща тема беше дали 5G застрашава здравето. Във Facebook някои потребители изразиха притесненията си, че радиочестотната радиация убива птици, други критикуваха прибързаното въвеждане на технологията, а трети попитаха кому изобщо е нужно 5G, ако носи толкова много рискове. Гостите в студиото – журналистът Асен Григоров и радиологът д-р Марин Петков, се постараха да успокоят подобни тревоги, подчертавайки, че нейонизиращите лъчения не са опасни за здравето. Експертността им обаче се оказа недостатъчна да разсее съмненията на скептичните зрители.

Месец по-късно дискусията за следващото поколение мобилна мрежа остава една от най-разгорещените в кратката история на „Питай БНТ“. Силният интерес към този проблем и появата му в национален ефир са доказателства за отпечатъка на международното движение против 5G върху значителна част от българското общество. Спекулациите за вредите от технологията се засилват, въпреки че у нас дори няма работеща 5G мрежа, съобщиха от „Свободна Европа“.

Ключова фигура в българския протест срещу нововъведението е Facebook групата Stop5G Bulgaria. Създадена през април 2019 г., тази група е част от цяла верига общности в различни държави, обединени от едно и също искане. У нас тя вече има над 78 000 членове. Администраторите на групата препращат потребителите към петиция, изискваща „незабавно спиране на процедурата по изграждане на 5G мрежата и официално становище от независими експерти, изследвали в детайли негативните ефекти от 5G радиовълните“. Текстът към петицията е наситен с необосновани твърдения за фаталното влияние на радиочестотната радиация върху здравето на хора и животни. Петицията вече е събрала почти 28 000 подписа.

В аргументите на съпротивата срещу 5G в България не се споменава предполагаемата връзка на технологията с коронавируса. У нас коментарите в подкрепа на тази конспиративна теория са рядкост в сравнение с наглед основната тревога на потребителите, че облъчването с радиовълни отслабва имунната система и може да причини ракови заболявания. Но движението използва пандемията, за да насочи вниманието към каузата си.

С действията си Stop5G Bulgaria привлече вниманието на омбудсмана Диана Ковачева и кмета на община Русе Пенчо Милков. И двамата заявиха, че подкрепят обществено обсъждане на последиците от въвеждането на 5G. Милков дори съобщи, че е изпратил запитване до ръководствата на трите мобилни оператора „Виваком“, „А1“ и „Теленор“ дали в региона се изгражда такава мрежа. Някои възприеха този ход като работа в интерес на гражданите. Други обаче разкритикуваха Милков, че се възползва от неоснователните притеснения на русенци, за да подобри репутацията си, а самият той демонстрира невежество. Междувременно Министерството на транспорта също се намеси в разговора. От ведомството увериха гражданите, че у нас се прилагат „едни от най-високите изисквания в Европа към потенциалните вредни излъчвания“.

За разлика от други европейски страни, в България недоволството от 5G се изразява основно в интернет и не е прераснало във вандалски прояви, каквито досега имаше във Великобритания, Нидерландия, Ирландия, Кипър и още няколко европейски държави. С приближаването на прехода към 5G обаче не са изключени подобни инциденти и у нас, ако дезинформацията продължи да предизвиква напрежение.

В началото на юни граждани в София и Русе излязоха на протести срещу прибързаното въвеждане на технологията. За разлика от оплакванията им във Facebook обаче, броят на участниците в тези демонстрации беше пренебрежимо малък.

Телекомуникационните оператори споделят, че скоро не се очаква напредък по изграждането на мрежа от пето поколение у нас. Това обаче не спира някои българи да смятат, че „заплахата“ е непосредствена, и да предприемат онлайн или офлайн действия, за да ѝ се противопоставят. Тази безпочвена паника не само отклонява гражданската енергия и обществения дебат извън сферата на рационалното, но дава основания да се превърне в поредната тема за политическа употреба и заиграване с човешките страхове.

Заглавна илюстрация: © Пеню Кирацов

„Тоест“ е официален партньор за публикуването на материалите от поредицата „Хроники на инфодемията“, реализирана от АЕЖ-България съвместно с Фондация „Фридрих Науман“.