Концепцията за достъпна среда на фона на ремонтите на тротоарите в София

О, тротоаре, славен и велик,
ти не си път – ти си епичен трик!
Бетонен герой с дупки безчет,
за пешеходци – живот на рулет!

Теб те обичаме, но със страх,
скачаме, клякаме, правим салта.*

Когато става въпрос за достъпна среда, може би на хората им хрумват различни значения: за някого това може да е физически достъп, за друг – финансов, за трети – сетивен и т.н. И всички те ще са прави. В тази статия ще разгледаме „базовото“ ниво на достъпност на физическата инфраструктура на нашите градове. Как и какви възможности предлага София за безпрепятственото придвижване? O, да, с вълнение чакаме времето, когато ще пътуваме с дронове или с нещо подобно, но все още гравитацията ни предлага улици и тротоари.

Кой би се възползвал най-много от достъпна среда? Какво казват статистическите данни?

А какво да кажем за смелия друг,
който с бастун или с количка върви напук?
Ти, тротоаре, му пращаш капани –
бордюри стени и локвички вани.*

В Европа живеят повече от 100 млн. души с увреждания според „Евростат“. В България, по данни на Националния статистически институт, около 700 000 души са с увреждания, тоест около 10% от населението. От тях 50% имат трайни физически ограничения, поради което достъпните тротоари и градски пространства са от ключово значение за участието им в обществения живот. Ако добавим възрастните хора, родителите с детски колички и лицата с временни травми (счупен крак и т.н.), броят на засегнатите нараства значително. Те не са малцинство – това са нашите родители, приятели, колеги. Тези хора често се сблъскват с липсата на достъпност в градските пространства, а според Световната здравна организация броят на хората с увреждания ще продължи да нараства поради застаряването на населението и увеличаването на хроничните заболявания.

Достъпната среда не е просто архитектурен стандарт или нормативно изискване. Тя е основно човешко право. Представете си град, в който всяко място е леснодостъпно, независимо дали се придвижвате с инвалидна количка, бутате куфар (и не ви e страх, че ще събудите целия квартал с тракането на колелцата по разместените плочки на тротоара), или пък сте с детска количка. Това не е утопия – това е реалността, която бихме могли да създадем, ако мислим за достъпността като за необходимост, а не като за компромис.

Може би си казвате: „О, това звучи чудесно, хайде да измислим закони и да задължим отговорните институции да ги прилагат!“ И ние се радваме, че си го помислихте. Ще ви изненадаме приятно – закони, конвенции, наредби вече има. Нека споделим с вас някои от тях.

Съществуващи наредби, закони, добри практики за достъпност

През 2012 г. България е ратифицирала Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН (КПХУ). Също така има Наредба № РД-02-20-2, Колекция „Стандарти за достъпност и използваемост на застроената среда“ и не на последно място – Национална стратегия за хората с увреждания 2021–2030 г.

Още в началото на КПХУ се подчертава, че целта ѝ е защитата на човешките права на хората с увреждания. В документа се обръща внимание на мерките, които държавите трябва да предприемат за постигането на тази цел, и че осигуряването на достъпна среда е техен дълг, а дискриминацията по признака увреждане – недопустима. Основен принцип в Конвенцията е: 

Уважение към присъщото достойнство, индивидуалната автономия, включително свободата на личен избор, и независимостта на лицата. 

Както става ясно, това не е обикновен документ, а манифест за равноправие, компас за справедливост, гаранция, че всеки – независимо от физическите си възможности, произход, религия, образование – има свободата да участва пълноценно в обществения живот. 

През 2017 г. в страната се проведе и кампания „Достъпна България“, инициатива на Комисията за защита от дискриминация (КЗД). Целта ѝ беше да осигури достъпна среда за хората с увреждания в България. Това трябваше да се постигне по два начина: първо, чрез популяризиране на добрите примери за достъпна среда и привличане на публични фигури и второ, чрез активност на КЗД – извършване на самостоятелни оценки, предприемане на законови действия и налагане на санкции, за да се гарантира създаването и поддържането на достъпна обществена среда. Ефектът от тази кампания обаче не се вижда с просто око.

Ремонтираните тротоари – стъпка по стъпка към по-достъпна градска среда? 

Но! Тук ще възпея и твойта душа –
когато си прав и когато личиш,
тогава ти правиш града по-добър.
О, тротоаре, съдба ни сурова,
дано да те правят със мисъл готова!*

През 2024 г. в София е направена голяма инвестиция в ремонтирането на тротоари – общо 250 000 ремонтирани квадратни метра в бюджетната рамка от 46 млн. лв. Въпреки тези мащабни размери и снимките, публикувани от кмета и някои от районните кметове в социалните мрежи, остава отворен въпросът дали изпълнението отговаря на националната Наредба за достъпност и универсален дизайн в урбанизирана територия. Освен автомобилите ще ограничат ли колчетата и високите бордюри жителите с двигателни затруднения, възрастните хора и родителите с детски колички? 

За хората с увреждания планирането на маршрут често е изключително трудно. 

Дигиталните карти например биха могли да показват не само улици, площади, сгради и начини на придвижване, а също и кои места са достъпни – спирки на градския транспорт, тротоари, сгради, заведения, паркинги и пр. Това би помогнало на хората с ограничена мобилност предварително да изберат маршрути, които не ги вкарват в капан.

Как изглеждат достъпните тротоари и кой следи за състоянието им? 

Както в Наредбата за достъпност и универсален дизайн, така и впоследствие в изготвената Наредба за настилките на София са изведени подробно мерките за създаване на достъпни тротоари и публични пространства. Освен за задължителното скосяване при кръстовища, са изработени в детайли и стандартите за полагането на „тактилните плочи“, улесняващи придвижването на хора със зрителни увреждания. Те трябва да се поставят в определена последователност съобразно отделните случаи – например при пресичане на кръстовища или на спирки на градския транспорт.

При преглед на споделена информация за ремонтираните тротоари на сайта на Столичната община (СО) от страна на столичния кмет Васил Терзиев и други районни кметове в социалните мрежи става ясно, че скосяванията се изработват. В определени случаи обаче има отклонения от изискванията при поставянето на тактилни плочи, които при спирки на градския транспорт липсват или са ограничен брой. Също така, както се вижда на снимките от пешеходното пресичане на бул. „Македония“, е важно да се обръща внимание и на качеството на материалите – релефността на тактилните плочи, обозначаващи „внимание“/„стоп“, вече е износена и на практика те не могат да се усетят, което намалява безопасността.

Но кой следи за изпълнението на изискванията за достъпност? Връзката между Агенцията за хората с увреждания (АХУ) и СО се изразява в разпръснати отговорности и партньорство, при което АХУ задава националните стандарти и финансира проекти, а СО прилага политиките на местно ниво и адаптира услугите спрямо нуждите на общността в София.

Когато се ремонтира тротоар на територията на СО, отговорността за неговата достъпност се разпределя между Дирекция „Транспорт“, Дирекция „Общински строителен контрол“, Направление „Архитектура и градоустройство“, Контактния център на СО (за подаване на сигнали) и омбудсмана на СО.

Потребност от платформа за състоянието на тротоарите и тяхното ниво на достъпност

При мащабния обсег на ремонтните дейности на тротоарите и предизвикателствата при изпълнението на изискванията възниква следният въпрос: защо не говорим за интеграцията на дигиталната платформа регистър, където с помощта на интерактивна карта може да се онагледят общото състояние на тротоарите и тяхното ниво на достъпност? 

Пример за изготвяне на такава платформа са инициативи в други градове в Централна и Източна Европа, като Прага, където интерактивна карта на портала Chodci sobě използва данни от граждански сигнали с описание и снимки на различни физически препятствия или проблемно изпълнение на ремонти на тротоари. Освен че се събират и онагледяват разнообразни съществуващи проблеми на градската среда в чешката столица, сред които препятствия за нейната достъпност, неподдържани елементи на градската среда и нейното неуместно използване, се улеснява комуникацията между гражданите и отговорните за поддръжката институции.

Какво означава включващ дизайн, дизайн за всички, универсален дизайн, адаптивен дизайн, дизайн мислене?

О, тротоаре, гордост народна,
битка със тебе е ежедневна и модна.
Ти не си просто настилка бетонна –
ти си тест и препънка законна!*

Идеята за универсалния дизайн датира още от 50-те години на миналия век като отговор на необходимостта да се осигурят условия за ранени ветерани, завръщащи се от война. Самият термин е въведен по-късно от архитекта Роналд Л. Мейс. Понятието универсален дизайн е най-разпространено в САЩ.

Концепцията дизайн за всички навлиза в Северна и Западна Европа през 90-те години на миналия век, когато Европейският институт за дизайн и увреждания (EIDD) я популяризира като начин за постигане на социално включване чрез дизайн. 

Терминът включващ дизайн, въведен от Роджър Колман през 1994 г., произхожда от идеята за равнопоставеност в архитектурата и дизайна. Смисълът му е, че трябва да се създават среда и продукти, които могат да се използват от възможно най-много хора, независимо от възрастта, способностите им или обстоятелствата. Включващ дизайн се употребява най-вече в Обединеното кралство и Азия.

В България по-широко разпространено е понятието приобщаващ дизайн. В него обаче се съдържа конотацията, че има едно общо, което е хубаво, и едни други, различни хора и общности, които трябва да дойдат при общото. А идеята на включващия дизайн е, че явно общото не е чак толкова хубаво, след като изключва групи хора. И че представителите на тези групи трябва да бъдат включени от самото начало, за да се намерят нови, различни решения, удобни за всички.

Може да срещнете и други нови термини, някои от които на този етап нямат адекватен превод на български – например плейсмейкинг, дизайн мислене, дизайн на услуги, социален дизайн, адаптивен дизайн, партисипаторски дизайн (participatory design). Всички те в същината си са близки до трите, които разгледахме по-подробно, доколкото става дума за включване на общности, но няма изискване да се стигне до различните и маргинализираните групи.

Емпатия и креативност – два липсващи компонента в градоустройството

Както виждаме, проблемът не е в липсата на правила и закони, а в тяхното прилагане (или в липсата му). 

Емпатията е способността да разбереш чуждата перспектива, а креативността е умението да предложиш ново решение. Липсата на емпатия води до неразбиране на проблемите, а липсата на креативност – до остарели подходи. Нормално е системите и решенията да се развиват с живота, хората, технологичните иновации. Моделите на мислене и управление според нас следва да са адекватни на съвременните нужди – днес не се возим в каляски, нали? 

Неразбирането на значението на думата дизайн

Кой не е стъпвал в твоя капан –
дупки бездънни, асфалт разкопан?
Камъни криви, павета хазартни,
а колите – паркирани в стил авангарден!*

В КПХУ се говори за универсален дизайн, а не например за универсална архитектура или универсални услуги. Проблемът обаче е, че се игнорира значението на думата дизайн. То не се разбира, следователно дизайнът не се и практикува. В България той често се схваща просто като визия – как изглежда нещо. Но дизайнът е много повече – и функция, и преживяване, и емоция. Включващият дизайн отива отвъд естетиката – той е подход за създаване на свят, в който има място за всички.

Именно липсата на креативност в решенията за хората с различни възможности е ключова, както и работата с дизайнери и интердисциплинарният подход. Необходимо е сътрудничество между специалисти от сферите архитектура и урбанизъм, социални науки, антропология, които преди всичко могат да правят проучвания, да включват общности, да разбират нуждите им, да предлагат разнообразни гледни точки и иновативни решения.

Най-важното, за да се спазват принципите на универсалния дизайн, е хората, за които се отнася той, да бъдат включени във всеки етап.

Както гласи мотото на Европейския форум за хората с увреждания – „Нищо за нас без нас“. Достъпността не е само въпрос на архитектура или градоустройство, а също и на отношение и култура. Не е срамно да се потърси помощ или просто друго мнение. Има срамни резултати, когато това не се прави.

Помислете върху следното: скосените тротоари, субтитрите и едрият шрифт улесняват ориентирането в света, независимо от политическите възгледи.

Нямаме представа какво ни очаква в бъдеще, но независимо какво предстои, важно е да се уверим, че хората с различни възможности имат централно място на всяка маса за преговори. Защото светът е на всички – не само на тези, които могат да го достигнат.

---

* Из „Ода за тротоара. Пътят на смелите“, създадена от изкуствен интелект по идея на авторите на статията. – Б.р.

---

В настоящата ни съвместна поредица с „Екипът на София“ обсъждаме планирането, озеленяването, архитектурата, инфраструктурата, мобилността и още много други градски теми, описваме добрите примери и търсим възможните решения за подобряването на качеството на живот в нашите градове.